Дъглас Престън, Линкълн Чайлд
Трупът на Гедеон (59)

59.

Стоун Фордайс отби по ужасния черен път към ранчото на Блейн. Беше изпълнен с опасения. При всички други обстоятелства просто щеше да зареже всичко. Тези обстоятелства обаче не бяха нормални. На Вашингтон може би му оставаше само един ден преди да бъде атакуван с атомна бомба. А разследването вече беше тотално прецакано и бе тръгнало в грешна посока. Милард и Дарт бяха сгрешили — Гедеон със сигурност бе натопен. От вътрешен човек в Лос Аламос. И този вътрешен човек — вероятно Новак — беше по някакъв начин забъркан в терористичния заговор. Това беше единственото заключение, до което можеше да стигне.

Всъщност беше стигнал и до друго заключение — Гедеон не беше избягал. Все още се намираше наоколо и се опитваше да докаже невинността си, като намери виновниците. Именно затова беше отишъл в Лос Аламос, излагайки се на огромен риск. И след това бе посетил Локхарт, което също беше много опасно. Гедеон беше хитра и лукава лисица, но дори той нямаше да стигне до подобни крайности, освен ако не е наистина невинен. Някъде покрай всичко това беше успял да убеди Алида Блейн, че не е терорист — единствено това можеше да обясни въвличането й в историята и защо не се беше свързала с властите.

Къде беше Гедеон? За толкова малко време не можеше да е изминал пеша разстоянието от Лос Аламос до ранчото Юта Крийк, което се намираше от другата страна на планината. Нямаше кон. Следователно беше използвал кола.

Но чия кола?

Още щом си зададе въпроса, Фордайс се сети какъв е отговорът. Гедеон и Алида бяха получили помощ. Към кого биха се обърнали? Беше толкова очевидно, че не можеше да повярва, че не му е хрумнало по-рано. Беше им помогнал бащата на Алида — онзи писател, Саймън Блейн.

Оттам нататък беше съвсем проста работа да научи, че Блейн има ранчо в планината Хемес. И след като това стана очевидно за него, осъзна, че в крайна сметка то ще е очевидно и за Милард. Разследването може и да бе тръгнало по дяволите, но Милард не беше глупак. Някой рано или късно щеше да се сети да навести ранчото на Блейн.

Само се надяваше това вече да не се е случило.

Докато приближаваше, видя, че всичко изглежда спокойно. Постройките на ранчото бяха пръснати около обширна централна поляна, през която ромонеше поток. Дървени огради криеха различни пристройки, плевни и обори.

Отби от пътя преди ранчото, взе служебното си оръжие и слезе от колата. Не се виждаха превозни средства, нямаше никаква следа от живот. Бавно тръгна през дърветата към основната сграда, като час по час спираше да се ослуша. Нищо.

Когато стигна на стотина метра от къщата, вратата се отвори и Алида Блейн излезе навън и тръгна през двора. Русата й коса се развяваше.

Фордайс излезе на открито с вдигнати пистолет и значка.

— Госпожице Блейн? Федерален агент. Не мърдайте.

Тя обаче го погледна и моментално хукна към гората от другата страна на поляната.

— Спрете! — извика той. — ФБР!

Това само я накара да побегне още по-бързо. Фордайс се втурна с всички сили след нея. Беше бърз бегач и в отлична форма, но тя направо летеше. Фордайс си даде сметка, че ако стигне гората, тя просто ще изчезне — все пак познаваше района.

— Стой! — Затича като луд и започна да скъсява разстоянието. Влязоха между дърветата, но той успя да я настигне, хвърли се върху нея и я събори.

Стовариха се тежко върху боровите иглички, но тя се претърколи и започна да се съпротивлява като пума, пищеше и се опитваше да му издере очите. Трябваше да прибегне до всичките си способности и до някои специални хватки, за да я укроти и да я прикове към земята.

— Господи, какъв ти е проблемът, по дяволите? — извика й. — Имаш ужасен късмет, че не те гръмнах!

