Роджър Зелазни, Робърт Шекли
Просто шеметен фарс (5)

Глава 5

— Добро куче, добро куче. Сега иди в ъгъла и легни — потупа го Уестфал.

Староанглийската овчарка, все още почти кутре, го изгледа и излая.

— Не е много добре обучено — намръщи се търговецът.

— Ей, нищо не си споменавал за това, обучено ли го искаш или не! — запротестира Хермес. — Родословието му е цели два лакътя дълго!

— Хубаво куче е — призна Уестфал. — Пък и златото го бива — погледна той надолу. До краката му лежеше издуто кожено чувалче, натъпкано догоре с монети.

— Радвам се, че си доволен — рече Хермес. — Сега, ако наредиш на оня амулет да ме освободи и му кажеш, че вече не съм ти подвластен, всеки ще може да си гледа работата.

— Я не бързай толкоз! — скастри го Уестфал. — Имам още желания и ще те накарам да ми ги изпълниш.

— Ама аз си имам работа! — измрънка Хермес.

— Потърпи, потърпи. Още за малко ми трябваш, драги ми Трисмегист и ако ме слушаш, накрая току-виж ми хрумнало, че не би било лошо да те пусна.

— Не е честно! — жално проточи Хермес. — Хайде, да ти изпълня някое и друго желание от уважение към талисмана, мътните го взели, това както и да е. Само че ти злоупотребяваш с положението!

— Магията служи, за да злоупотребяваш с хората чрез нея — изрече Уестфал с назидателен тон.

— Не си насилвай късмета — обади се Хермес. — Представа си нямаш с какво си играеш.

— Айде стига сме си приказвали — сряза го Уестфал. — Слушай сега внимателно, Хермес. Преди да призова тебе, талисманът ми доведе другиго. Една жена. Много красива жена. Сещаш ли се за кого ти говоря?

Хермес Трисмегист затвори очи и се съсредоточи. После ги отвори.

— Чувството ми за свръхсетивно познание долавя, че си призовал един ангел Господен, бивша вещица, на име Илит.

— Откъде го разбра?

— Свръхсетивното зрение си ми е присъщо — обясни Хермес. — Ако ме пуснеш, ще те науча и тебе.

— Зарежи я тая. Онова, което искам, е да доведеш онази дама — Илит ли се казваше? Искам да ми я докараш.

— Съмнявам се, че ще поиска да дойде. — Хермес изгледа Уестфал с любопитство. Изобщо не бе предвидил такъв обрат.

— Хич не ми пука иска ли, не ще ли. Още щом я погледнах, тя разпали въображението ми. Аз я желая.

— Илит направо страхотно ще си падне — измърмори Хермес под носа си. Познаваше й характерчето. Илит се бе борила за равноправието на женските духове в Космоса много преди на Земята въобще да се сетят за нещо подобно.

— Ще й се наложи да свикне с мен — рече Уестфал. — Смятам да притежавам тази жена по всеки начин, по който мъж може да притежава жена.

— Не съм в състояние да я накарам да се съгласи с подобно нещо. Възможностите ми си имат граници. Нямам никакво влияние над женската душа.

— Че ти няма да я караш с нищо да се съгласява. Това е моя работа. Просто трябва да я поставиш в моя власт.

Хермес се позамисли.

— Уестфал, искам да бъда откровен с теб. Притежанието на магическа сила май ти е поразмътило акъла. Тая работа, дето си я наумил с Илит, хич не е хубава. Забъркваш се в нещо, дето въобще не ти трябва да припарваш до него.

— Млък! Ще правиш каквото ти казвам! Очите му блестяха трескаво.

— Е, твоята да бъде. — И Хермес се измъкна, като се чудеше на безпогрешния начин, по който хората си навличат бели на главата, в ума му взе да просветва план, който би донесъл облага и на самия него, и на останалите олимпийци. Сега те бяха наблъскани в един от недействителните светове, наречен Следсияние. Но първо трябваше да закара Илит на Уестфал, а това май щеше да се окаже не чак дотам лесно.