Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Аззи (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
A Farce to Be Reckoned With, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 44 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
sir_Ivanhoe (2007)
Допълнителна корекция
Диан Жон (2011)

Издание:

Роджър Зелазни и Робърт Шекли ПРОСТО ШЕМЕТЕН ФАРС

Американска Второ издание

Библиотека „Фантастика и фентъзи“ № 6.

Светлана Комогорова — Кома, превод, 1996

Софка Ташчиева, библиотечно оформление, 1998

Веселин Праматаров, корица, 1999

Редактор Нина Иванова

Коректор Зефира Иванчева

Компютърен дизайн София Делчева

Формат 60×90/16. Печатни коли 14,5. 232 с. Печат „АБАГАР“ ООД — Велико Търново

Издателство „Дамян Яков“, София, 1999

ISBN 954-527-107-8

 

ROGER ZELAZNY & ROBERT SHEKLEY

A FARCE TO BE RECKONED WITH

BANTAM BOOKS, NEW YORK, 1995

Copyright © 1995 by the Amber Corporation and Robert Shekley

История

  1. — Добавяне
  2. — Корекция

Глава 9

Аретино провери дали всичко е готово и се качи при Аззи.

Демонът беше облечен със зелен халат с избродирани по него златни дракони. Седеше набеден над един пергамент с паче перо в ръка. Дори не погледна към вратата.

— Влез… Аретино влезе.

— Още ли не сте се облякъл? Скъпи ми господарю, драги ми демоне, но церемонията ще започне съвсем скоро!

— Време има колкото щеш — отвърна му Аззи. — Шашнал съм се малко. Костюмът ми е в другата стая. Ела ми помогни, Аретино. Трябва да реша кого с какво да наградя. Първо — всички ли са тук?

— Тук са до един. — Аретино си наля чаша вино. Много му беше добре. Тази пиеса щеше да издигне и без това високата му репутация чак в облаците. Щеше да стане по-знаменит и от Данте, по-известен и от Вергилий, можеше пък дори и Омир да надмине. Това беше звездният миг в живота му. И когато на вратата се почука, той изобщо не подозираше, че се задават неприятности.

Влезе един таласъм. Носеше вест от Ананке.

— Иска да те види — рече вестоносецът. — Бясна е.

 

 

Палатът на Справедливостта, в който царуваше Ананке, беше с бробдингнагска архитектура[1] — направен от каменни блокове, по-големи от всичките пирамиди на земята, събрани накуп. Въпреки внушителните размери неговите пропорции, както и да ги погледнеш, си бяха класически. Колоните отпред бяха по-дебели от стадо слонове. Пейзажът наоколо също бе изработен прекрасно. На добре подкастрената полянка върху червено карирано одеяло до бял белведер седеше Ананке. Пред нея бе пръснат чаен сервиз.

Този път няма как да ви опишем как изглеждаше. Както е известно, тя може да приема многобройни форми. Една от тези форми — Непредсказуемото — е онази форма, която приема, когато иска да обезкуражи ласкателите. Това е такава форма на съществуване, че съвсем буквално не се поддава на описание. Най-многото, което може да се каже, е, че Ананке не приличаше на нищо друго толкова, колкото на лизгар, направен от пара. Та точно този облик беше избрала за случая.

Веднага щом Аззи се появи пред нея, тя му заговори:

— Направо прекали с тия вълшебни коне!

— Какво искаш да кажеш?

— Предупредих те, ей, малкия! — рече Ананке. — Магията не е панацея за всичко, което ти проваля амбициите. Не можеш все с магия да си решаваш проблемите. Да си мислиш, че всичко може да тръгне по всякакъв друг начин, но не и по обичайния си начин, щото на тебе така ти е щукнало — ами че това върви срещу самата природа на нещата!

— Никога не съм те виждал в подобно състояние…

— И тебе ще те хванат бесните, ако забележиш, че целият Космос е под заплаха да се срине!

— Ама как така?!

— Твоите вълшебни коне — отвърна Ананке, — заради тях. Докато бяха само вълшебните светилници, се ядваше, ама после, като ги докара и тия вълшебни коне, просто опъна твърде силно тъканта на достоверността.

— Каква пък е тая тъкан на достоверността? Никога не съм те чувал и да приказваш така!

— Кажи му, Ото — нареди Ананке.

Ото — дух, който по някаква причина, най-добре известна на самия него, се разхождаше обикновено в облика на тлъст застаряващ германец с тежък бял мустак и очила с дебели стъкла, излезе иззад едно дърво.

