Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Гедеон Крю (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Gideon’s Corpse, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,4 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране
Dave (2013 г.)
Разпознаване и корекция
filthy (2013 г.)

Издание:

Дъглас Престън, Линкълн Чайлд. Трупът на Гедеон

Американска, първо издание

Превод: Венцислав Божилов

Редактор: Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица: „Megachrom“

Компютърна обработка: Веселина Симеонова

Формат: 84/108/32

Печатни коли: 26

ИК „Бард“ ООД, 2012 г.

ISBN: 978-954-655-290-7

История

  1. — Добавяне

22.

Ранчо Юта Крийк се намираше в планините южно от Санта Фе. С много друсане и буксуване се изкачваха по изронения миньорски път по покритите с борове склонове.

Пътят свърши при чисто нова телена ограда със заключен портал.

Слязоха от колата и Гедеон погледна Фордайс.

— Тръгни пръв, искам да те видя пак как вървиш. Помни какво ти казах.

— Стига си ми зяпал задника.

Фордайс тръгна към портала и Гедеон едва не полудя, когато долови упоритата атмосфера на ченге около него. Все пак трябваше да признае, че дрехите си ги биваше; проблемът бе в начина, по който се държеше агентът. Ако обаче си държеше устата затворена, може би по някакво чудо нямаше да го усетят.

— И не забравяй, остави говоренето на мен — подметна Гедеон.

— Искаш да кажеш баламосването. В което си истински експерт.

На стотина метра зад оградата имаше малка дървена колиба, а между високите борове се виждаха и други постройки, плевня и фронтонът на основната сграда. Недалеч имаше обор, а зад него се простираха пасища.

Гедеон разтресе портала.

— Ей!

Нищо. Нима и тук не бе останал никой?

— Хей! Има ли някой?

Някакъв мъж излезе от колибата и тръгна към тях. Беше с дълга сплъстена черна коса и равно подрязана брада. Докато приближаваше, небрежно извади затъкнатото в колана му мачете.

Гедеон усети как Фордайс се напрегна и промърмори:

— Спокойно. По-добре е от колт.

Мъжът спря на три метра от оградата, държеше театрално мачетето пред гърдите си.

— Това е частна собственост.

— Да, знам — каза Гедеон. — Виж, ние сме приятели. Пусни ни да влезем.

— Кого търсите?

— Уилис Локхарт — каза Гедеон. Така се казваше лидерът на комуната.

— Той очаква ли ви?

— Не, но имаме бизнес предложение, което ще иска да чуе, гаранция. Сигурен съм, че ще се вкисне, ако ни отпратиш, без да чуе за какво става дума. Здравата ще се вкисне.

Мъжът се замисли за момент.

— За какво предложение става дума?

— Съжалявам, човече, но това е само за Локхарт. Става въпрос за пари. Пари, разбираш ли?

— Командир Уил е зает човек.

„Командир Уил“.

— Е, ще ни пуснеш ли, или не? Защото и ние сме заети.

Колебание.

— Въоръжени ли сте?

Гедеон разпери ръце.

— Не. Спокойно можеш да провериш.

Бяха оставили оръжията си в колата. Фордайс беше взел служебната си карта, разрешителното и заповедта за задържане и ги бе закрепил с ластик за пищяла си, под панталоните.

Мъжът прибра мачетето.

— Добре. Но на командира няма да му хареса, ако не сте онези, за които се представяте.

Отключи портала и влязоха. Мъжът ги обискира набързо и заключи портала, което никак не беше добре. Все пак влизането се оказа по-лесно, отколкото Гедеон беше очаквал.

Минаха покрай обора, където неколцина членове на комуната се занимаваха с говедата, и продължиха към голямата сграда — триетажна, с нови на вид крила и огромна веранда, която я опасваше цялата. По-нататък се виждаха слънчеви панели, оградени с бодлива тел, и няколко чудовищни сателитни чинии.

— За какво им е пък това? — промърмори Фордайс.

— Сигурно като резервен вариант, ако случайно спрат порното по кабеларката — шеговито отвърна Гедеон, но също се зазяпа в комплекса.

