Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Гедеон Крю (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Gideon’s Corpse, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,4 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране
Dave (2013 г.)
Разпознаване и корекция
filthy (2013 г.)

Издание:

Дъглас Престън, Линкълн Чайлд. Трупът на Гедеон

Американска, първо издание

Превод: Венцислав Божилов

Редактор: Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица: „Megachrom“

Компютърна обработка: Веселина Симеонова

Формат: 84/108/32

Печатни коли: 26

ИК „Бард“ ООД, 2012 г.

ISBN: 978-954-655-290-7

История

  1. — Добавяне

51.

Стоун Фордайс се върна в Лос Аламос от проверката на екипите, които претърсваха язовира и бреговете на реката, малко след полунощ. Полунощ — началото на новия ден. „Два дни до А-Деня“.

В Техническата зона го насочиха към новия команден център, устроен в изоставен склад до охранявания периметър. Беше изумително колко бързо се бяха развили нещата в негово отсъствие.

Показа значката си на входа.

— Стоун Фордайс? — каза дежурният. — Шефът иска да ви види. Отзад е.

— Шефът? Кой шеф?

— Милард. Новият.

„Шефът иска да ви види“. Това изобщо не му харесваше.

Влезе, пресече акрите евтини бюра, всяко с компютър и телефон, и стигна до набързо сглобената кабина в задния ъгъл, при един от малкото прозорци. Вратата беше отворена. Зад бюрото стоеше дребен слаб мъж с костюм и говореше по телефона.

Фордайс любезно почука на отворената врата. Всички професионални инстинкти му казваха, че срещата няма да е от добрите.

Мъжът се обърна, вдигна пръст и продължи да говори. Фордайс зачака. Не познаваше Милард, дори не беше чувал името му, но това не го изненадваше — особено в разследване с подобни мащаби, когато претърсваха всяка песъчинка. Пък и някой трябваше да поеме командването на местно ниво — нещата ставаха все по-хаотични, имаше куп началници без ясно установена йерархия.

Разгледа внимателно Милард, докато го чакаше да приключи с разговора. Изглеждаше добре по типичен за белите американци начин — високи скули, чудесни зелени очи, около петдесетте, прошарени слепоочия, атлетичен и строен. Имаше добронамерено изражение и спокоен глас. Фордайс се надяваше, че същото ще се отнася и за характера му. Но се съмняваше.

Милард говори още няколко минути, после затвори и се усмихна на Фордайс.

— Да?

— Агент Фордайс. Искали сте да ме видите.

— А, да. Казвам се Милард. Моля, седнете.

Ръкуваха се. Фордайс седна на единствения стол в стаичката.

— Уникално разследване — с приятен, дори мелодичен глас каза Милард. — Пряко участват цели двадесет и две правозащитни и разузнавателни служби, без да броим подизпълнителите им и тайните агенции. Нещата се объркват.

Фордайс кимна неопределено.

— Мисля, че пръв ще признаете, че нещата излязоха от релси в Ню Мексико. Соненберг беше отзован на изток и Дарт ме назначи начело на всички аспекти от разследването. Дотук с неразбориите.

Приятна усмивка.

Фордайс също се усмихна и зачака.

Милард се наведе напред и събра длани.

— Ще говоря без заобикалки. Вашето участие в този случай беше по-малко от успешно. Не успяхте да идентифицирате бившия си партньор като заподозрян, докато не ви беше посочен, не успяхте да го арестувате на снимачната площадка, не успяхте да го откриете в планините, не успяхте да го задържите, когато влезе в Лос Аламос, а след това му позволихте да избяга по реката. Хората ви не могат да открият тялото му — ако наистина се е удавил. Достатъчно дълго сте в правозащитната система, за да знаете, че това е неприемливо представяне, особено в случай като този, когато един град е изложен на риск, цялата страна е в паника, президентът и Конгресът са парализирани, а по-голямата част на Вашингтон е затворена.

Млъкна и скръсти ръце на гърдите си. Гласът му си оставаше тих и приятен. Фордайс не каза нищо. Всъщност нямаше какво да каже. Всичко това бе истина.

— Ще ви отстраня от работа на терен и ще продължите да работите на бюро, тук, където ще отговаряте за Пи Ей.

„Пи Ей. Проучване и анализ“. Това бе модният термин, използван от ФБР за най-противните задачи, давани на новите агенти като един вид обредно приобщаване. Фордайс си помисли за първите си дни в Бюрото — един от стотината агенти, набутани в подземно помещение без прозорци, със сиви метални шкафове, пълни с досиета, които трябваше да бъдат прочетени, преровени и обобщени. Разследване като това създаваше цели тонове хартия всеки ден — транскрипции на подслушани разговори, финансови отчети, купища имейли, разпити и какво ли не още; всичко това трябваше да бъде смляно и обобщено, важните факти да бъдат извлечени от масата ненужна информация като макови семена от клисав кейк…

— Но преди да поемете новите си задължения, вземете починете през уикенда — каза Милард. — Направо се убивате. Честно казано, изглеждате ужасно.

Поредната дружеска усмивка, след което Милард стана и протегна ръка.

— Е, това е.

Фордайс кимна и стисна ръката му.

— Благодаря за старанието — каза Милард и го потупа приятелски по рамото.

Фордайс излезе, спря пред вратата на склада, загълта жадно въздух и после тръгна към колата си. С кариерата му бе свършено. Милард бе прав — беше се издънил. За стотен път помисли за Гедеон Крю. Кипеше от гняв.

Но в гнева имаше и известно безпокойство. Отново. Всичко винаги се свеждаше до две неща. Най-важното бяха уличаващите имейли, които Гедеон бе оставил в компютъра си. Всеки път, когато бе виждал Гедеон в действие, се бе убеждавал, че е адски умен. Компютърът явно не беше единственото доказателство срещу него — бяха открили също така Коран и молитвено килимче в хижата му, както и няколко диска с радикални ислямистки проповеди. Но тези открития също го караха да има едно наум. Изглеждаха недодялани. Защото в същото време от ЦРУ не можеха да проникнат в криптираните домашни компютри на Гедеон, въпреки че разполагаха с най-съвършените хакерски средства на света. Един така внимателен и толкова добър тип нямаше да остави джихадистки дивидита да се търкалят из дома му.

Второто бе, че Гедеон бе саботирал самолета, излагайки на риск самия себе си. Вярно, ако беше джихадист, със сигурност щеше да се стреми към мъченичество. Но Фордайс си спомняше Гедеон по време на полета. Беше наистина обхванат от ужас.

Спря. Ако на Гедеон не му беше чиста работата, той със сигурност щеше да го усети, щеше да разбере, че нещо не е наред. Но не беше доловил нищо. Този тип си беше съвсем истински.

Може би в крайна сметка не се беше издънил. Може би всички останали бяха оплескали нещата. Може би Гедеон наистина беше натопен.

Изруга под нос и продължи към колата. Имаше пистолет, значка и съвсем малко време да разбере дали Гедеон е наистина виновен.