Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Гедеон Крю (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Gideon’s Corpse, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,4 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране
Dave (2013 г.)
Разпознаване и корекция
filthy (2013 г.)

Издание:

Дъглас Престън, Линкълн Чайлд. Трупът на Гедеон

Американска, първо издание

Превод: Венцислав Божилов

Редактор: Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица: „Megachrom“

Компютърна обработка: Веселина Симеонова

Формат: 84/108/32

Печатни коли: 26

ИК „Бард“ ООД, 2012 г.

ISBN: 978-954-655-290-7

История

  1. — Добавяне

61.

Пресякоха тясната част на Тексас и спряха на границата с Оклахома, та Фордайс да купи преходник за лаптопа към запалката на колата. По време на дългия път през Тексас Гедеон му бе обяснил как е разбрал, че Блейн е човекът зад терористичния заговор, а Фордайс на свой ред му беше обяснил как е открил, че Гедеон е невинен и че в натопяването му е замесен шефът на сигурността Новак.

— Не зная обаче дали Новак е бил съучастник от самото начало, или му е било платено само за самото натопяване — добави Фордайс.

— От описанието на къщата му ми се струва, че от доста време има повече пари, отколкото би трябвало — отвърна Гедеон. — Аз лично смятам, че е от първоначалните играчи. — Замълча за момент. — Нищо чудно, че Блейн с такава готовност се съгласи да ми помогне. Сигурно не е бил особено щастлив, че Алида се е забъркала с беглец като мен, но явно е решил, че колкото по-дълго остана на свобода и колкото по-дълго гоня дивото, толкова по-чудесно средство за отвличане на вниманието на властите ще бъда.

Отново замълча.

— Онова, което не мога да разбера, е самият Блейн. За какво му е точно на него да взривява атомна бомба във Вашингтон? Просто не виждам никакви мотиви. Той е патриот, бивш шпионин.

— Ще се изненадаш до каква степен могат да се променят хората. И какви може да са мотивите им.

— Алида каза, че заради миналото му на Блейн му била отказана Нобелова награда. Може би това го е огорчило.

— Може би. Може пък отговорът да се крие в този лаптоп. — Фордайс включи захранването и натисна копчето за стартиране.

Стартовите съобщения затрепкаха, последва екранът за влизане в системата.

— Нали ти казах — промърмори Гедеон. — Защитен е с парола.

— О, маловерци — изрецитира в отговор Фордайс.

— Можеш ли да я разбиеш?

— След малко ще разберем. Виж екрана. Това е NewBSD, вариант на UNIX. Странен избор за писател.

— Не забравяй, че е бивш служител на британското разузнаване. Кой знае там какъв софтуер използват?

— Прав си. Но се съмнявам, че това е работният компютър на Блейн. — Фордайс посочи екрана. — Виж само версията — 2.1.1. Тази операционна система е най-малко на шест години.

— Това лошо ли е?

— Може и да е за добро — защитата може да не е чак толкова силна. Не видя ли някакви други компютри в ателието му?

— Не се задържах особено дълго там. Просто грабнах първия, който видях.

Фордайс кимна, извади блекберито си и започна да натиска копчетата.

— На кого звъниш? — попита Гедеон.

— Свързвам се с главния компютър на Отдела по криптология на ФБР. Ще ми трябват някои неща, ако искам да свърша добре работата.

Гедеон зачака, докато Фордайс пишеше сложни команди. Накрая агентът изсумтя доволно и пъхна флашка в USB порта на компютъра.

— С тази джаджа мога да стартирам половин дузина операционни системи — каза той и почука флашката. — Слава богу, че лаптопът има USB порт.

— И сега какво? — попита Гедеон.

— Сега ще пусна речникова атака, за да открия паролата на Блейн.

— Ясно.

— Ако паролата не е прекалено дълга или неразбираема и ако мониторът на пароли на операционната система позволява достатъчно опити, може да успеем.

Гедеон го погледна със съмнение.

— Блейн не е новак.

— Но това не означава, че е техничар. Това чудо може да проверява по двеста и петдесет хиляди пароли на секунда. Да видим колко параноичен е Саймън Блейн.

През следващите деветдесет минути Гедеон караше джипа точно със 127 км/ч. Минаха покрай Елк Сити, Клинтън и Уедърфорд. Слънцето залезе и нощният купол над прерията се изпълни със звезди. Наближаваха Оклахома Сити, а резултат нямаше. Гедеон се изнерви. Фордайс също започна да губи търпение — взираше се в монитора и мърмореше. Накрая изруга, издърпа флашката, изгаси компютъра и изръмжа:

— Добре. Едно на нула за Блейн.