Докато приближаваха главната сграда, минаха през чудесно реставрирано миньорско градче с дървени къщи, конюшня и коневръз с няколко оседлани коня. Автентичната атмосфера се разваляше от паркинг, на който имаше десетина еднакви джипа, земекопна техника и няколко големи камиона.

Качиха се на верандата на главната сграда. Мъжът почука на вратата, отвори и влязоха.

Гедеон с изненада откри, че салонът на първия етаж е превърнат в модерна заседателна зала с голяма маса от палисандър, офис кресла, дъски за писане и голям плазмен екран. По дъските бяха изписани диференциални уравнения. Оттатък залата зърна класна стая, в която група хлапета слушаха учителка, облечена в памучна рокля на райета. Цялото място беше шантаво, с някаква ретро-футуристична атмосфера.

— Нагоре — каза водачът им.

Докато се качваха по стълбите, чу учителката да казва как работещи за правителството биолози били създали ХИВ вируса с цел геноцид.

Двамата с Фордайс се спогледаха.

Стигнаха площадката и Мачетето ги поведе по дълъг коридор. Няколко врати зееха отворени; в едната стая имаше оскъдно облечена жена със съблазнителни форми, която се излягаше на легло с пурпурни сатенени чаршафи. Погледна ги с безразличие.

— Тази да не е… ъ-ъ-ъ… вицекомандир? — попита Гедеон, когато спряха пред една затворена врата. — Да де, привилегиите на властта.

— Млъквай — изръмжа Фордайс, докато Мачетето чукаше на вратата.

Нечий глас им извика да влязат.

Помещението бе обзаведено като викториански бардак с тапети от червено кадифе, меки канапета и кресла, персийски килими, месингови лампи със зелени стъкла. Зад голямо бюро седеше прехвърлил петдесетте мъж в изключително добра форма, с дълга коса, същата четвъртита брада (това явно беше на мода) и очи като на Распутин. Носеше синьо сако, риза от брокат, старомодна широка вратовръзка и златен ланец — самото олицетворение на конте в игрален дом.

Абсолютен палячо.

Гедеон се отпусна. Уравнения или не, тези хора бяха въздух под налягане. Не се намираха сред фамилията Менсън, нито пък мястото беше като имението в Уейко. Сложните му и хитри ходове започваха да изглеждат ненужни.

— Какво искат тези? — остро попита мъжът.

— Казват, че имали бизнес предложение за теб, командире — отвърна Мачетето.

Проницателният поглед на Локхарт се плъзна по Гедеон и се спря за момент върху Фордайс — малко по-дълъг момент от необходимото. Сърцето на Гедеон се сви.

— Кои сте вие? — попита Локхарт подозрително.

— Той специално е от федералните — отвърна Гедеон в пристъп на просветление.

Фордайс рязко завъртя глава към него, а Локхарт стана от стола си. Гедеон се засмя непринудено.

— Или по-точно беше.

Локхарт остана прав, без да сваля очи от двамата.

— Антитерористична спецчаст, от запаса — каза Гедеон. — Нали знаете, че онези палячовци се пенсионират на четиридесет и пет? Сега приятелят ми се занимава с друг бизнес, донякъде свързан с предишната му работа.

Дълго мълчание.

— И за какъв бизнес става дума?

— Марихуана за медицински цели.

Рунтавите вежди на командира се повдигнаха и той отново седна.

— Казвам се Гедеон Крю — продължи Гедеон. — С партньора ми търсим сигурно място за отглеждане на суровината — някъде в планините, добре защитено, на добре поливана земя, далеч от любопитни очи и от крадците на марихуана. С надеждна работна ръка. — Усмихна се и даже намигна. — Носи малко по-голяма печалба от вашата люцерна, всичко е напълно законно, а освен това върви с определени, така да се каже, привилегии.

Последва дълго мълчание. Локхарт не сваляше очи от Гедеон.

— Ами ако случайно вече си имаме плантация марихуана „за медицински цели“? Защо да имаме нужда от вас?

— Защото онова, което правите, е незаконно и не можете да продавате стоката. Аз имам разрешително и диспансерът ми в Санта Фе е готов за откриване, ще бъде първият в града. Количествата ще са огромни. И повтарям — всичко е законно.

