Серия
Аззи (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
A Farce to Be Reckoned With, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 37 гласа)

Глава 5

И тъй, Зевс отиде при монголите. Те тъкмо бяха завладели североизточната част на Китайската империя и вече смятаха сами себе си за непобедими. Тъй че когато Зевс пристигна с гръм и трясък, бяха готови да му тупнат като зрели круши.

Зевс намери вожда на монголите в главната му квартира.

— Ти и твоите хора сте се справили чудесно със завладяването на тази обширна земя, ама сега какво правите? Само лежите и се помайвате! Значи вие сте народ, който търси цел. Е, аз пък съм бог и си търся народ. Ами ако си обединим нуждите и вземе, та се получи нещо добро и за двете страни?

— Ти може и бог да си — отвърна му Джаготай, — ама наш бог не си. Че защо тогава да те слушам?

— Защото тъкмо това ти предлагам — да ви стана бог! Едно време им бях бог на гърците. Интересни, будни хора, ама доста ме разочароваха — аз като техен бог се опитвах единствено да им правя добро, пък те…

— И какво ни предлагаш?

 

 

И не след дълго се разчу, че монголски орди, издигнали високо знамена от опашки на якове, прииждат през карпатските проходи право към широките равнини на Фриули — Венеция Джулия, освен че препускаха и през времето право към шестнайсети век. Наложи се Зевс да използва всичката си сила и мощ, та да ги изтегли. Щеше да е по-лесно, ако ги бе пренесъл наведнъж през времето и пространството, но конете щяха много да се наплашат.

Дълго преди да пристигнат монголите, паниката вече беше заляла местното население. Навсякъде само за това се приказваше — монголите идат!

Цели фамилии яхваха конете или магаретата, или пък се товареха на волски каручки. Огромното мнозинство метна, каквото можа на гръб и утече в търсене на място, където да се спаси, далече от преследвачите — тез плосколики дяволи с тесни черни мустачки. Някои така се засилиха, че стигнаха чак до Милано. Други — до Равена. Но повечето бяха тръгнали право към Венеция. За този град се твърдеше, че бил сигурен — тъй като се намирал сред блата и лагуни, едва ли можел да бъде нападнат.