Серия
Аззи (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
A Farce to Be Reckoned With, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 39 гласа)

Глава 10

Междувременно във Венеция Пиетро Аретино бе открил, че авансът, даден му от Аззи, му бе дошъл много навреме. Винаги бе искал да спретне един ама наистина хубав купон — такъв купон, че после по добрия стар град да тръгнат легенди за него, и който да докаже за пореден път що за чудо е Пиетро Аретино. И купонът течеше вече няколко дни и нощи — всъщност от момента, в който Аззи си бе тръгнал.

За празненствата Аретино бе докарал оркестър чак от Германия. Мъжете бяха разкопчали кафтаните си и пиеха като разпрани. Страхотно нещо си е веселбата с приятели. Много жалко, ако някакъв си вестоносец вземе, та се изтърси посред нея и я прекъсне.

Въпросният вестоносец беше доста младичък. Всъщност си беше дете, и то по пижама. Хубаво момченце с глава, цялата покрита с руси къдри. Кой друг да е освен Куентин — все още дъх не можеше да си поеме. Магийката, която Аззи му даде, го вдигна, завъртя го като вихър над Алпите и го пусна накрая във Венеция.

Когато прислужникът го заведе при Аретино, Куентин се поклони ниско и рече:

— Нося ти вест, Аретино.

— Точно сега всъщност не ми трябваш — рече Аретино. — Тука май стана доста забавно.

— От Аззи е — продължи Куентин. — Иска веднага да отидеш при него.

— А, разбрах. Ти кой си?

— От пилигримите съм. Нали разбираш, сестра ми Пъс — това е галеното й име, тя иначе се казва Присила — си легна и аз реших да се помотая малко, хич не ми се спеше, нали разбираш. На мене все не ми се спи. Та качих се аз на втория етаж, видях една врата и надникнах вътре, и следващото нещо, дето го разбрах, беше, че съм се цанил вестоносец.

— Ама как се придвижваш насам-натам? Ти си смъртен като мене, нали?

— Естествено. Гепих една шепа магийки от Аззи.

— Надявам се, че не ме лъжеш — замислено рече Аретино. — И за какво съм му на Аззи?

— Трябва веднага да отидеш при него.

— А той къде е?

— Ще те заведа. С магийка.

— Сигурен ли си, че на тия магийки може да им се има доверие?

Куентин не удостои този въпрос с отговор. За кратко време доста посвикна с магийките и вече нямаше търпение да съобщи на Пъс, че да пътуваш с такова нещо било чудо голямо.