Фордайс също се намеси и се ухили на Локхарт.

— От времето в АТСЧ имам отлични връзки в бизнеса.

— Разбирам. А какво ви накара да си помислите за нас?

— Старата ми приятелка Кони Ръст — отвърна Гедеон.

— И откъде познавате Кони?

— Ами, навремето й бях доставчик на канабис, преди да дойде при вас.

— И откъде й осигурявахте стоката?

— Че откъде другаде? — Гедеон кимна към Фордайс.

Локхарт отново погледна агента.

— Докато сте били при федералните ли?

— Да не би едното да пречи на другото?

Локхарт се замисли, после взе оставеното на бюрото уоки-токи.

— Доведете Кони. Веднага.

Зачакаха мълчаливо. Сърцето на Гедеон блъскаше в гърдите му. Дотук добре.

След няколко минути на вратата се почука и влезе някаква жена.

— Дошъл е твой стар приятел, Кони — каза Локхарт.

Тя се обърна към тях — същински парцал със зачервена от пиенето и тревата кожа, отпуснати влажни устни, изрусена коса с петсантиметрови кафяви корени. И също беше с памучна рокля на райета.

— Кой? — попита тя и воднистите й сини очи ги изгледаха неразбиращо.

Локхарт посочи Гедеон.

— Този.

— Никога не съм го виждала този тип…

Фордайс обаче беше приключил с чакането. Наведе се и измъкна значката и документите, а Гедеон пристъпи към Ръст и я хвана здраво за ръката.

— Стоун Фордайс — рязко каза агентът и смъкна перуката си. — ФБР. Имаме разрешително и заповед за разпит на Кони Ръст, поради което я задържаме. — Хвърли документите на бюрото на Локхарт. — А сега тръгваме. Всеки опит да ни спрете ще се разглежда и преследва като пречка пред правосъдието.

И докато Локхарт ги зяпаше като треснат с мокър парцал, се обърнаха и бързо се изнесоха. Гедеон почти влачеше обърканата жена, която всъщност не оказваше никаква съпротива.

— Спрете ги! — викна Локхарт зад тях.

Те изтичаха надолу по стълбите, сподиряни от виковете на Локхарт по уоки-токито.

Миг по-късно бяха навън и подтичваха по отъпканата улица към портала. И точно тогава Ръст се разпищя — пронизителен писък, изпълнен с почти животински страх и ужас. Обаче не се съпротивляваше — беше толкова пасивна, че едва се влачеше.

— Не спирай, не спирай — подвикна Фордайс. — Почти стигнахме.

Но когато завиха покрай обора, откриха, че изобщо не са стигнали. Членовете на комуната, които се бяха занимавали с говедата, се изсипаха на пътя и го блокираха. Държаха електрически остени. И бяха седмина.

— Федерални агенти в изпълнение на задача! — избумтя гласът на Фордайс. — Не се намесвайте! Направете път!

Те обаче не направиха път. Вместо това тръгнаха заплашително към тях с насочени напред остени.

— О, не! — възкликна Гедеон и забави крачка.

— Не спирай. Може да е блъф.

Гедеон продължи да мъкне Ръст.

— ФБР, официална акция! — изрева Фордайс, докато подтичваше напред с вдигната значка.

Самата сила на решимостта му накара каубоите да се поколебаят, но Ръст пак се разпищя и това сякаш ги окуражи.

— Отстъпете — извика Фордайс — или ще бъдете арестувани и обвинени в престъпно възпрепятстване на разследване!

Но вместо да отстъпят, каубоите отново тръгнаха напред. Водачът мушна с остена си към агента. Фордайс се извъртя, но остенът на втория го удари в хълбока. Изпращя електричество и Фордайс изрева и падна.

Гедеон пусна Ръст (тя се свлече на земята) и грабна някаква лопата, подпряна на стената. Хвърли се напред и изби остена от ръката на втория мъж. Той се завъртя в прахта, а Гедеон замахна и удари мъжа отстрани. Той рухна на земята и се стисна за ребрата. Гедеон захвърли лопатата, грабна остена и се обърна към другите, които незабавно се втурнаха напред с дружен вик, размахали остените като саби.