— Не ти стиска — яростно процеди тя.

— Успокойте се и ме изслушайте! — каза Фордайс официално. Усети, че по лицето му тече кръв; беше раздрала бузата му с нокти. Господи, същинска дивачка. — Вижте, знам, че Гедеон е бил натопен.

Тя спря да се дърпа и впери поглед в него.

— Да. Знам го — повтори той.

— Глупости. Нали точно вие се опитахте да го арестувате. — Не изглеждаше обаче особено убедена.

— Глупости или не, насочил съм пистолет към вас, така че ще е най-добре да ме изслушате, по дяволите. Чатнахте ли?

Тя не отговори.

— Добре — въздъхна той.

И набързо й обясни хода на мислите си. Все пак не спомена Новак и не навлезе в подробности — последното, което му трябваше, бяха още действия на своя глава от страна на Гедеон. Или от нейна.

— Та така стоят нещата — приключи той. — Знам, че и двамата сте невинни. Само че никой няма да ме изслуша и разследването е тръгнало в абсолютно грешна посока. Трябва да действаме сами.

— Пуснете ме да стана — каза тя. — Не мога да мисля, както сте ме яхнали така.

Той предпазливо я пусна. Алида се изправи, изтупа от себе си боровите иглички и мръсотията и каза:

— Да идем в къщата.

— Гедеон там ли е?

— Не. Не е в ранчото.

Фордайс я последва в голямата дневна с килими на навахо по стените, меча кожа на пода и глава на лос над каменната камина.

— Искате ли нещо? — попита тя. — Кафе?

— Да. И лепенки.

— Веднага.

Кафето беше великолепно. Фордайс я огледа дискретно, докато тя ровеше за лепенки. Невероятна жена. Също като Гедеон — страхотна.

— Какво искате? — попита тя, след като му подхвърли лепенките.

— Трябва да намеря Гедеон. Започнахме да работим по задачата заедно и смятам да доведа нещата докрай — с него, като партньори.

Тя се замисли, но само за миг.

— Добре. В играта съм.

— Не, не сте. Нямате представа колко е опасно. Ние сме професионалисти, вие не сте. Ще бъдете сериозна спънка и опасност и за двама ни, както и за самата себе си.

Последва дълго мълчание.

— Е — рече най-сетне тя, — мисля, че ще мога да го приема. Двамата с Гедеон можете да използвате ранчото като база.

— И това не става. Ранчото най-вероятно ще бъде атакувано — може би не днес, но скоро. Въпрос само на време е. Трябва да се махнете оттук. А аз трябва да намеря Гедеон. Веднага.

Отново мълчание. Алида обмисляше положението и той бе сигурен, че много добре разбира какво трябва да направи.

Накрая кимна.

— Добре. Гедеон взе джипа и тръгна към Юта Крийк да се срещне с Уилис. Защото е абсолютно сигурно, че той и шантавият му култ са зад всичко това.

Фордайс успя да скрие изненадата си. Гедеон вече се беше срещал с Уилис — вчера.

— Тръгнал е към Юта Крийк… тази сутрин ли?

— Да. По зазоряване.

Значи Гедеон беше излъгал и нея. Какво правеше този човек, по дяволите? Явно беше тръгнал по петите на някого, това бе сигурно — и беше имал някакви причини да не споделя това с нея.

— Добре — каза той. — Опишете ми колата и ми кажете номера. Аз ще се заема.

Тя му даде информацията. Фордайс си я записа и стана.

— Госпожице Блейн? Мога ли да ви посъветвам нещо?

— Разбира се.

— Трябва да се покриете. Веднага. Както ви казах, в най-скоро време ранчото ще бъде атакувано, а като се има предвид манталитетът на разследването, може и да не оцелеете. Разбрахте ли? Докато не открием кой стои зад това, животът ви не е в безопасност.

Тя кимна.

— Добре — каза той. — Благодаря за съдействието. Тръгвам.