Дъглас Престън, Линкълн Чайлд
Трупът на Гедеон (70)

70.

Блейн замръзна. Гедеон се възползва от това, бързо бръкна в джоба му, извади студения диск и го прибра в собствения си джоб. Без да сваля пистолета, махна шлема си, за да диша по-добре.

— Ти? — невярващо прошепна Блейн.

— Легни по очи до капитана с протегнати напред ръце — каза Гедеон по-високо, отколкото възнамеряваше.

— Гедеон, моля те, трябва да ме изслушаш… — започна Блейн. Думите му бяха приглушени от шлема.

— Лягай долу!

Мъчеше се да овладее треперенето на ръцете си. Мисълта да убие бащата на Алида бе ужасяваща, но той знаеше, че ситуацията е твърде критична, за да проявява милост.

Блейн послушно легна по корем и протегна ръце напред. Гедеон огледа пленниците си: двамата още бяха със защитни костюми, оръжията им бяха в кобурите под тях. Обезоръжаването им щеше да е тромаво, а капитанът имаше вид на опасен противник. Все така насочил револвера към тях, Гедеон извади с лявата си ръка мобилния си телефон и се обади на Фордайс.

След няколко иззвънявания се включи гласова поща.

Фордайс се намираше извън обхват — което вероятно обясняваше защо така и не го беше предупредил. Налагаше се да се справя сам с положението.

— Капитане — каза той, — свали шлема си с едната ръка, като държиш другата протегната напред, без да я помръдваш. Опиташ ли нещо, ще ти пръсна главата.

Капитанът се подчини.

— Сега ти, Блейн.

Щом махна шлема си, Блейн заговори отново:

— Гедеон, трябва да ме изслушаш…

— Млъквай. — Гадеше му се, опитваше се да овладее треперенето на ръцете си. Обърна се отново към капитана. — Сега стани, бавно. После с лявата си ръка свали костюма си, а дясната да е през цялото време протегната настрани. И без номера — и двамата.

Капитанът се подчини и — което говореше добре за интелигентността му — не опита нищо шантаво. Гедеон беше абсолютно сериозен и двамата явно го бяха усетили.

Щом капитанът свали костюма, Гедеон го накара да легне отново на пода, претърси го и прибра 9-милиметровия му пистолет и един нож. Върза ръцете му на гърба с хирургически маркучи, които взе от лабораторната маса.

Обърна се към Блейн.

— Сега ти. Свали си костюма точно както направи капитанът.

— Заради Алида, чуй ме…

— Още една дума и ще те убия. — Гедеон стисна зъби. Беше се опитвал да държи настрана ужасния въпрос за Алида. А ето че баща й заиграваше тъкмо с тази карта. Кучи син.

Блейн млъкна.

Гедеон претърси и писателя, измъкна оръжието му (великолепен стар „Колт 45 Пийсмейкър“ с дръжка от еленов рог) и го затъкна на кръста си.

— Лягай на земята.

Блейн се подчини. Гедеон завърза и неговите ръце.

Какво да прави сега? Къде беше Фордайс? След като беше видял Блейн и капитана да влизат, той със сигурност бе тръгнал насам да се притече на помощ, нали така? Тогава защо го нямаше? Може би тези двамата се бяха справили с него? Невъзможно. Бяха дошли съвсем спокойни, без да подозират нищо. Къде беше Фордайс?

Нямаше значение. Трябваше му помощ. Време беше да се обади на Глин.

Извади мобилния си телефон. И в същия момент чу звуци в коридора — тежък тропот на кубинки. Направи крачка назад точно когато вратата се отвори и в помещението нахлуха войници с готови за стрелба оръжия.

— Никой да не мърда! — извика водещият. — Хвърли оръжието!

Гедеон изведнъж се озова сам срещу много противници — шест автомата сочеха към него. „Господи, затова ли го няма Фордайс? Сигурно са ни видели на мониторите и са изпратили отряд да се намеси“. Замръзна с вдигнати ръце, като държеше „Питон“-а и пистолета на капитана пред очите на всички.

След секунда влезе Дарт и спокойно огледа помещението.

Гедеон го зяпна.

— Дарт? Какво става?

— Всичко е наред — отвърна Дарт. — Оттук нататък ние поемаме нещата.

— Къде е Фордайс?

— Чака при хеликоптера. Обади ми се, без да ти казва. Обясни ми всичко. Каза, че си искал да го направиш сам. И виждам, че си се справил чудесно. Оттук ние поемаме нещата.

Гедеон продължаваше да го гледа смаяно.

— Спокойно, не се безпокой. Знам всичко — за Блейн, за идеята за романа, за плана, за едрата шарка. Всичко приключи. Ти си чист.

Значи Фордайс в края на краищата се беше обадил. И Дарт се беше вслушал в думите му — дотам, че да дойде лично. Изумително. Гедеон се отпусна. Дългият кошмар най-сетне беше приключил.

Дарт се огледа и попита:

— Къде е едрата шарка?

— У мен — отвърна Гедеон.

— Дай ми я.

Гедеон се поколеба — не беше съвсем сигурен защо.

Дарт протегна ръка.

— Дай ми я.

— След като закопчаете тези двамата и ги разкарате оттук — каза Гедеон. — А вирусът трябва веднага да иде в хранилището.

Последва дълго мълчание. После Дарт се усмихна.

— Повярвай ми, ще иде точно там, където му е мястото.

Гедеон обаче продължаваше да се колебае.

— Аз сам ще го занеса.

Физиономията на Дарт загуби част от дружелюбността си.

— Какъв е проблемът, Гедеон?

Гедеон не знаеше какво да отговори. Нещо в ставащото не му се връзваше: изпитваше смътното чувство, че Дарт е малко по-приятелски настроен от нужното, че твърде лесно е погледнал от неговата гледна точка.

— Няма никакъв проблем — каза той. — Просто ще съм по-спокоен, като го сложим в хранилището.

— Точно това ще направим. Но преди да влезем в лабораторията, трябва да предадеш оръжията си. Заради детектора на метал.

Гедеон отстъпи назад.

— Капитанът влезе съвсем спокойно с пистолета си. Няма никакъв детектор.

Сърцето му изведнъж се разтуптя бясно. Що за глупост? Да не би да се опитваха да го баламосат?

Дарт се обърна към войниците.

— Обезоръжете този човек.

Автоматите отново се насочиха към него.

Лейтенантът пристъпи напред и опря пистолета си в главата на Гедеон.

— Броя до пет. Едно, две, три…

Гедеон предаде „Питон“-а, пистолета на капитана и пийсмейкъра.

— А сега и едрата шарка.

Гедеон отмести поглед от Дарт към хората му. Израженията им бяха повече от недружелюбни. Гледаха го така, сякаш гледат враг. Нима все още го смятаха за терорист? Невъзможно.

Въпреки това нещо определено не беше както трябва.

— Обадете се на директора на института — каза Гедеон. — Трябва да е някъде тук. Ще предам шарката на него.

— Ще я дадеш на мен — каза Дарт.

Гедеон отново погледна войниците. Беше невъоръжен и нямаше никакъв избор.

— Добре. Кажете на лейтенанта да се дръпне. Няма да ви дам шарката, докато в главата ми е опрян пистолет.

Дарт кимна на лейтенанта и той отстъпи, без да сваля пистолета.

Гедеон бръкна в джоба си и пръстите му стиснаха шайбата. Извади ръката си.

— Внимателно — каза Дарт.

Гедеон протегна цилиндъра към него. Дарт пристъпи напред да го вземе и нареди:

— Убийте го.