— Да не мислиш, че Вселената може да понесе да й се бъркат в работите до безкрайност? — каза той. — Ти си си играл с метамеханизмите, дето движат света, без значение знаеш ли го или не. И си им бутнал прът в колелата.

— Тоя май не вдява — обади се Ананке.

— Нещо да не се е объркало? — попита Аззи.

— Да, объркало се е, и още как. Самата природа на нещата се е объркала.

— Самата природа на нещата ли? Ама аз чак такава беля ли съм сторил?

— Много добре ме чу. Объркала се е структурата на Вселената, и то до голяма степен благодарение на тебе и на тия твои вълшебни коне. Много добре знам какво приказвам. Нали поддържам и ремонтирам Вселената и аз не знам откога.

— Никога не бях чувал, че Вселената я ремонтират! — удиви се Аззи.

— Ами като се замислиш, то си е съвсем в реда на нещата, нали така? Ако изобщо искаш да разполагаш с някаква вселена, все трябва някой да се грижи за нея — а пък оня, дето управлява тая Вселена, не може да я върши и тази работа. Ананке си има сума ти други работи, дето трябва да ги върши. А пък то и за поддръжката си трябва специалист, дето не се занимава с нищо друго. Та, значи, ти ги докара тия вълшебни коне, нали?

— Ами май че да — отвърна Аззи, — ама какво от това? Какво толкова им има на тия вълшебни коне?

— Ами използвал си твърде много коне, това им има. Наистина ли мислиш, че можеш да задръстиш пейзажа с колкото ти скимне вълшебни коне? И то само за да си осигуриш лесно обяснение за разни събития, дето прекалено те е домързяло да ги измислиш предварително? Не, любезни ми млади демоне, тоя път си я оплескал яко. Тая проклета Вселена се променя пред очите ни — след всичките тия години, дето я крепях, и никой нищо не може да направи — нито ти, нито Ананке, нито аз, нито който ще да е. Ти си освободил светкавицата на ужасния Му пъргав меч, ако схващаш за какво ти говоря, и сега Адът ще си плаща по адски. Това действителността да не ти е играчка!

— Действителността пък какво общо има с цялата работа?

— Чуй ме сега добре, драги ми младежо. Действителността е сфера от твърдо вещество, изградена от най-различни субстанции, подредени на слоеве. Там, където един слой опира о друг, съществува потенциална слаба линия, също както на Земята. Аномалиите са онези неща, които, щом избухнат, изпращат шокови вълни по тези повърхнини. Като си използвал вълшебните коне така неграмотно, си създал точно такава бомба аномалия. Само че се случиха и разни други аномалийки. Например фактът, че старите богове успяха да избягат — та това си беше явление толкоз невъзможно, че разклати цялата Вселена!

И точно горката Венеция носи товара на космическото бедствие, дето си го забъркал ти! Тоя град е имал лошия късмет да бъде фокус на събитията и твоите действия са поставили неговата реалност под напрежение! Наводненията, монголското нашествие и чумата, която скоро ще го сполети, изобщо не са част от основната линия на венецианската история! Всъщност изобщо не е предвидено да се случат! Те са потенциални странични явления с много малки, почти несъществуващи шансове да бъдат активирани, ако нещата си вървяха нормално! Само че благодарение на тебе те бяха активирани и така цялата писмена история от онова време нататък е под заплахата от унищожение!

— Как така и бъдещето може да е заплашено от унищожение? — удиви се Аззи.

— Бъдещето трябва да го смяташ за нещо, което вече се е случило и което заплашва да се случи пак и да изтрие всичко, случило се преди. И точно това трябва да избегнем на всяка цена!

— Много работи, много нещо ще рухне — обади се Ананке. — Но първо трябва да отпратиш тия твои пилигрими да си вървят вкъщи.

Аззи трябваше да се задоволи с това. Но някъде дълбоко в ума му под морето от безпокойство се завихри малък водовъртеж. Ананке беше казала, че действията му не са в съответствие с реалността. Но какво ли беше реалността освен равновесието, договореността между Добро и Зло? Ако можеше да накара Михаил да промени тая договореност в тяхна обща полза… Само че първо трябваше да си нагледа пилигримите.

Бележки

[1] Бробдингнаг — кралството на великаните в романа „Пътешествията на Гъливер“ на Джонатан Суифт. — Б.пр.