Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Гедеон Крю (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Gideon’s Corpse, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,4 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране
Dave (2013 г.)
Разпознаване и корекция
filthy (2013 г.)

Издание:

Дъглас Престън, Линкълн Чайлд. Трупът на Гедеон

Американска, първо издание

Превод: Венцислав Божилов

Редактор: Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица: „Megachrom“

Компютърна обработка: Веселина Симеонова

Формат: 84/108/32

Печатни коли: 26

ИК „Бард“ ООД, 2012 г.

ISBN: 978-954-655-290-7

История

  1. — Добавяне

46.

Стоун Фордайс се взираше надолу от отворената врата, като управляваше контролния лост на „нощното слънце“, мощния прожектор на хеликоптера. Кръгът светлина играеше по кипналата повърхност на реката и той изпита неочакван катарзис — странно чувство на облекчение, смесено с тъга. Едва ли имаше начин човек да оцелее в тези ужасни бързеи. Всичко беше свършило.

— Какво има след бързея? — попита той пилота по интеркома.

— Още бързеи.

— А след тях?

— Реката стига до язовира Кочити, на около осем километра надолу.

— Значи осем километра бързеи?

— В общи линии да. Малко по-надолу има един особено лош участък.

— Следвайте реката до язовира, но бавно.

Пилотът поведе машината надолу по течението, а Фордайс продължи да претърсва реката с прожектора. Минаха лошия участък — теснина между вертикалните стени със стърчаща в средата скала с размерите на жилищен блок; водата около нея кипеше и се разделяше на две свирепи течения с огромни водовъртежи. По-нататък реката се успокояваше и течеше между пясъчни ивици и сипеи. Без ориентир беше трудно да се определи каква е скоростта на течението. Фордайс се запита дали телата ще изплават на повърхността, или ще потънат; възможно бе и да останат заклещени между подводните камъни.

— Каква е температурата на водата?

— Момент да попитам. — След кратка пауза пилотът докладва: — Дванадесет градуса.

„Това ще ги убие със сигурност, дори бързеите да не успеят“ — помисли Фордайс.

Въпреки това продължаваше да претърсва, повече от професионален дълг, отколкото по някакви други причини. Накрая реката стана по-широка и течението се забави. Надолу се появиха светлини.

— Какво е това?

Пилотът бавно зави, следвайки завой на реката.

— Градчето Кочити Лейк.

След малко летяха над спокойните води на язовира.

— Мисля, че направихме всичко възможно — каза Фордайс. — Останалите могат да продължат с издирването на телата. Върнете ме в Лос Аламос.

— Слушам, сър.

Хеликоптерът зави, насочи се на север и набра височина. Фордайс беше сигурен, че Гедеон и жената са мъртви. Никой не би могъл да оцелее в бързеите.

Запита се дали изобщо е нужно да разпитва Чу и другите системни администратори. Идеята, че някой е вмъкнал имейлите, за да натопи Крю, беше нелепа и почти невъзможна. Подобно нещо можеше да се направи само от вътрешен човек с участието най-малко на един от служителите с най-пълен достъп до системата — и с каква цел? Защо изобщо беше нужно?

Въпреки това безпокойството продължаваше да го гризе. Да оставиш куп уличаващи имейли в работния си компютър, който е част от засекретена мрежа, не беше най-интелигентната постъпка от страна на един терорист. Беше си направо глупост. А Крю беше всичко друго, но не и глупак.