Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Гедеон Крю (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Gideon’s Corpse, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,4 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране
Dave (2013 г.)
Разпознаване и корекция
filthy (2013 г.)

Издание:

Дъглас Престън, Линкълн Чайлд. Трупът на Гедеон

Американска, първо издание

Превод: Венцислав Божилов

Редактор: Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица: „Megachrom“

Компютърна обработка: Веселина Симеонова

Формат: 84/108/32

Печатни коли: 26

ИК „Бард“ ООД, 2012 г.

ISBN: 978-954-655-290-7

История

  1. — Добавяне

52.

Погледна вградения в служебната кола джипиес. Къщата се намираше на задънена улица, зад която започваше борова гора и планината. Минаваше полунощ, но вътре още светеше, през прозрачните пердета се виждаше синкавото примигване на телевизор. Семейство Новак още бе будно.

Това несъмнено бе едно от най-добрите места в този квартал — последната къща на задънена улица, по-голяма от останалите. Без да споменаваме паркирания в алеята мерцедес.

Спря, като блокира мерцедеса, слезе, отиде до вратата и натисна звънеца. След секунди женски глас попита кой е.

— ФБР — отвърна Фордайс, извади значката си и я показа през тесния прозорец.

Жената отвори незабавно.

— Да? Какво има?

— Просто няколко въпроса — каза Фордайс, докато прекрачваше прага. — Извинете, че ви безпокоя в такъв късен час.

Домакинята изглеждаше чудесно: стройна, с тесен кръст и заоблени бедра, великолепна кожа, обута в бели панталони и кашмирен пуловер с перли. Странен тоалет за гледане на телевизия посред нощ.

— Кой е? — чу се раздразнен глас някъде отвътре.

— ФБР — отвърна жената.

Телевизорът незабавно млъкна и от дневната се появи Бил Новак, шефът на сигурността в отдела на Крю.

— Какво има?

Фордайс се усмихна.

— Тъкмо се извинявах на съпругата ви за късния час. Имам няколко въпроса от рутинно естество. Няма да ви отнема много време.

— Няма проблем — отвърна Новак. — Заповядайте.

Влязоха в трапезарията. Госпожа Новак запали осветлението.

— Желаете ли нещо? Кафе? Чай?

— Нищо, благодаря.

Седнаха на масата и Фордайс се огледа. Много изискано. Скъпо. Стари сребърни прибори на масата, маслени картини, които приличаха на оригинали, ръчно изработени персийски килими. Нищо крещящо — просто скъпо.

Фордайс извади бележник и прелисти няколко страници.

— Жена ми трябва ли ви? — попита Новак.

— О, да — отвърна Фордайс. — Ако нямате нищо против.

— Абсолютно нищо.

Двамата сякаш изгаряха от желание да му угодят, макар че изобщо не изглеждаха нервни. Всъщност може би нямаше защо да са нервни.

— Каква е годишната ви заплата, доктор Новак? — попита Фордайс, като вдигна очи от бележника си.

Внезапно мълчание.

— Наистина ли е нужно? — попита шефът на сигурността.

— Ами — каза Фордайс, — всичко е напълно доброволно. Не сте длъжен да отговаряте на въпросите ми. Спокойно можете да се обадите на адвоката си, ако желаете присъствието на юридически съветник. — Усмихна се. — Но така или иначе бихме искали научим отговорите на тези въпроси.

След кратка пауза Новак каза:

— Мисля, че можем да продължим. Изкарвам сто и десет хиляди долара годишно.

— Други източници на доходи? Инвестиции? Наследство?

— Нищо съществено.

— Сметки в чужбина?

— Не.

Фордайс погледна жена му.

— А вие, госпожо Новак?

— Аз не работя. Финансите ни са общи.

Фордайс си записа нещо.

— Да започнем с къщата. Кога я купихте?

— Преди две години — отвърна Новак.

— Колко струваше, колко платихте и колко изплащате на кредит?

Отново последва дълго колебание.

