Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Гедеон Крю (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Gideon’s Corpse, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,4 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране
Dave (2013 г.)
Разпознаване и корекция
filthy (2013 г.)

Издание:

Дъглас Престън, Линкълн Чайлд. Трупът на Гедеон

Американска, първо издание

Превод: Венцислав Божилов

Редактор: Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица: „Megachrom“

Компютърна обработка: Веселина Симеонова

Формат: 84/108/32

Печатни коли: 26

ИК „Бард“ ООД, 2012 г.

ISBN: 978-954-655-290-7

История

  1. — Добавяне

10.

Пристигнаха в централата на ЕИР в полунощ. Притихналите помещения сякаш поглъщаха Гедеон в прохладните си бели пространства. Дори в този късен час се виждаха техници, които сновяха между странните модели, планове и маси, отрупани с покрито загадъчно оборудване. В следващия момент се намираше в познатата дзен заседателна зала. Глин седеше в инвалидната си количка до огромната маса. Прозорецът, до който бе при предишната им среща, сега беше със спуснати щори.

Гедеон се чувстваше изтощен, изкормен и изчистен като риба. Изпита изненада и малко раздразнение, че вижда Глин необичайно възбуден.

— Кафе? — попита Глин. Единственото му око проблясваше.

— Да. — Гедеон се пльосна в един стол.

Гарса излезе намръщено и се върна с чаша. Гедеон добави сметана и захар и изпи кафето, сякаш беше вода.

— Имам една добра и една лоша новина — каза Глин.

Гедеон зачака.

— Добрата новина е, че излагането ви на радиацията се оказа изключително слабо. Според таблиците поетата доза ще увеличи шанса ви да умрете от рак с по-малко от един процент през следващите двадесет години.

Гедеон се изсмя на иронията. Гласът му отекна в празното помещение. Никой от двамата не се включи във веселбата му.

— Лошата новина е, че най-неочаквано се озоваваме пред проблем за националната сигурност от най-висок клас. Рийд Чокър е бил облъчен при някакво критично събитие, включващо големи количества радиоактивен материал. Получил е комбинация от алфа-частици и гама-лъчи от източник, който най-вероятно представлява силно обогатен уран двеста тридесет и пет, подходящ за създаването на атомна бомба. Дозата е била от порядъка на осемдесет грея или осем хиляди рада. Масивна, ужасно масивна доза.

Гедеон го гледаше невярващо. Това беше изумително.

— Да. Количеството радиоактивен материал, способен да доведе до подобен случай, трябва да е най-малко десет килограма. Което по една случайност е предостатъчно уран за едно доста мощна атомна бомба.

Гедеон бавно попиваше думите. Оказваше се по-лошо, отколкото си беше представял.

Глин замълча за момент, после продължи:

— Изглежда, е ясно, че Чокър е участвал в подготовката на терористична атака с ядрено оръжие. По време на въпросната подготовка нещо се е объркало и уранът е достигнал критично състояние. Чокър е бил облъчен. Според експертите ни също е вероятно останалите терористи да са отмъкнали бомбата и да са оставили Чокър да умре. Той обаче не е умрял веднага, радиационното отравяне не действа по този начин. Полудял е и в обърканото си състояние е взел заложници. Така се появихме и ние.

— Открихте ли къде е подготвял бомбата?

— Това е основният ни приоритет в момента. Не може да е много далеч от апартамента му в Сънисайд, защото явно се е върнал там пеша. Над града летят екипи с апаратура и всеки момент ще получим резултат, тъй като критичен инцидент като този би трябвало да остави следи от радиация с характерна сигнатура.

Глин едва не потърка ръце.

— Намираме се в изгодно положение, Гедеон. Вие бяхте там. Познавате Чокър…

— Не — заяви Гедеон. Време беше да става. Надигна се от мястото си.

— Изслушайте ме. Вие сте човекът за тази работа, това е повече от ясно. Няма да е нужно да действате нелегално. Ще се включите като самия себе си…

— Казах не.

— Ще си партнирате с Фордайс. Това е задължително изискване към задачата, наложено от Националната администрация за ядрена безопасност. Но ще ви бъдат дадени широки правомощия в разследването.

— Категорично не.

— Достатъчно е само да се преструвате, че работите с Фордайс. В действителност ще действате сам, без ничий надзор, извън нормалните граници на правозащитната система.

— Вече направих онова, което искахте — каза Гедеон. — Ако случайно не сте забелязали, прецаках нещата и трима души бяха простреляни. А сега се прибирам у дома.

— Не сте направили никаква грешка и не можете да си идете у дома. Разполагаме само с дни, може би дори само с часове. Гедеон, животът на милиони е заложен на карта. Ето адреса, на който трябва да отидете най-напред. — Глин бутна някакво листче към Гедеон. — А сега тръгвайте. Фордайс ви чака.

