Дъглас Престън, Линкълн Чайлд
Трупът на Гедеон (4)

4.

И не улучи.

Гедеон се хвърли на асфалта. Сърцето му тупкаше толкова силно, сякаш възнамеряваше да пробие гръдния му кош. Той стисна здраво очи и зачака втори трясък, изгаряща болка и мрак…

Но втори изстрел не последва. Настана суматоха, вдигна се врява, крещяха хора, мегафонът хриптеше. Бавно, много бавно той отвори очи и погледна към къщата. Чокър още беше там, едва видим в рамката на вратата, държеше момчето пред себе си. По начина, по който държеше пистолета, по треперещата му ръка и позата си личеше, че вероятно за първи път през живота си е дръпнал спусък.

— Това е номер! — изкрещя Чокър. — Ти не си Гедеон! Ти си подставено лице!

Гедеон бавно се изправи. Държеше ръцете си така, че да се виждат. Сърцето му отказваше да се успокои.

— Рийд, нека просто направим размяната. Вземи мен. Пусни момчето.

— Кажи им да изключат лъчите!

Бяха го посъветвали да не спори за нещата, които си е втълпил Чокър. Добър съвет. Но как да реагира, по дяволите?

— Рийд, всичко ще е наред, ако пуснеш момчето. И момичето.

— Изключете лъчите! — Чокър приклекна зад момчето като зад щит. — Те ме убиват! Изключете лъчите или ще му пръсна главата!

— Можем да го уредим — извика Гедеон. — Всичко ще е наред. Само че първо трябва да пуснеш момчето.

Направи крачка, после още една. Трябваше да се приближи максимално за последното втурване — ако се наложи. Ако не се нахвърлеше върху Чокър и не го събореше, момченцето щеше да умре, а снайперистите да очистят Чокър — а Гедеон не можеше да понесе подобно нещо.

— Спрете радиацията! — изкрещя Чокър. Целият се тресеше и размахваше некоординирано пистолета.

Как се реагира на луд? Гедеон отчаяно се опитваше да си спомни съвета, който му бе дал Фордайс. „Заприказвайте го, стимулирайте човечността му“.

— Рийд, погледни момчето в очите. Ще видиш колко е невинно…

— Кожата ми гори! — извика Чокър. — Броях! Докъде бях стигнал? Шест, осем… — Внезапно се намръщи, лицето му се разкриви от болка. — Пак почнаха! Гори, гори!

Отново тикна пистолета в тила на детето. Този път момчето запищя — висок пронизителен писък, сякаш от някакъв друг свят.

— Чакай! — извика Гедеон. — Не, недей!

Закрачи по-бързо, все така с вдигнати ръце. Четиридесет метра, тридесет — разстояние, което би могъл да вземе за няколко секунди…

— Девет, ДЕСЕТ! ДЕСЕТ! Аааааа!…

Гедеон видя как пръстът се стяга върху спусъка и спринтира. В същото време в антрето внезапно се появи бащата и с нечленоразделен рев се хвърли върху Чокър.

Чокър изгуби равновесие и пистолетът стреля, без да улучи никого.

— Бягай! — изкрещя Гедеон на момчето, докато тичаше презглава към къщата.

То обаче не побягна. Чокър се бореше с мъжа, който се бе вкопчил в гърба му. Двамата се завъртяха като в танц, Чокър го блъсна в стената на антрето и се изтръгна от хватката му. Бащата изрева свирепо и замахна към него, но Чокър ловко избегна удара и го просна в безсъзнание на пода.

— Бягай! — извика Гедеон на момчето, докато скачаше на тротоара.

Момчето обаче скочи на гърба на Чокър и го заудря с мъничките си юмручета.

— Татко!

Гедеон се втурна по алеята към предните стъпала.

— Не стреляй по татко! — изпищя момчето.

— Изключете ги! — изрева Чокър и се извъртя, разсеян от детето, размахваше пистолета, сякаш търсеше мишена.

Гедеон скочи към Чокър, но пистолетът изтрещя, преди да успее да го достигне. Той събори учения на земята, сграбчи ръката му и я счупи в парапета като съчка. Чокър изкрещя от болка и изпусна пистолета. Сърцераздирателните писъци на момчето бяха непоносими. Беше се навело над баща си, който лежеше безжизнено на пода. Половината му глава я нямаше.

Прикованият Чокър се гърчеше под Гедеон като змия, ревеше безумно, пръскаше слюнка…

… И тогава специалният екип се втурна през вратата и изблъска безцеремонно Гедеон настрани; Гедеон усети как гореща кръв и плът пръснаха отстрани по лицето му, когато залпът сложи край на крясъците на Чокър.

Внезапната ужасна тишина, която последва, продължи само миг. А след това някъде отвътре се чу плач на момиченце.

— На мама й тече кръв! На мама й тече кръв!

Гедеон се надигна на колене и повърна.