Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Аззи (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
A Farce to Be Reckoned With, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 44 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
sir_Ivanhoe (2007)
Допълнителна корекция
Диан Жон (2011)

Издание:

Роджър Зелазни и Робърт Шекли ПРОСТО ШЕМЕТЕН ФАРС

Американска Второ издание

Библиотека „Фантастика и фентъзи“ № 6.

Светлана Комогорова — Кома, превод, 1996

Софка Ташчиева, библиотечно оформление, 1998

Веселин Праматаров, корица, 1999

Редактор Нина Иванова

Коректор Зефира Иванчева

Компютърен дизайн София Делчева

Формат 60×90/16. Печатни коли 14,5. 232 с. Печат „АБАГАР“ ООД — Велико Търново

Издателство „Дамян Яков“, София, 1999

ISBN 954-527-107-8

 

ROGER ZELAZNY & ROBERT SHEKLEY

A FARCE TO BE RECKONED WITH

BANTAM BOOKS, NEW YORK, 1995

Copyright © 1995 by the Amber Corporation and Robert Shekley

История

  1. — Добавяне
  2. — Корекция

Глава 2

Пъс и Куентин лежаха на наровете в стаята си до кухнята и гледаха как сенките се кръстосват по тавана.

— Мислиш ли, че Антонио наистина е демон? — попита Куентин. Той беше доста малък и още не беше съвсем сигурен кое е истинско и кое не е.

— Според мене е — рече Пъс.

Тя беше мислила дълго и усилено какво ли иска повече от всичко на света. Първото нещо, което й хрумна, беше руса коса като на брат й. Копринена, вълниста и дълга, с ленен оттенък, а не онова месинговожълто, което толкова харесваше на някои момичета. Но беше ли това нещо, достойно да го желаеш повече от всичко друго на света? Пъс малко я досрамя, че се е сетила за такова нищо и никакво желание — и затова, доста необичайно за нея, внимателно изслуша Куентин, докато той й разказваше какво би си поискал, ако отиде при демона.

— Кон, и да си е мой — това първо — решително рече Куентин. — И меч, и той да си е мой. Онова, дето го разправя баща ми — че щяло да е твърде скъпо да ми изковат меч, защото за година-две ще го израсна, — си е пълна дивотия. Искам да кажа, какъв е смисълът да си богат, ако не можеш да си купуваш разни неща, дето ще ги израснеш бързо?

— Много разумно — кимна Пъс. — Значи, меч. И какво още ще си поискаш?

— Не мисля, че ще си поискам кралство — замисли се Куентин. — Ще трябва да вися там и да се грижа за него. Като си помисля, на крал Артур май не му е било кой знае колко добре, нищо че е управлявал Камелот. Ти как мислиш?

— Съмнявам се.

— Бих искал и да мина през много изпитания.

— Като Ланселот ли? Ама то и на него не му е провървяло много.

— Е, да, ама то е, защото е бил глупак. Да вземе да се влюби баш в кралицата при толкоз други дами — можел е да избере, която си ще! Че защо ли въобще да избира? По-скоро ми се ще да бъда като Говейн, да пътувам насам-натам и да си имам гаджета навсякъде, и да си навличам всякакви бели, и да печеля съкровища, и после да ги губя пак. Така, както той се е кефил — вземал си е разни неща, без да се налага да се грижи за тях после.

— Като например да си вземеш всички играчки, които искаш, без да се налага да ги подреждаш после? — попита Пъс.

— Точно така — потвърди Куентин.

— Много разумно. А какво друго искаш?

— Да си имам вълшебно животно — без никакво колебание отвърна Куентин. — Лъв, да речем, който да слуша само мене и да убива ония, дето не ми харесват.

— Е, не попрекали ли, а?

— Искам да кажа, да може да убива ония, които не ми харесват, ако му позволя. Ама аз няма да му давам, естествено. Ако вземат много да ме дразнят, ще ги убивам самичък в дълги дуели и ще получавам страховити рани. И мама ще ми ги превързва.

— Майките не превързват раните на героите — забеляза Пъс.

— Е, това си е моето приключение, значи могат — рече Куентин. — Аз ще установя такова правило.

— Жалко, че си много малък да сключваш сделки с Дявола.

— А, не знам. — Куентин се надигна на леглото. Изглеждаше много сериозен. — Нещо съм се замислил дали да не отида при него още ей сегичка.

— Куентин! Никъде няма да ходиш! — възкликна Пъс. Нали ако той настояваше, неин дълг на по-голяма сестра беше да го придружи — и сигурно и тя ще трябва да си поръча желание, да му прави компания.

Куентин се измъкна от леглото и взе да се облича. Долната му устна потреперваше, сетеше ли се за собствената си дързост — но май се беше решил.

Точно тогава в ъгъла на стаята блесна светлина. И двете деца скочиха обратно в леглата. Блъвна дим, а щом се разнесе, те видяха, че пред тях стои красива чернокоса жена.

— Ей, как го направи? — облещи се Куентин. — Не те помня да си пътувала с нас!

— Дойдох да продавам яйца на пилигримите — рече жената. — Живея в една близка ферма и тъкмо пристигнах в странноприемницата. Казвам се Илит.

Децата се представиха. Горяха от нетърпение да й разкажат какво им е говорил Антонио нея вечер — как щял да изпълни желанията на седмина късметлии. По описанието Илит позна, че става въпрос за Аззи.

— И аз искам да си кажа желанието — завърши Куентин.

— Никакви такива! — твърдо рече Илит.

На Куентин явно му олекна, и то немалко. Но попита:

— Ама защо?

— Защото не е прилично добре възпитаните деца да молят демони от Ада да им изпълняват желанията.

— Ама другите го молят — отбеляза Пъс. — Целият кеф ще е за тях.

— Мисля, че по-нататък ще разбереш, че не е съвсем така — рече Илит. — После ще излезе, че някои от тези хора са се забъркали в повече неща, отколкото са се спазарили.

— Откъде го знаеш? — попита Пъс.

— Ами просто го знам — отвърна Илит. — А сега, деца, опитайте се да заспите, а? Ако сте послушни, ще ви разкажа приказка.