Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Гедеон Крю (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Gideon’s Corpse, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,4 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране
Dave (2013 г.)
Разпознаване и корекция
filthy (2013 г.)

Издание:

Дъглас Престън, Линкълн Чайлд. Трупът на Гедеон

Американска, първо издание

Превод: Венцислав Божилов

Редактор: Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица: „Megachrom“

Компютърна обработка: Веселина Симеонова

Формат: 84/108/32

Печатни коли: 26

ИК „Бард“ ООД, 2012 г.

ISBN: 978-954-655-290-7

История

  1. — Добавяне

68.

Саймън Блейн влезе след капитан Гуруле в Ниво 4. Изпитваше странно спокойствие, почти безметежност. Беше истинска наслада как всичко бе минало по ноти, как всички неща застанаха по местата си, как всеки изигра съвършено отредената му роля в драмата — политиците, пресата, дори широката публика. Изглеждаше съвсем лесно, но всъщност бе резултат от години внимателно планиране, намиране на подходящите хора и внимателното им приобщаване, проиграване на сценарий след сценарий, разработване на резервни планове и резервни планове на резервните планове, анализиране на всеки възможен ход до края на играта и избиране на най-добрата атака. Цялата тази тежка работа, цялото време и пари сега се отплащаха.

Единственият непредвидим се бе оказал онзи тип Гедеон — мътните да го вземат, — който не само че го хвърли в дълбок смут, когато цъфна с въпросите си в самото начало на разследването, но и след това прелъсти впечатлителната му дъщеря и я забърка по най-нежелан начин във всичко. Но Алида, подобно на самия Блейн, беше находчива и щеше да оцелее. И след като едрата шарка беше у него и планът му се изпълнеше, тя щеше да научи всичко. Разбира се, щеше да разбере позицията му — вече го беше направила в най-общи рамки — и щеше да застане на негова страна, както винаги. Винаги. Между баща и дъщеря имаше нерушима връзка, нещо много рядко в днешния свят.

— Сър? — Капитанът му подаде висящ от тавана маркуч, който Блейн трябваше да закрепи към костюма си. — Застопорява се, като завъртите по часовниковата стрелка — обясни той и му показа със собствения си костюм.

— Благодаря, капитане.

Блейн закрепи маркуча и чу слабото съскане на въздух, който донесе със себе си свеж дъх, смесен с миризмата на пластмаса и латекс.

— Кой беше онзи човек там? — попита Блейн. Гласът му звучеше приглушено заради пластмасовия шлем.

— Не го видях добре. Не се безпокойте, не е някой от учените с достъп до хранилището.

Блейн кимна. Беше вложил огромно доверие в капитана и си личеше, че не е сгрешил. Гуруле беше най-изтъкнатият микробиолог, специалист по ваксините и биозащитата в АВМИИИБ, един от малцината с разрешение за достъп до вируса на едрата шарка. Поразителен човек с диплома и докторска степен от Пенсилванския университет, с безкомпромисни политически възгледи, компетентен, изключително ефективен — идеален съюзник. Спечелването му бе много бавен и мъчителен процес, но той беше абсолютно необходим за плана.

Лабораторията беше на практика празна, както и се очакваше. Вярно, че камерите записваха всяко тяхно движение, но когато дойдеше време да се проверяват записите, целият свят вече щеше да знае какво са направили. Терористичната ядрена заплаха бе свършила работата си перфектно.

Стигнаха дъното на лабораторията, където вирусът се съхраняваше в криогенна суспензия, заключен в биосейф в специално хранилище. Вратата на хранилището бе от стомана и приличаше на вратата на банков трезор, модифицирана от АВМИИИБ за конкретната цел. Гуруле му бе обяснил, че помещението се използва за съхраняването на най-опасните естествени или изкуствено създадени микроорганизми.

Капитанът отново въведе код, прекара картата си през четеца и завъртя някакво копче. Вратата се отвори на електронно задвижваните си панти и двамата влязоха. Внезапната кондензация от ниската температура в хранилището (четиридесет градуса под нулата) замъгли визьорите им. Блейн веднага усети как студът се просмуква в него. На закачалките до вратата имаше тежки палта, но капитанът му махна да продължат и каза:

— Няма да се задържаме много.

Вратата се затвори автоматично след тях с глух трясък и щракане на резета. Блейн се огледа.

Хранилището бе изненадващо просторно, с голяма централна площ, заета от метални маси. Минаха покрай множество биосейфове и шкафове до друга заключена врата, водеща към вътрешната част на хранилището. На отсрещната стена, закрепен в рамка от винкели, имаше малък биосейф, боядисан в яркожълто.

— Моля, останете настрана, сър — каза капитанът.

Блейн спря и зачака.

Капитанът отиде до биосейфа, въведе код и пъхна в ключалката специален ключ. Щом го завъртя, на тавана замига жълта светлина и някаква сирена зазвуча тихо, но настоятелно.

— Какво става? — разтревожено попита Блейн.

— Няма проблеми — отвърна капитанът. — Включва се само докато сейфът е отворен. Няма кой да провери каква е причината.

В сейфа имаше рафтове, на които бяха наредени така наречените „шайби“ — бели криогенно запечатани цилиндри, съдържащи дълбоко замразените кристализирали вируси. Блейн потръпна при мисълта за смъртоносния коктейл във всяка шайба — невъобразимо море от болка, страдание и смърт, съдържащо се във всеки мъничък цилиндър.

Капитанът внимателно взе една шайба от стойката й и погледна гравираните върху нея числа. Кимна удовлетворено, извади също такава наглед шайба от джоба на костюма си и я постави на празното място.

Трябваше им само една шайба. Контейнерите бяха предвидени да запазят вируса дълбоко замразен най-малко за 72 часа — предостатъчно време да постигнат целта си.

Капитанът затвори сейфа, заключи го и алармата млъкна. Занесе шайбата при една от металните маси. Блейн знаеше какво трябва да прави и затаи дъх в очакване. Предстоеше деликатна операция.

Капитанът постави шайбата под микроскоп и заразглежда повърхността й в продължение на около пет минути, след което постави върху нея малък знак. После извади от джоба на костюма си скалпел и с хирургическа предпазливост отряза мъничко парче пластмаса от шайбата. Блейн знаеше, че в това парче има проследяващ микрочип.

Капитанът пусна парченцето на пода и го ритна под жълтия биосейф.

Блейн отново потръпна. Пръстите му вече ставаха безчувствени от студа. Капитанът обаче сякаш изобщо не усещаше ниската температура.

— Аз ще взема това, ако нямате нищо против — каза Блейн и посочи шайбата.

Капитанът му я подаде.

— Бъдете много, ама много внимателен, сър. Ако я изпуснете, светът, какъвто го познаваме, ще свърши.

Излязоха от хранилището и се върнаха при душа и люка. Под душа можеше да влезе само един човек и капитанът мина пръв. Автоматичната врата се затвори и Блейн чу съскането на почистващите химикали. После съскането спря и външната врата се отвори с въздишка. След малко вътрешната врата се отвори, за да го допусне до душа. Блейн пристъпи вътре под струите химикали, металически глас му нареди да вдигне ръцете си и да се обърне. После другата врата се отвори, той излезе в преддверието — и пред визьора му изникна дуло.

— Дай шарката — чу се глас.

Блейн моментално го позна — беше гласът на Гедеон Крю.