Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Аззи (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
A Farce to Be Reckoned With, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 44 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
sir_Ivanhoe (2007)
Допълнителна корекция
Диан Жон (2011)

Издание:

Роджър Зелазни и Робърт Шекли ПРОСТО ШЕМЕТЕН ФАРС

Американска Второ издание

Библиотека „Фантастика и фентъзи“ № 6.

Светлана Комогорова — Кома, превод, 1996

Софка Ташчиева, библиотечно оформление, 1998

Веселин Праматаров, корица, 1999

Редактор Нина Иванова

Коректор Зефира Иванчева

Компютърен дизайн София Делчева

Формат 60×90/16. Печатни коли 14,5. 232 с. Печат „АБАГАР“ ООД — Велико Търново

Издателство „Дамян Яков“, София, 1999

ISBN 954-527-107-8

 

ROGER ZELAZNY & ROBERT SHEKLEY

A FARCE TO BE RECKONED WITH

BANTAM BOOKS, NEW YORK, 1995

Copyright © 1995 by the Amber Corporation and Robert Shekley

История

  1. — Добавяне
  2. — Корекция

Глава 11

Аззи смяташе да се почерпи веднага щом сър Оливър тръгна по коридора — това значеше, че неговата неморална драма вече е започнала. На Аретино му оставаше само да следи как напредва Оливър и да го записва. Но едва рицарят се впусна в своето пътешествие, и стана ясно, че възникват разни непредвидени мъчнотии.

Аззи не си губи времето да се чуди кое къде се е объркало. Той проследи пътуването на сър Оливър из вълшебното царство, като използва издайническите знаци, чрез които Злото е способно да следи движението на Невинността. И тъй, Аззи стигна онова странно царство там, в гората, където се преплитаха земите на действителността и на вълшебството.

След дълго лутане из мрачните проходи в клонака Аззи стигна на една полянка. В края й съзря сър Оливър — седеше връз някакъв пън, а срещу му клечеше бухал. Играеха на карти — картите бяха малки и тесни, точно толкова големи, колкото бухалът да може да ги държи в ноктите си.

Аззи не знаеше да се смее ли, да плаче ли. Беше предвидил сър Оливър за големи дела. Той притича към него и му се скара:

— Хей, Оливър! Стига си се будалкал! Ставай и заминавай!

Но явно никой не го чу, а и той не можеше да се приближи на по-малко от седем метра от пилигрима. Някаква невидима гумена стена му препречваше пътя. Освен това стената явно не пропускаше и звук, а може би дори спираше или изкривяваше зрителните вълни, защото Оливър явно не можеше да го види!

Аззи заобиколи покрай невидимия кръг и стигна до срещуположната точка — точно там, където би паднал погледът на сър Оливър, ако той случайно вдигнеше очи от картите. Аззи се курдиса там и зачака. След миг Оливър вдигна очи и сякаш погледна право през Аззи. Не след дълго се върна към картите.

Аззи усети, че става нещо странно — нещо много по-голямо от обичайните глупави майтапи, на които самият той беше майстор. Зачуди се кой ли има пръст във всичко това.

Първият заподозрян беше Бабриел, но това май надхвърляше способността на ангелския му ум да замисля и да изпълнява замисленото. Кой оставаше тогава? Михаил? Ала някак си му липсваше изисканият и прецизен подход на архангела. Подобно нещо не прилягаше на Михаил — но кой го знае на какво бе способен, ако нещо го докара до отчаяние.

Значи оставаше само Илит. О, за нея нямаше как да не се сети! Но какво точно беше направила?

Миг по-късно тя вече стоеше до него.

— Здрасти, Аззи. Освен, ако вещерската ми интуиция не ме е излъгала, ти май си мислеше за мен.

Усмивката й беше ясна и красива — и не издаваше нищо.

— Какви си ги свършила? — попита Аззи.

— Щеше ми се да ти направя някоя малка пакост — отвърна тя. — Това е Стандартна невидима ограда.

— Страхотно, няма що. А сега я разкарай оттук!

Илит отиде до невидимата ограда и взе да я опипва.

— Странна работа — обади се след малко тя.

— Кое й е странното?

— Не мога да намеря аномалията, която я захранва с енергия. Точно тук трябваше да бъде.

— Е, писна ми — махна с ръка Аззи. — Отивам при Ананке.