— Начукайте си го. Говоря сериозно. Начукайте си го!

— Трябва да побързате. Няма време. — Глин замълча за момент. — Не мислите ли, че трябва да се заемете с нещо по-достойно от риболова през месеците, които ви остават?

— Мислех си за това. Всички онези приказки за предстоящата ми смърт, за нелечимото заболяване. Вие сте най-големият измамник, когото съм срещал. Кой знае, това може да е просто поредната запазена марка лъжа на Илай Глин. Откъде да съм сигурен, че рентгеновите снимки са мои? Името беше изрязано.

Глин поклати глава.

— Със сърцето си знаете, че ви казвам истината.

Гедеон пламна от гняв.

— Вижте. Как изобщо бих могъл да помогна? Върху това работи Нюйоркската полиция, Федералното бюро, онзи Поддържащ екип за ядрена безопасност, Антитерористичната спецчаст, ЦРУ и несъмнено още куп черни служби, в това не се съмнявам. Казвам ви, отивам си у дома.

— Проблемът е точно в това. — Глин също се беше ядосал и говореше по-високо. Сакатата му, подобна на хищна лапа ръка тупна по масата. — Реакцията е прекалено силна. Всичко е толкова тромаво, че психоинженерните ни изчисления показват, че ответните действия изобщо няма да са в състояние да спрат атаката. Ще се получи пълно задръстване.

— Психоинженерни изчисления — саркастично повтори Гедеон. — Ама че идиотия.

И тръгна към вратата. Гарса му препречи пътя, устните му бяха извити презрително.

— Махни се от пътя ми.

За момент двамата стояха един срещу друг, после Глин каза:

— Мануел, пусни го.

Гарса се дръпна, но нарочно бавно.

— Направете ми една услуга — каза Глин. — Когато излезете на улицата, вгледайте се в лицата на хората около вас и си помислете как ще се промени животът им. Завинаги.

Гедеон дори не изчака да чуе останалото. Втурна се през вратата, заби пръст в копчето на асансьора и пое надолу към първия етаж, като ругаеше бавното влачене на кабината. Когато вратите се отвориха, прекоси тичешком огромното работно помещение, мина през двойната врата и продължи по коридора. Външната врата се отвори автоматично, когато я приближи.

Навън продължи в тръс към някакъв бутиков хотел, пред който имаше колона таксита. Майната му на багажа. Щеше да стигне до летището, да се върне в Ню Мексико и да се завре в хижата си, докато всичко това не отмине. Беше направил достатъчно поразии. Стигна до едно такси, сграбчи дръжката на вратата и я отвори, но се поколеба за момент, загледан в тълпите модерно облечени хора, които влизаха и излизаха от хотела. Спомни си думите на Глин. Хората пред очите му изглеждаха отблъскващи. Изобщо не му пукаше как ще се промени животът им. Всички да пукнат. Самият той може би живееше със смъртта. Защо същото да не се отнася и за тях?

Това беше отговорът му на Глин.

Изведнъж отлетя настрани — някакъв пиян тип със смокинг го изблъска и му отмъкна таксито. Затръшна вратата, показа се с ликуваща усмивка през прозореца и го лъхна на мартини.

— Съжалявам, приятел, който се тутка… Приятен път обратно до Де Мойн.

Разсмя се дрезгаво, таксито потегли и Гедеон остана да стои на тротоара като гръмнат.

„Как ще се промени животът им“. Думите на Глин отново отекнаха в ума му. Този свят, тези хора, онзи тип в таксито — нима заслужаваха да бъдат спасени? Дебелашката простащина на мъжа улучи в целта по-добре, отколкото би го направила каквато и да било любезност от непознат. Онзи сигурно щеше да се събуди утре сутринта и да разправя на приятелите си в борсата за тъпия селяндур, който не знаел как да си вземе нюйоркско такси. Добре. Майната му. Още едно доказателство, че не заслужават да бъдат спасени. Гедеон щеше да се оттегли в хижата си в Хемес и да остави тези задници да се оправят сами…

Усети колебанието още докато мисълта минаваше през главата му. Кой беше той, че да съди? Светът беше пълен с какви ли не хора. Ако избягаше в дупката си и Ню Йорк бъдеше ударен с атомна бомба, къде го поставяше това? Щеше ли вината да е негова? Не. Но въпреки всичко с бягството си щеше да се постави на по-ниско ниво и от онзи боклук със смокинга.

Независимо дали разполагаше с единадесет месеца, или петдесет дни, това щеше да е много дълго и самотно време, през което никога, ама никога нямаше да може да си прости.

Остана да се колебае един дълъг гневен момент. И после, кипнал от ярост и чувство за безсилие, се обърна и тръгна обратно по Малка западна дванайсета към анонимната врата на „Ефективни инженерни решения“. Тя се отвори пред него, сякаш Глин го беше очаквал.