Дъглас Престън, Линкълн Чайлд
Трупът на Гедеон (28)

28.

Западното летище на Санта Фе дремеше под кристалночистото небе. Докато Фордайс спираше на паркинга, Гедеон видя само един хангар, към който някой се беше сетил в последния момент да прикрепи тухлена сграда.

— Къде е пистата? — попита той, като се оглеждаше.

Фордайс посочи неопределено покрай хангара към голата земя.

— Имаш предвид оттатък този пущинак ли?

— Не, имам предвид самия пущинак.

За Гедеон в най-добрия случай можеше да се каже, че не си пада по летенето. Ако се намираше в удобната първокласна седалка на просторен пътнически самолет, с приглушени светлини, пуснат до дупка айпод, който да заглушава шума, и със стюардеса, която да му носи питиета, можеше да се справи горе-долу, тоест да се преструва, че не се намира в някаква крехка метална тръба, фучаща във въздуха на километри от земята. Погледна с безпокойство малките самолети, паркирани на отъпканата земя. В подобни неща за преструвки нямаше място.

Фордайс взе куфарчето си от задната седалка и слезе.

— Ще отида в центъра да проверя за самолета, за който ти казах. Късметлии сме, падна ни се „Чесна 64ТЕ“.

— Късметлии — нещастно повтори Гедеон.

Фордайс тръгна.

Гедеон остана в колата. Досега все някак беше успявал да избягва малките самолети. Нещата никак не вървяха на добре. Надяваше се да не изпадне в паника и да се изложи пред Фордайс. Жалко, че агентът имаше разрешително за пилот. „Успокой се, идиот такъв — помисли си. — Фордайс ще се справи. Няма от какво да се безпокоиш“.

След пет минути Фордайс излезе от подобната на кутия сграда и му махна. Гедеон преглътна с мъка, слезе от колата, опита се да си надене непукистка физиономия и тръгна след агента покрай хангара и редицата паркирани самолети до една боядисана в жълто и бяло машина с двигатели на крилата. Приличаше на тенекиена буболечка.

— Това ли е? — попита Гедеон.

Фордайс кимна.

— Сигурен ли си, че можеш да го управляваш?

— Ако не мога, ти пръв ще разбереш.

Гедеон му отправи най-широката усмивка, която успя да докара.

— Знаеш ли какво, Фордайс? Като си помисля, всъщност не съм ти нужен. Защо да не остана в Санта Фе и да поровя по останалите следи, които набелязахме? Съпругата например…

— Никакви такива. Ние сме партньори. Освен това не знам какви може да ги забъркаш.

Фордайс отвори вратата на пилота, качи се в кабината, забърника разни копчета и лостове, после слезе и тръгна да обикаля самолета, като оглеждаше и опипваше тук-там.

— Само не ми казвай, че си и механик.

— Наричат го оглед преди полета. — Фордайс провери елероните и опашката, после отвори някаква малка вратичка и извади някаква метална пръчка.

— Ако обичаш, измий и прозорците покрай другото — обади се Гедеон.

Без да му обръща внимание, Фордайс се пъхна под едното крило и извади от джоба си нещо, приличащо на голяма спринцовка със сламка. Отвори малка капачка и пъхна устройството в крилото. Спринцовката се напълни със синкава течност и Фордайс я вдигна към светлината.

— Сега пък какво правиш? — попита Гедеон.

— Проверявам горивото за вода. — Фордайс продължи да се взира в светлосинята течност. Накрая изсумтя и изля горивото обратно.

— Приключи, нали?

— Още не. Във всяко крило има резервоар, по пет прегледа на крило.

Гедеон отчаяно седна в тревата.

Когато — най-сетне! — Фордайс му направи знак да се качва и да си сложи слушалките, Гедеон изпита огромно облекчение. Последваха обаче още по-продължителни проверки — двигател, рулиране, проверка преди излитането. Фордайс правеше всичко с удоволствие, а Гедеон се преструваше на заинтересуван. Мина половин час преди двигателите да заработят и да заемат позиция за излитане. Настанен в малката кабина, Гедеон започна да усеща надигаща се клаустрофобия.

— Господи — рече той. — Досега да сме стигнали пеша до Санта Круз.

