Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Аззи (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
A Farce to Be Reckoned With, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 44 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
sir_Ivanhoe (2007)
Допълнителна корекция
Диан Жон (2011)

Издание:

Роджър Зелазни и Робърт Шекли ПРОСТО ШЕМЕТЕН ФАРС

Американска Второ издание

Библиотека „Фантастика и фентъзи“ № 6.

Светлана Комогорова — Кома, превод, 1996

Софка Ташчиева, библиотечно оформление, 1998

Веселин Праматаров, корица, 1999

Редактор Нина Иванова

Коректор Зефира Иванчева

Компютърен дизайн София Делчева

Формат 60×90/16. Печатни коли 14,5. 232 с. Печат „АБАГАР“ ООД — Велико Търново

Издателство „Дамян Яков“, София, 1999

ISBN 954-527-107-8

 

ROGER ZELAZNY & ROBERT SHEKLEY

A FARCE TO BE RECKONED WITH

BANTAM BOOKS, NEW YORK, 1995

Copyright © 1995 by the Amber Corporation and Robert Shekley

История

  1. — Добавяне
  2. — Корекция

Глава 3

Това беше най-лошото време, сполетявало тази част на Европа Бог знае откога. Пурпурните буреносни облаци се кълбяха като подпухнали до чудовищни размери жлъчни мехури и връхлитаха, претъпкани с дъжд, който сякаш действаше по своя собствена зла воля. Вятърът издухваше пиките от ръцете на воините. Промъкваше се зад щитовете, превръщаше ги в платна и ако притежателят на щита загубеше равновесие, го издухваше на мили оттам. Навсякъде се лееше дъжд. Разбиван от вятъра на съвсем ситни капчици, които падаха с необикновена сила, той успяваше да се завре в де що имаше цепка или пукнатинка по броните и по дрехите на бойците.

Наложи се сър Оливър да крещи в ухото на помощника си, за да го чуят.

— По-добре да се подслоним някъде!

— Уви, господине, май само това ни остава. Но как да огласим заповедта? Кой ще ни чуе в тоя гръм и трясък?

— Май нещо не е както трябва — рече Оливър. — По-добре ще е да съобщим на Антонио. — Той все още наричаше Аззи така.

— Няма го никъде наоколо, господарю.

— Намери го веднага!

— Тъй вярно, господине. Но къде?

Мъжете се спогледаха, после извърнаха очи към ширналата се пред тях сива, подгизнала от дъжд равнина.