— Струваше шестстотин двадесет и пет хиляди, платихме сто хиляди и изплащаме останалото.

— Какви са месечните ви вноски?

— Около три хиляди и петстотин долара.

— Което прави… около четиридесет и две хиляди годишно. — Фордайс отново си записа нещо. — Имате ли деца?

— Не.

— А сега да поговорим за колите ви. Колко са?

— Две — отвърна Новак.

— Мерцедесът и…?

— Един „Рейндж Роувър“.

— Цената им?

— Мерцедесът беше петдесет, другата — около шейсет и пет.

— Изплащате ли ги?

Дълго мълчание.

— Не.

Фордайс продължи нататък:

— Когато купихте къщата, колко похарчихте за обзавеждането й?

— Не съм сигурен — каза Новак.

— Например тези килими? От предишното ли жилище ги донесохте, или ги купихте?

Новак го погледна.

— Накъде биете всъщност?

Фордайс му отправи топла дружеска усмивка.

— Това са просто рутинни въпроси. Почти всяко интервю на ФБР започва с това — с финансите. Направо е изумително как само с няколко прости въпроса може да се установи дали стандартът на някой не е по-висок, отколкото позволяват доходите му. Което е предупреждение номер едно в нашата работа. — Нова усмивка.

Този път лицето на Новак като че ли се напрегна.

— И тъй… килимите?

— Купихме ги за новата къща — каза Новак.

— На каква цена?

— Не помня.

— А другите неща? Сребърните прибори? Широкоекранният телевизор?

— Купихме повечето за къщата.

— На кредит ли?

— Не.

Нова бележка.

— Като че ли разполагате с доста пари в брой. За наследство ли става дума? Или за печалба от лотария или хазарт? Може би успешни инвестиции? Или помощ от роднини?

— Нищо, което да си струва да се споменава.

Фордайс трябваше да вкара числата в електронна таблица, но си личеше, че разходите им вече са на границата на онова, което лесно можеше да се обясни. Със сто хилядарки годишно, човек доста би се озъбил, за да купи подобни коли, като в същото време изплаща къщата си, да не говорим за всички останали разходи. Освен ако не е направил удар на пазара на недвижими имоти с предишното си жилище.

— Предишната ви къща наоколо ли беше?

— В Уайт Рок.

— За колко я продадохте?

— За триста хиляди.

— А каква беше чистата й стойност?

— Към шейсет хиляди.

Само шейсет. Това отговаряше на въпроса. Наистина бе неочаквано богатство.

Фордайс го дари с още една окуражаваща усмивка и прелисти страниците на бележника си.

— А сега да се спрем на имейлите, открити в акаунта на Крю.

Новак като че ли изпита облекчение от смяната на темата.

— Какво по-точно?

— Знам, че вече сте отговаряли на много въпроси в тази насока.

— Винаги съм готов да помогна.

— Добре. Възможно ли е имейлите да са били вмъкнати нарочно?

Въпросът увисна за момент във въздуха.

— Не — най-сетне отвърна Новак. — Системата ни за сигурност е абсолютно надеждна. Компютърът на Крю е част от физически изолирана мрежа. Няма контакт с външния свят, нито достъп до интернет. Невъзможно е.

— Няма контакт с външния свят. Ами ако е някой вътре в мрежата? Например някой колега?

— И това е невъзможно. Работим със строго секретни материали. Никой няма достъп до файловете на другите. Има много нива на сигурност, пароли, криптиране. Повярвайте, няма абсолютно никакъв начин имейлите да бъдат вмъкнати.

Фордайс си отбеляза нещо.

— Това ли казахте на следователите?

Разбира се.

Фордайс го погледна.

— Но вие имате достъп, нали?

— Естествено. Като служител на сигурността имам пълен достъп до файловете. В края на краищата трябва да можем да следим какво прави всеки. Това е стандартна процедура.

— Значи онова, което ми казахте току-що, не е вярно. Има начин имейлите да са били добавени. Вие бихте могли да го сторите.

