Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Гедеон Крю (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Gideon’s Corpse, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,4 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране
Dave (2013 г.)
Разпознаване и корекция
filthy (2013 г.)

Издание:

Дъглас Престън, Линкълн Чайлд. Трупът на Гедеон

Американска, първо издание

Превод: Венцислав Божилов

Редактор: Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица: „Megachrom“

Компютърна обработка: Веселина Симеонова

Формат: 84/108/32

Печатни коли: 26

ИК „Бард“ ООД, 2012 г.

ISBN: 978-954-655-290-7

История

  1. — Добавяне

5.

Агенти от специалните части, полицейски координатори и медицински персонал се изсипаха като вълна и районът моментално се изпълни с хора. Гедеон седеше на пода и разсеяно бършеше кръвта от лицето си. Беше потресен. Никой не му обръщаше внимание. Сцената внезапно се беше променила от напрегната патова ситуация в контролирано действие — всеки имаше роля за изпълняване, всеки имаше работа за вършене. Двете пищящи деца бързо бяха отведени; медици клекнаха при тримата простреляни; специалните екипи претърсваха къщата; ченгетата опъваха жълти полицейски ленти, за да очертаят местопрестъплението.

Гедеон се надигна с мъка и се облегна на стената. Едва се държеше на крака. Един от медиците го приближи.

— Къде сте ранен?

— Кръвта не е моя.

Медикът въпреки всичко го огледа и опипа оплесканото му от кръвта на Чокър лице.

— Добре. Дайте все пак да ви почистя…

Гедеон почти не го слушаше. Гадеше му се от чувството за отвращение и вина.

„Пак. Ох, господи, случи се пак!“ Присъствието на миналото, ужасният жив и ярък спомен за смъртта на баща му бе толкова силен, че чувстваше нещо като умствена парализа, неспособност да накара ума си да направи друго освен да повтаря истерично думата „пак“.

— Ще трябва да напуснете района — каза някакво ченге и им посочи вратата. Междувременно криминалистите постлаха на земята платно и започнаха да подреждат върху него малките си сакове и инструменти.

Медикът хвана Гедеон за ръката.

— Да вървим.

Гедеон се остави да го отведе. Криминалистите отвориха саковете и започнаха да вадят инструменти, флагчета, лента, епруветки и пакетчета за улики, слагаха си латексови ръкавици, найлонови бонета и калцуни. Около тях витаеше усещане за успокояване — напрегнатостта и истерията се разсейваха, за да бъдат сменени от баналния професионализъм; онова, което преди малко беше драма на живот и смърт, сега се превръщаше просто в набор от чакащи да бъдат попълнени формуляри.

Фордайс се появи от нищото и каза:

— Стой тук. Трябва да те разпитаме.

Гедеон го изгледа и умът му постепенно започна да се избистря.

— Видяхте всичко, защо ще ме разпитвате? — Искаше просто да се пръждоса от това място, да се върне в Ню Мексико, да остави целия този ужас зад гърба си.

Фордайс сви рамене.

— Такива са правилата.

Гедеон се запита дали няма да го обвинят за смъртта на заложника. Като едното нищо. И то с пълно право. Беше издънил работата. Отново му призля. Само да бе казал нещо различно, да бе намерил правилните думи или може би да беше оставил слушалката на мястото й, може би те щяха да разберат какво предстои и да му подскажат какво да прави… Той обаче бе твърде погълнат от ситуацията, не беше в състояние да я отдели от смъртта на баща си. Изобщо не биваше да позволява на Глин да го уговори да се забърква в това. С ужас осъзна, че още миг и ще се разплаче.

— Успокой се — каза Фордайс. — Не се впрягай. Спаси две деца. Жената също ще се оправи, раната не е сериозна. — Гедеон усети как хватката върху ръката му се стяга. — Ела с мен. По-добре да не се пречкаме тук.

И в същия миг Гедеон усети някаква странна промяна в атмосферата, сякаш в къщата бе повял леден полъх. С периферното си зрение забеляза как някаква жена от криминалистите замръзна на място. В същото време чу тих пукот, който му бе странно познат, но не можеше да определи откъде точно покрай чувството за вина и гаденето, които замъгляваха съзнанието му. Един следовател отиде при сака на жената, бръкна в него и извади жълта кутия с измервателна скала и тръба, свързана към кутията с дълга навита на спирала жица. Гедеон веднага позна уреда.

Гайгеров брояч.

Уредът цъкаше тихо, но постоянно, стрелката подскачаше при всеки звук. Жената погледна партньора си. Цялото помещение се смълча. Устата на Гедеон пресъхна.

Слабите звуци отекваха странно във внезапно смълчаната къща. Жената бавно се изправи с брояча в ръка и обходи стаята с него. Машината засъска, цъкането рязко се засили. Жената трепна от изненада, успокои се, направи крачка напред и — почти с неохота — я доближи към трупа на Чокър.

Цъкането стана по-силно и по-често — адско глисандо, което премина от съскане в рев и накрая в писък, когато стрелката на инструмента се залепи за червената отметка.

— Боже мой — ахна жената и отстъпи назад, без да откъсва поглед от скалата. После хвърли брояча на пода, обърна се и побягна навън.

Настъпи паническа суматоха: всички се блъскаха, ръгаха се с лакти, мъчеха се да се измъкнат. Криминалистите си плюха на петите, последвани от фотографи, ченгета и хора от специалните части; само за секунди всички бягаха презглава към вратата, забравили за всякакви процедури. Гедеон и Фордайс бяха направо отнесени на улицата от човешката вълна.

Лицето на агента бе мъртвешки бледо.

— Чокър е горещ — каза Гедеон. — Горещ като самия ад.

— Така изглежда — отвърна Фордайс.

Гедеон машинално докосна лепкавата кръв, която засъхваше по лицето му, и добави:

— А ние сме облъчени.