Дъглас Престън, Линкълн Чайлд
Трупът на Гедеон (23)

23.

Саби. Благодарение на едно сладко момиче с доста буйни наклонности Гедеон известно време се беше занимавал с фехтовка в гимназията. Отказа се, когато се отказа и тя, преди да стане достатъчно добър. Сега си помисли, че е направил грешка.

Фордайс се мъчеше да стане, но един от каубоите го изрита и той падна пак.

Гедеон се вбеси, хвърли се към най-близкия мъж, мушна го с остена и натисна копчето. Мъжът изкрещя от болка, рухна на земята и Гедеон замахна към следващия, отби атаката му, изби остена от ръцете му и финтира към трети. Чу викове зад себе си — Фордайс вече се беше изправил, ревеше и се олюляваше като пиян безумец.

Третият мъж атакува, удари остена на Гедеон и се посипаха искри. Гедеон отскочи, после контраатакува, но изгуби равновесие; противникът му пристъпи напред, като сечеше и мушкаше. Гедеон парираше ударите, хвърчаха искри. Втори мъж му влезе странично точно когато Гедеон направи попадение и противникът му падна с писък и се загърчи в прахта. Гедеон се извъртя и отби удара на другия нападател. С периферното си зрение видя как Фордайс стоварва удар върху друг противник — счупи му челюстта, след което се хвърли като диво животно към следващия, който се мъчеше да завърти остена си и да го намушка.

Още мъже нападнаха Гедеон и го накараха да притисне гръб в стената, докато отбиваше ударите им. Бяха твърде много, за да се справи с тях. Един нападна бързо и замахна, докато друг го ръгна в хълбока. Гедеон усети внезапна ослепителна болка и изрева; краката му се подгънаха и той се свлече покрай стената, а мъжете пристъпиха напред.

Изведнъж зад тях се появи Фордайс, размахал лопатата като бейзболна бухалка. Удари с широкото единия нападател в главата и накара останалите да се обърнат, за да се защитават. Той отби ударите им, остените дрънчаха и хвърляха искри при всеки допир.

Противниците обаче бяха прекалено много и Гедеон и Фордайс бяха принудени да отстъпят. Гедеон се изправи на колене; Фордайс сграбчи ръката му, вдигна го да стане и викна:

— Влизай в обора!

Последно замахване с лопатата и безумен рев им разчистиха пътя към отворената врата и двамата влязоха тичешком. След ярката светлина навън Гедеон за момент се почувства като слепец.

— Трябват ни оръжия — дрезгаво каза Фордайс, докато отстъпваха назад и се препъваха в тъмното покрай бали люцерна. Половин дузина каубои се изсипаха през вратата.

— Май намерих. — Гедеон грабна една опряна на близкия стълб моторна резачка и я включи.

Резачката заръмжа гаднярски.

Каубоите замръзнаха.

— След мен. — Гедеон се затича право към скупчените каубои, като размаха резачката. Моторът виеше пронизително.

Каубоите се втурнаха да се спасяват, а Гедеон изскочи навън и извика на Фордайс:

— Да се махаме оттук!

И тогава чу друг рев. Иззад ъгъла се появи бившият им водач — но сега вместо мачете също размахваше моторна резачка.

Гедеон се обърна и посрещна нападателя. Резачките ревяха. За момент трионите им се докоснаха с мощен трясък и искри. Силата на инерцията бе толкова голяма, че Гедеон залитна и едва не падна. Противникът му се възползва от това и замахна — зъбите на триона се бяха слели в блестяща ивица по ръба. Гедеон блокира удара и отново последва мощен тласък и дъжд от искри. Гедеон пак отлетя назад и мъжът настъпи. Явно беше експерт с резачките.

Гедеон не беше експерт. Ако искаше да оцелее — колкото и малък да бе шансът му, — трябваше да разчита на оскъдния си опит на гимназиален фехтовач.

„Ще опитам пронизване“ — отчаяно помисли Гедеон. Атакува с върха на резачката гърдите на противника, но той с лекота парира странично и трионите се докоснаха за трети път с поредното ужасно стържене и искри.

Гедеон отлетя към стената и мъжът — хилеше се доволно — пристъпи напред и замахна. Трионът остърга дъските, а Гедеон се сниши, изгуби равновесие и падна. Фордайс се опита да се намеси, но мъжът замахна с резачката и го принуди да отстъпи. И сега стоеше изправен над него и брадата му се тресеше, докато замахваше с острието надолу към Гедеон, който вдигна резачката си, за да се защити; отби атаката и трионът му отлетя настрани, а жестокият удар отхвърли нападателя назад. Гедеон се възползва от момента, скочи на крака и — докато мъжът се обръщаше отново към него с рев — внезапно се хвърли напред, насочил резачката пред себе си, след което се извъртя странично. Трионът разкъса ръкава на дочената риза на противника и остави кървава ивица по ръката над лакътя.

— Попадение, чисто попадение! — извика Гедеон.

Раната само разлюти брадатия още повече. Той се втурна напред, като размахваше резачката над главата си като боздуган, и я стовари върху триона на Гедеон. Последва стържене, искри — и изведнъж резачката се изтръгна от ръцете на Гедеон. Веригата на противника му обаче се скъса, отплесна се назад като камшик и разряза лицето му от устата до ухото. Плисна кръв. Мъжът изпищя, изпусна резачката и стисна лицето си.

— Отзад! — изрева Фордайс.

Гедеон се наведе, грабна резачката си и се извъртя точно навреме, за да посрещне каубоите, които се бяха втурнали към него с остените. Трионът описа дъга през тях, разряза ги при дръжките и накара ужасените нападатели да се пръснат.

И тогава Гедеон чу изстрелите.

— Трябва да изчезваме! — викна Фордайс, вдигна Кони Ръст и я метна през рамо.

Затичаха към оградата. Гедеон замахна с резачката, разсече телената мрежа и изскочиха навън. Около тях се забиваха куршуми.

След секунди бяха при колата. Гедеон захвърли резачката и скочи зад волана, а Фордайс блъсна Ръст на задната седалка, метна се отгоре й и я притисна.

Два куршума превърнаха предното стъкло в непрозрачна паяжина от пукнатини.

Гедеон проби дупка с юмрук, махна висящите парчета и потегли с мръсна газ.

Когато изстрелите затихнаха в далечината, Гедеон чу Фордайс да стене от задната седалка.

— Ранен ли си?

— Не. Просто си помислих колко хартия трябва да изпиша.