— Не забравяй, идеята беше твоя. — Фордайс погледна ветрения конус, за да определи посоката на вятъра, после вдигна оборотите и бавно завъртя самолета.

— Ами ако… — започна Гедеон.

— Затвори си устата за малко — прекъсна го Фордайс. — Имаме къс терен за излитане и трябва да се съсредоточа.

Гедеон млъкна.

— Кула — заговори Фордайс в микрофона. — Чесна едно-четири-девет-шест-девет, излизам на писта три-четири за излитане.

Нагласи слушалките, провери за последен път колана на седалката си и вратата, отпусна ръчната спирачка и се понесе напред.

— Кула, Чесна едно-четири-девет-шест-девет, излитам от писта три-четири, посока северозапад.

Носеха се в прахта, бавно набирайки скорост. Гедеон се беше вкопчил с всички сили в дръжките на седалката.

— Сто двайсет и пет възела приборна скорост — каза Фордайс. — Дотук добре.

Гедеон стисна зъби. „Наистина му е забавно на тоя кучи син!“

Внезапно друсането престана и се озоваха във въздуха. Прерията остана някъде под тях и синьото небе изпълни прозорците. Изведнъж самолетът престана да изглежда така тесен. Гедеон имаше чувството, че се вози в лунапарк, и въпреки страха си изпита лека възторжена тръпка.

— Изкачване на Ви екс — каза Фордайс. — Едно-седем-пет възела.

— Какво е Ви екс? — попита Гедеон.

— Не говоря на теб, а докладвам. Мълчи.

Издигаха се равномерно, двата двигателя се трудеха здравата. Когато стигнаха хиляда и двеста метра, Фордайс вдигна задкрилките и малкият самолет започна да се изравнява.

— Добре — каза агентът. — Капитанът изключва надписа „не говорете“.

Двигателите забръмчаха равномерно и Гедеон почти повярва, че може да изпита известна наслада.

— Ще прелетим ли над нещо интересно?

Самолетът внезапно подскочи и се разтресе. Обхванат от ужас, Гедеон се вкопчи в дръжките на седалката. Падаха! Самолетът се разлюля отново, после се килна и той видя как земята се люшка под тях.

— Има известна турбуленция на тази височина — нехайно рече Фордайс. — Няма да е зле да се издигнем на още хиляда и двеста метра. — Погледна към Гедеон. — Добре ли си?

— Добре съм — отвърна Гедеон с пресилена усмивка, като се мъчеше да отпусне вкочанените си пръсти. — Нищо ми няма.

— Та на въпроса ти. Ще прелетим над Вкаменената гора, Големия каньон и Долината на смъртта. Ще заредим в Бейкърсфийлд, за всеки случай.

— Трябваше да си взема фотоапарата.

Самолетът се изравни на новата височина, на която за радост на Гедеон нямаше турбуленция.

Фордайс извади авиационни карти и ги разгъна на коленете си. Погледна Гедеон и попита:

— Някакви идеи какво да търсим в нашето малко пътешествие?

— Чокър е искал да стане писател. Фактът, че е ходил на онзи семинар след като е станал набожен, показва, че това е един от малкото му интереси, запазили се след приемането на исляма. Може да е искал да пише точно за обръщането си във вярата — нали семинарът е за писането на автобиографии. Ако е дал копие на ръкописа на някого за преглед — или ако някой си спомни какво е чел на семинара, — това може да се окаже интересно.

— Интересно? Ще е истинска бомба. Но ако такова писание съществува, вероятно негово копие има и в лаптопа, което означава, че в момента хиляди хора го четат във Вашингтон.

— Може би. Но не всички писатели използват компютри, а ако в труда му е имало нещо уличаващо, спокойно може да го е изтрил. Пък и дори да го има в компютъра му, мислиш ли, че някога ще го видим?

— Прав си — изсумтя Фордайс.

Гедеон, поуспокоен, загледа разсеяно зелените и кафяви петна под тях. След бавния старт разследването им най-сетне набираше скорост — съпругата, джамията, Блейн, а сега и това. Имаше смътното чувство, че някоя от тези следи в крайна сметка ще ги отведе до гърнето със златото.