Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Гедеон Крю (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Gideon’s Corpse, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,4 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране
Dave (2013 г.)
Разпознаване и корекция
filthy (2013 г.)

Издание:

Дъглас Престън, Линкълн Чайлд. Трупът на Гедеон

Американска, първо издание

Превод: Венцислав Божилов

Редактор: Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица: „Megachrom“

Компютърна обработка: Веселина Симеонова

Формат: 84/108/32

Печатни коли: 26

ИК „Бард“ ООД, 2012 г.

ISBN: 978-954-655-290-7

История

  1. — Добавяне

6.

В тълпата полицаи и професионалисти зад барикадите бе настъпила драматична промяна. Съсредоточената активност и целенасоченото движение на униформените бяха изчезнали. Първият знак бе вълната мълчание, която сякаш се разпространи отвътре навън. Дори Фордайс замълча и Гедеон се сети, че някой говори в слушалката му.

Фордайс притисна слушалката с пръст и пребледня още повече, докато слушаше.

— Не — рече разпалено. — Няма начин. Изобщо не съм приближавал онзи тип. Не можете да направите това.

Тълпата бе замряла. Всички изглеждаха като зашеметени. А след това, най-неочаквано, тълпата се раздвижи отново — колкото се може по-далеч от къщата. Не беше точно бягство, а по-скоро контролирано отстъпление.

В същото време въздухът се изпълни с вой на нови сирени, а след секунди в небето се появиха хеликоптери. Бели микробуси без означения започнаха да пристигат при барикадите, придружени от допълнителни патрулни коли; задните им врати се отвориха и облечени като извънземни хора се изсипаха на улицата. По защитните им костюми имаше емблеми за биологична и ядрена опасност. Някои носеха екипировка за контролиране на безредици — палки, гранатомети за гранати със сълзотворен газ и зашеметители. Гедеон се смая, като видя как новодошлите започват да издигат бариери пред тълпата, за да блокират отстъплението й. Викаха на хората да спрат, да останат по местата си и да не изпадат в паника. Ефектът бе обратният — веднага щом видяха, че им се пречи да избягат, хората наистина започнаха да изпадат в паника.

— Какво става, по дяволите? — попита Гедеон.

— Задължителна карантина — отвърна Фордайс.

Някакво ченге започна да спори и се опита да мине през преградата, но неколцина мъже в бяло го изблъскаха назад. Междувременно новопристигналите насочваха всички в набързо отделен район, нещо като оградена с ленти кошара, където други хора в бяло ги проверяваха с ръчни гайгерови броячи. Пускаха повечето, но неколцина бяха насочени към микробусите.

Проехтя високоговорител:

— Всички служители да останат на място до второ нареждане. Изпълнявайте инструкциите. Останете зад бариерите.

— Кои са тези? — попита Гедеон.

— ПЕЯБ. — Фордайс изглеждаше отвратен и уплашен едновременно.

— ПЕЯБ?

— Поддържащ екип за ядрена безопасност. Към министерството на енергетиката са, реагират при терористични атаки с ядрено оръжие или радиоактивни материали.

— Смятате, че може би става дума за тероризъм?

— Чокър нали е проектирал ядрени оръжия.

— И така да е, изглежда доста пресилено.

— Нима? — попита Фордайс и го изгледа със сините си очи. — Ти спомена, че Чокър е прегърнал религията. — Замълча за момент. — Мога ли да попитам… коя религия по-точно?

— Ъ-ъ-ъ… исляма.