— Значи сме прецакани? — попита Гедеон.

— Все още не сме.

Щом лаптопът се рестартира и отново се появи началният екран, Фордайс бързо затрака с клавиатурата:

LOGIN: root

PASSWORD:

По екрана бясно полетяха текстови съобщения.

— Бинго! — възкликна Фордайс.

Гедеон го погледна.

— В неговия акаунт ли влезе?

— Не.

— Тогава каква полза?

— Влязох в системния акаунт. Просто пишеш „root“ за име и парола — и готово, вече си супер потребител. Направо да не повярваш колко много хора не знаят достатъчно или просто ги мързи да сменят паролите по подразбиране на по-старите UNIX системи.

— И сега можеш ли да влезеш в неговия акаунт или да отвориш файловете му?

Фордайс поклати глава.

— Не, не мога. Но може и да няма нужда.

— Как така да няма нужда?

— Защото като супер потребител имам достъп до стандартния файл за пароли на системата.

Той включи отново флашката, написа дълга серия команди и се облегна назад с грейнала физиономия. Посочи екрана.

— Виж.

Гедеон погледна.

BlaineS:Heqw3EZU5k4Nd:413:adgfirkgm~:/

home/subdir/BlaineS:/bin/bash

— Това са името и паролата му, която е зашифрована по СКД.

— Стандартът за криптиране на данни? Мислех си, че е непробиваем.

Фордайс се усмихна.

Гедеон се намръщи.

— Аха. Нека позная. Правителството е оставило задна вратичка в стандарта.

— Не си го чул от мен.

През следващите десетина минути Гедеон продължи да кара, а Фордайс пишеше, като от време на време спираше и се взираше в екрана. Накрая изруга грозно.

— Не се получава, така ли? — попита Гедеон.

Фордайс поклати глава.

— Не мога да разбия криптиращия алгоритъм. Блейн се оказа много по-добър, отколкото си мислех. Той или някой друг е използвал подсилен вариант на СКД. Напълно блокирах. Не мога да измисля нищо друго.

В джипа се възцари тишина.

— Не можем да се откажем просто така — каза Гедеон.

— Някакви идеи?

— Можем да се опитаме да познаем паролата.

— Да бе! Речниковата атака току-що опита над един милиард пароли на дванайсетте най-разпространени езици — думи, словосъчетания, лични имена, топоними, да не говорим за компилацията от повече от милион често употребявани пароли. Това е най-добрата програма за разбиване с груба сила на света. А ти си мислиш, че можеш да я биеш с налучкване?

— Поне знаем какво да не пробваме. Твоята речникова атака е просто една тъпа програма. Ние знаем много повече за Саймън Блейн, отколкото тя. Виж, заслужава си да опитаме. Вече знаем името на акаунта му, нали? — Гедеон се замисли за момент. — Може да е използвал името на някой герой от книгите си. Извади си телефона, влез в личния му сайт и виж дали няма да ти попаднат имена на герои.

Фордайс изсумтя одобрително и се захвана за работа.

След няколко минути разполагаха с двайсетина имена.

— Дърксън Оджър — каза Фордайс, загледан в списъка. — На Блейн наистина ли му плащат да измисля такива тъпи имена?

— Опитай го.

Фордайс вдигна капака на лаптопа.

— Първо ще опитам с „Дърксън“.

Грешка.

— Оджър.

Грешка.

— Опитай двете заедно — предложи Гедеон.

Грешка.

— Опитай ги отново едно по едно, но отзад напред.

Грешка.

— Гадняр — промърмори Фордайс.

— Направи същото и с останалите.

Преди да изминат и двайсет и пет километра, Фордайс се отказа.

— Безнадеждно е. Опитах всички. Дори наистина да е някое от имената, ако има и капка здрав разум, Блейн ще вкара допълнителни символи за малко шум, ще смени буквите с цифри или нещо подобно. Просто вариантите са прекалено много.

— Основното при паролите е, че ако не използваш специална програма, трябва да ги запомняш — каза Гедеон след минута-две мълчание.

— И какво?

— И такова, че може би не е герой от книга. Може да е името на реален човек. Което няма как да забравиш. И най-очевидното име е Алида.

— Очевидно и още как. Прекалено очевидно. — Все пак Фордайс опита. — Не.

— Чакай малко… сетих се нещо. Блейн й казва „малка магьоснице“. Я пробвай с ММ след името.

След секунда агентът нададе тържествуващ вик. Гедеон погледна, видя по екрана да летят текстови съобщения и невярващо попита:

— Влезе ли?

— Да!

Наближаваха Оклахома Сити.