Дъглас Престън, Линкълн Чайлд
Трупът на Гедеон (21)

21.

На следващата сутрин влязоха в магазина на Армията на спасението веднага щом отвори. Гедеон тръгна по рафтовете, като подбираше дрехи и ги даваше на Фордайс, който ги поемаше без особена охота. После се отбиха в един магазин за театрален реквизит и се върнаха в хотелската стая на Фордайс с покупките. Гедеон разстла дрехите на леглото под намръщения поглед на агента.

— Наистина ли е необходимо? — попита той.

— Стой мирно. — Гедеон избра една риза, постави панталоните под нея, намръщи се, смени ризата с друга, после с трета, избра чорапи и присви преценяващо очи.

— Господи! — измърмори Фордайс. — Няма да изнасяме представление на Бродуей все пак.

— Разликата е, че ако представлението ни се издъни, няма да ни замерят с гнили домати. Проблемът е, че изглеждаш като роден за федерален агент.

Подбра други дрехи, добави обувки и чорапи, бейзболна шапка и перука и накрая като че ли остана доволен.

— Пробвай тези.

— Педераст! — Фордайс свали костюма и облече дрехите. Поколеба се с перуката. Беше женска, с истински косъм, окастрена не особено сръчно от Гедеон.

— Давай — подкани го Гедеон. — Не се срамувай.

Фордайс си сложи перуката и я нагласи.

— Сега шапката. Сложи я наопаки.

Резултатът обаче не беше добър — Фордайс изглеждаше твърде стар.

— Обърни я с козирката надясно.

Накрая Фордайс застана пред него напълно костюмиран. Гедеон го обиколи преценяващо.

— Не биваше да се бръснеш тази сутрин.

— Трябва да тръгваме.

— Още не. Искам да те видя как ходиш.

Фордайс направи обиколка на стаята и Гедеон изстена.

— Трябва да вложиш сърцето си в ролята, разбираш ли?!

— Не знам как. И без това изглеждам като изрод.

— Не става въпрос само за външния вид. А за духовната нагласа. Трябва да влезеш в образа. Не само да го играеш, а да бъдеш него.

— И какъв по-точно да бъда?

— Наперен, отракан, арогантен, коварен, самодоволен, непукист, морално пропаднал боклук. Мисли си за това, докато обикаляш стаята.

— И как ходят морално пропадналите боклуци?

— Не знам, трябва да го усетиш. Вложи малко чувство. Представи си, че си сводник. Свий устни. Вирни брадичка.

Фордайс въздъхна раздразнено и направи втора обиколка.

— По дяволите! — изстена Гедеон. — Да не са ти пъхнали ръжен в задника?

Фордайс не издържа.

— Губим си времето. Ако не тръгнем веднага, ще закъснеем за имама.

Гедеон отново изруга под нос и тръгна след Фордайс към чакащата кола. Питаше се колко ли е добър радарът на онези типове. За него Фордайс продължаваше да се движи и да говори като федерален агент.

Може би нямаше да забележат. Но ако се усетеха, нямаше да е зле да разполага с резервен план.