Серия
Аззи (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
A Farce to Be Reckoned With, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 39 гласа)

Глава 4

Танкът забоботи и тръгна напред. Сега изглеждаше направо красив — бе направен от лъскав алуминий и сияен хром. Блестеше, нажежен до бяло, и застрашително прииждаше към Аззи. Демонът отскочи встрани. Тъй като танкът се топеше, колелата му изведнъж се разплескаха и му стана малко трудно да се движи. Безименното не я беше доизкусурило тая част.

Танкът гръмна с оръдието. От цевта изскочи петниста пластмасова топка, която, щом докосна пясъка, се разцепи. Из нея изпълзяха тропически бълхи и мишлета. Всички те вкупом почнаха да копаят нещо, което приличаше на яма за барбекю. Аззи внимаваше да не прави преценки: не знаеше какво си е наумило Безименното, ако въобще си беше наумило нещо.

Оръдието отново стреля, но този път от него изскочиха ноти — от ония, дето ги пишат музикантите по петолинията. Аззи чу Безименното да казва: „Оръдие бе, не канон!“[1]

Безименното май не успяваше да обуздае буйното си въображение. Оръдието отново стреля и този път от него се изля каскада от шарени осколочни гранати, които взеха да гъргорят и пърпорят и да пускат зловонна пяна.

Танкът излезе в средата на арената. В движенията му се забелязваше определена колебливост — бе разбрал вече, че ако и Аззи да беше нищожен противник, Безименното само си беше най-големият враг. Аззи вдигна един камък и се приготви да го хвърли.

И тогава от ъгъла на Безименното се зададе в строй цяла тълпа исторически знаменитости без глави: Черната брада, Ана Болейн, лейди Джейн Грей, Конникът без глава, Йоан Кръстител, Луи Шестнайсети, Мария Антоанета, Мария Стюарт, Горгоната Медуза, сър Томас Мор и Максимилиян Робеспиер. Те се опнаха във фаланга, с глави, пъхнати по военному под левите мишници, а в десниците си държаха дълги пики със сребърни върхове. Водеше ги Робеспиер — после се изказа, че по-трудно нещо не бил правил през живота си.

Аззи се опита да призове своя войска — хората му пристигнаха тежко въоръжени, ала бързо се разтвориха във въздуха. Едно от малкото правила, което Безименното бе измислило за случая, беше, че Аззи трябва да се бие сам.

После Безименното зина, обля Аззи с кал и скални блокове, извиси се над него, взе да трака със зъби и да го хапе.

— Ти си смахнат! — извика му Аззи.

— Не съм — отвърна Безименното. — Ама ти защо не мреш?

— Защото си нескопосно творение — отвърна му Аззи.

— Сигурен ли си, че този бой е необходим? Не можеш ли да си умреш и да приключим с тая работа?

— Съжалявам — смънка Аззи.

Бележки

[1] Cannon (англ.) — „оръдие“. Игра на думи. — Б.пр.