Дъглас Престън, Линкълн Чайлд
Трупът на Гедеон (40)

40.

Гедеон я зяпна невярващо. Несъмнено не беше чул добре.

— Алида, какво правиш?

Тя се обърна към него, настръхнала и готова за действие.

— Издебнах удобния момент. Казах ти, че с нетърпение чакам да те предам. Забрави ли?

За момент Гедеон беше прекалено смаян дори да се ядоса.

— Почти ме накара да ти повярвам — продължи тя. — Но като видях тези имейли…

— Те са добавени!

— Да бе. И всички онези агенти на ФБР, хеликоптерите, как всички стрелят по теб — и това е някаква грешка, нали? Трудно е да се повярва, Гедеон. Не съм чак толкова наивна.

Гедеон чу тичащи стъпки по коридора. Бързо извади револвера и стреля във въздуха. Сграбчи Чу за ръката, изви я зад гърба му, опря дулото в главата му и викна:

— Бързо. В коридора!

Чу побърза да се подчини.

— Револверът не е истински! — извика Алида и се втурна след тях.

Гедеон буташе Чу пред себе си. Охранителният пост към вътрешните лаборатории се намираше нататък по коридора. Завиха на ъгъла и стигнаха до него — два детектора за метал и неколцина мъже, всички с извадени оръжия.

— Свършено е с него, ако опитате да ме спрете! — извика Гедеон и бутна Чу през детектора за метал, който писна оглушително.

— Това е бутафорен пистолет, идиоти такива! — извика Алида.

— Искате ли да докажа противното? Тръгнете ли след мен, ще стрелям!

Продължи напред, като буташе Чу по коридора към аварийното стълбище. Блъсна вратата с рамо и помъкна компютърджията надолу. Алида ги последва.

— Кучка! — изпъшка Гедеон, когато Алида се хвърли на гърба му и се опита да му отнеме револвера. Изблъска я, но тя пак се хвърли върху него, заудря го и отново се опита да го обезоръжи.

Гедеон се извъртя и избута Чу през вратата в долния край на стълбището. Озоваха се в контролната зала на ускорителя на частици. Там имаше двама оператори, които ги изгледаха потресени зад големия полукръг монитори и уреди.

Гедеон чу тропот на крака в коридора.

— На пода! Всички по очи на пода! — извика той и стреля в тавана.

Операторите се проснаха на пода. „Шантава работа“, помисли си Гедеон. Създателите на най-страховитите оръжия на света бяха страхливи като зайци.

След секунди в помещението нахлуха мъже с извадени пистолети. Не бяха от охраната на Лос Аламос — всички носеха униформи на ПЕЯБ.

— Хвърли оръжието! — извика един и всички се прицелиха в него.

Гедеон завъртя Чу като щит, опрял дулото в главата му. Чу изграчи нещо нечленоразделно.

— Револверът не е истински, по дяволите! — извика Алида.

Водещият охранителите рязко се завъртя, насочи пистолета си към нея и извика:

— На земята! Веднага!

— Аз? Защо аз?!

С рязко кимане командирът даде знак на двама от хората си и те незабавно я сграбчиха, събориха я на пода и започнаха да я претърсват.

— Мръсници! — изкрещя тя яростно.

— Млъквай! — извика й единият и я зашлеви.

Гедеон не можеше да повярва на очите си. Наистина си мислеха, че и тя е терористка.

Командирът отново насочи пистолета си към Гедеон.

— Хвърли оръжието и пусни заложника или ще стреляме!

Гедеон си даде сметка, че онзи изобщо не се шегува — ако се наложеше, щяха да стрелят направо през Чу.

— Добре — каза той.

Свършено беше. Отмести дулото от главата на Чу и пусна револвера на пода. Чу се втурна да се скрие зад охранителите. Гедеон бавно вдигна ръце.

Двамата охранители приключиха с претърсването на Алида и грубо я вдигнаха на крака. От носа й течеше кръв и капеше върху бялата й риза.

— Закопчайте я — каза командирът. — Ти, Крю. Легни по очи. Бавно.

— Малоумници! — извика Алида и се опита да изрита един от тях. Беше възнаградена с юмрук в корема и се преви на две.

— Оставете я, тя няма нищо общо! — каза Гедеон.

— Лягай долу! — извика командирът.

С разперени настрани ръце Гедеон започна да се отпуска на колене — и изведнъж видя шанса си. Докато коленичеше, се подпря на пулта за управление на ускорителя и небрежно докосна малкия ключ под червена пластмасова капачка — аварийния лост за прекъсване на захранването. Опря едното си коляно в пода, после другото, като в същото време скришом вдигна капачката и хвана лоста.