При задаването на въпроса Фордайс напълно промени тона си — той стана тих и обвинителен, с подчертано скептично наблягане върху думата „вие“.

Новак обаче дори не мигна.

— Да, бих могъл — каза след малко. — Но не съм. Защо да го правя?

— Аз ще задавам въпросите, ако нямате нищо против. — Фордайс отново заговори по най-скептичния възможен начин. — Току-що признахте, че сте казали неистина пред мен и пред всички други следователи.

— Той надникна в бележника си. — Казахте, цитирам: „Няма абсолютно никакъв начин имейлите да бъдат вмъкнати“. Това не е вярно.

Новак го гледаше спокойно.

— Вижте, изразих се неправилно. Не взех себе си предвид в това заявление, защото знам, че не съм го направил. Не се опитвайте да ме вкарате в капан.

— Би ли могъл някой друг от отдела ви да е вмъкнал имейлите?

Отново колебание.

— Тримата други служители в отдела ми биха могли да го направят, но за целта двама трябва да работят заедно, тъй като нямат най-високото ниво на достъп.

— А има ли хора над вас, които биха могли да го направят?

— Има такива, които имат правата, но първо трябва да минат през мен. Или поне си мисля, че би трябвало. Има нива на сигурност, за които не знам дори аз. Онези отгоре може да са инсталирали някаква задна вратичка. Наистина не зная.

Фордайс се почувства малко разочарован. Дотук Новак на практика не бе казал нищо уличаващо, не бе показал никакви слаби места. Неверните му показания не бяха необичайни — беше чувал много по-лоши неща от невинни хора по време на разпит.

Но къщата, колите, килимите…

— Мога ли да попитам, агент Фордайс, какво ви кара да мислите, че имейлите са били вмъкнати допълнително?

Фордайс реши да разкрие мъничко картите си. Погледна го право в очите.

— Познавате доктор Крю. Бихте ли го нарекли глупав?

— Не.

— Бихте ли нарекли оставянето на уличаващи имейли в работния компютър умна постъпка? Без дори да си направите труда да ги изтриете?

Мълчание. После Новак прочисти гърлото си.

— Но той ги беше изтрил.

Това свари Фордайс малко неподготвен.

— Но вие сте ги възстановили. Как?

— Чрез една от многото ни системи за резервни копия.

— Възможно ли е нещо да бъде наистина изтрито от компютрите ви?

— Не.

— Всички ли знаят това?

Отново колебание.

— Мисля, че повечето го знаят.

— Значи се връщаме на първоначалния ми въпрос. Доктор Гедеон Крю глупак ли е?

Сега вече фасадата на Новак започна да се пропуква. Най-сетне бе успял да го раздразни.

— Вижте какво, намирам целия ход на този разговор за оскърбителен — всички въпроси за личните ми финанси, инсинуациите за вмъкнати имейли, цялото това изненадващо посещение посред нощ. Искам да помогна на разследването, но няма да позволя да ме разигравате.

Фордайс имаше дълъг опит в разпитване на заподозрени и знаеше кога е стигнал края на един наистина полезен разговор. Нямаше смисъл да провокира още Новак. Затвори бележника си и стана.

— За щастие, приключих — каза с предишния си топъл и дружелюбен глас. — Много ви благодаря за отделеното време. Всичко беше формалност, не е нужно да се тревожите.

— Но аз съм разтревожен — каза Новак. — Не мисля, че имате право, и смятам да се оплача.

— Разбира се, спокойно можете да го направите.

Докато се връщаше при колата си, Фордайс ужасно се надяваше Новак да не изпълни заплахата си или поне да изчака няколко дни. Едно оплакване щеше да е изключително неприятна спънка. Защото вече бе наполовина убеден, че Новак не е съвсем чист. Разбира се, това не оневиняваше Крю, пък и не можеше да се каже, че системният администратор прилича на терорист.

Но все пак… Възможно ли бе Гедеон наистина да е натопен?