— Лягай веднага! По очи! — нетърпеливо изкрещя командирът и размаха колта си.

Гедеон събра целия си кураж и каза спокойно:

— Ако дръпна този лост, всички сме мъртви.

Последва гробна тишина.

Гедеон се обърна към операторите.

— Кажете им.

Единият от тях погледна към Гедеон и видя пръстите му около лоста. Лицето му побеля.

— Боже мой — промълви той. — Това е аварийното прекъсване на захранването. В момента сме на пълна мощност. Ако дръпне това… Господи… недей!

Никой не помръдна.

„Благодаря ти, приятелю“ — помисли Гедеон. А на глас каза:

— Обясни им какво ще стане, ако го направя.

— Ще прекъсне захранването на магнитния коридор. Лъчът ще стане неуправляем и всичко ще хвръкне по дяволите.

— Чухте го — спокойно каза Гедеон. — Застреляте ли ме, падам и дърпам лоста.

Охранителите стояха като парализирани. Шест пистолета останаха насочени към него.

— Аз съм отчаян човек — тихо каза Гедеон. — И нямам какво да губя. Ще броя до три. Едно…

Командирът се огледа. Потеше се като прасе. Явно беше уверен, че Гедеон ще го направи.

— Две… Абсолютно сериозен съм.

Командирът постави пистолета си на пода и другите бързо последваха примера му.

— Добро решение. А сега я пуснете.

Пуснаха Алида. Тя рухна на колене, после се изправи. Дишаше тежко. Избърса кръвта от носа си.

— За протокола — каза Гедеон. — И двамата сме невинни. Скроили са ми номер. И смятам да открия кой го е направил. Така че съжалявам, господа, но смятам да ви напусна. Алида? Независимо дали ти харесва, или не, по-добре стой с мен. Ако обичаш, събери оръжията и ми ги донеси.

Последва дълго колебание. Погледите им се срещнаха. Гедеон видя в очите й съмнение, несигурност и гняв.

— Алида — каза той, — не зная по какъв друг начин да те убедя, освен да те призова да се довериш на интуицията си. Моля те, моля те, повярвай ми.

След още малко колебание Алида събра пистолетите от пода и ги отнесе на Гедеон. Той махна пълнителите от всички с изключение на един и ги прибра в джоба си. После изкара патроните от цевите, прибра и тях и хвърли празните оръжия на пода. Пъхна револвера с халосните патрони в колана си. През цялото време ръката му не пускаше лоста. Накрая, насочил заредения пистолет напред, махна ръката си от лоста, отиде до вратата към коридора, затвори я и дръпна резето.

Точно навреме — от другата страна се чу тропот на още крака.

Миг по-късно бяха стигнали вратата и се опитваха да влязат. Последваха викове и блъскане. Зазвуча друга сирена.

— Всички на пода, с изключение на теб. — Гедеон насочи пистолета към единия оператор, който бе на ръба на истерията.

Мъжът вдигна ръце.

— Моля ви. Ще направя всичко, което искате.

— Знам. Отключи вратата към тунела на ускорителя.

Операторът послушно забърза към дъното на помещението, отключи с магнитен ключ една малка врата и я отвори. Засия слаба зелена светлина. Заобленият, подобен на тръба тунел се простираше напред и почти изчезваше в далечината. Отдясно минаваше тесен мост. Отляво имаше някакво сложно цилиндрично устройство, което продължаваше към безкрайността, покрито с кабели и тръби като степен на някаква чудовищна ракета. От него се разнасяше дълбоко бръмчене. Реакторът беше линеен и малък, с дължина около шестстотин метра, но Гедеон знаеше, че тунелът му се свързва с много по-стари тунели от времето на Проекта Манхатън. Нямаше представа накъде водят — тунелите се намираха зад заключени врати.

Но въпреки това те бяха единственият му шанс.

Гедеон направи знак на Алида да мине през вратата. После взе магнитния ключ от оператора, взе ключа и на колегата му и последва Алида в тунела.

Вратата зад тях се затвори и се заключи.

Гедеон се обърна към Алида.

— Трябва да знам — с мен ли си, или не? Защото ако не си на сто процента сигурна в невинността ми, спираш тук. Не мога да рискувам друго предателство.

Мълчанието й бе прекъснато от яростно блъскане по вратата, викове и рева на трета сирена.

Тя впери поглед в него, после каза:

— Отговорът ми е, че е по-добре да си плюем на петите.