Дъглас Престън, Линкълн Чайлд
Трупът на Гедеон (15)

15.

Вечерта ги завари в книжарницата „Кълектед Уъркс“ на улица „Галистео“ с поредното еспресо на Фордайс. Следобедът се бе оказал ужасно дълъг и Гедеон бе изгубил броя на кафетата, които Фордайс бе прекарал през отделителната си система.

Агентът гаврътна поредната чашка на един дъх.

— Е, това вече е кафе. Но да ти призная, почна да ми призлява от кафета. — И раздразнено остави чашката.

— Ню Мексико с нищо не е по-добро от Ню Йорк. Пак стоим на опашка с петдесет следователи пред нас и си чоплим носовете. Работим от четиридесет и осем часа, а не сме направили нищичко. Успя ли да разгледаш добре онази джамия?

— Едва ли щеше да има повече агенти в нея, ако Бен Ладен се беше появил там от оня свят заедно със седемдесет и двете си девици.

Първата им работа бе да се отбият при джамията на Чокър, за която все още чакаха официално разрешение за достъп. Големият златен купол беше обкръжен от кордон полицейски коли с безброй мигащи буркани. Искането им за достъп, подобно на всичките им други искания, беше потънало в бюрократичната черна дупка.

След хаоса в Ню Йорк Гедеон с тревога откри, че в Санта Фе цари паника. Макар да не беше така открита като онази, която бе сковала Ню Йорк, градът беше в смут и във въздуха витаеше усещане за обреченост.

Все пак трябваше да признае, че мащабите в Ню Йорк са други. Сутринта едва бяха успели да се измъкнат от града. Летище „Ла Гуардия“ беше претъпкано с обезумели хора, като повечето нямаха билети и се мъчеха да се махнат в каквато и да било посока. Цареше ужасен хаос. Фордайс едва бе успял да уреди места в един самолет, като пъхаше служебните си документи в лицето на всеки срещнат и на всичкото отгоре ги уреди като охрана на полета до Албакърки.

„Връзката“ в Албакърки не им помогна изобщо. Освен че не можеха да влязат в джамията, нямаха достъп до дома на Чокър, до работното му място в Лос Аламос, до колегите му и до никой представляващ интерес човек или място. Разследването се водеше с пълна сила и тук, като хората на ПЕЯБ отиваха първи навсякъде, а всички останали правителствени агенции се бутаха на опашката. Дори агентите на ФБР не можеха да се вредят с предимство — такова имаха само зачислените към ПЕЯБ. Освен това малката им лудория в Куинс — влизането в апартамента на Чокър — явно бе привлякла вниманието на Дарт и Фордайс беше получил доста хладно съобщение от кабинета му.

Когато Фордайс отиде до тоалетната, червенокосата сервитьорка се появи отново, предложи да напълни чашата на Гедеон и попита:

— Той ще иска ли?

— По-добре не, достатъчно се е наострил. Аз обаче не бих отказал — отвърна той и пусна най-очарователната си усмивка.

Тя му наля и също се усмихна.

— Сметана?

— Само ако препоръчвате.

— Ами, аз обичам сметана в кафето.

— Значи и аз обичам. И захар. Много захар.

Усмивката й стана по-широка.

— Колко много?

— Не спирайте, докато не ви кажа.

Фордайс се върна на масата. Погледът му се премести от Гедеон на сервитьорката и обратно. И докато се настаняваше, се обърна към Гедеон.

— Антибиотиците, дето ти биха, действат ли?

Сервитьорката побърза да се махне. Гедеон се обърна към Фордайс.

— Какви ги дрънкаш, по дяволите?

— В момента работим. Можеш да сваляш сервитьорките в свободното си време.

Гедеон въздъхна.

— Съсипваш ми стила.

— Стил? — изсумтя Фордайс. — А, и още нещо: трябва да разкараш черните джинси и маратонките. Приличаш на някакъв смахнат пънкар. Това е непрофесионално и е част от проблема ни.

— Забравяш, че пристигнахме без багаж.

— Е, надявам се утре да си облечен прилично. Ако нямаш против, че го казвам.

— Всъщност имам — рече Гедеон. — По-добре така, отколкото да приличам на господин Куонтико.

— Какво му е на господин Куонтико?

— Да не си въобразяваш, че като се изтупаш като як агент от ФБР, това ще ти отвори всички врати и ще накара хората да се отпуснат и да си развържат езиците? Аз лично се съмнявам.

Фордайс поклати глава и започна да барабани с молив по празната си чаша. След минутка каза:

— Трябва да има посока на разследването, за която още никой не се е сетил. — Блекберито му иззвъня (звънеше през две-три минути) и той го извади, отвори съобщението, прочете го, изруга и прибра апарата. — Кучите синове още „разглеждат документите“.

Това даде идея на Гедеон.

— А какво ще кажеш за телефонните записи на Чокър?

Фордайс поклати глава.

— Няма да ни пуснат и на хиляда километра от тях. Със сигурност са конфискувани и засекретени.

— Да, но на мен ми хрумна нещо. Чокър беше малко заплес, често си губеше телефона или забравяше да го зареди. Винаги молеше някой да му услужи с неговия.

Фордайс се оживи и вдигна глава.

— Кого е молил?

— Най-различни хора. Но най-вече жената, която работеше в съседната клетка.

— Как се казва?

— Мелани Ким.

Фордайс се намръщи.

— Ким? Спомням си това име. — Отвори куфарчето си, извади папка и я разлисти. — Тя вече е в списъка на свидетелите, което означава, че трябва да си извадим официално разрешение, за да говорим с нея.

— Не е нужно да говорим с нея. А само да се доберем до телефонните й записи.

Фордайс поклати глава.

— Търсим под вола теле. Как ще разберем кои обаждания са нейни и кои — негови?

Гедеон се намръщи и се замисли. Добър въпрос. Фордайс отново започна да почуква по чашата си.

— Някъде преди половин година — бавно каза Гедеон — Чокър си изпусна айфона. Счупи го. Цяла седмица използваше нейния телефон, за да се обажда.

Фордайс отново се оживи.

— Можеш ли да кажеш кога точно се случи?

Гедеон се замисли.

— През зимата.

— Това се казва точност.

Гедеон наруга слабата си памет.

— Момент. Помня, че Мелани беше бясна, защото се опитваше да организира коледно празненство, а той продължаваше да й ползва телефона и не го връщаше с часове. Значи е било преди Нова година.

— И преди Коледа. Не сте били на работа между Коледа и Нова година, нали?

— Не бяхме… А коледната ваканция започна от двайсет и втори декември.

— Значи става дума за около седмица преди това?

— Именно.

— Май ще е по-добре да се заемам с бумагите — унило рече Фордайс.

— Майната им на бумагите — изсумтя Гедеон, извади айфона си и започна да набира номер.

— Губиш си времето — каза Фордайс. — По закон доставчикът не може да предоставя записи на разговорите дори на клиента, освен ако не ги изпрати по пощата на обявения адрес. Освен това ни трябва призовка.

Гедеон приключи с набирането и най-сетне стигна до обаждането на оператор.

— Здравей, скъпа? — каза с треперлив глас на възрастна дама. — Обажда се Мелани Ким. Откраднаха ми телефона.

— О, не — изпъшка Фордайс и си запуши ушите. — Това не съм го чул. Не!

Операторката попита „възрастната дама“ за последните четири числа от номера на социалната й осигуровка и моминското име на майка й.

— Момент… — замънка Гедеон. — Не мога да я намеря… Скъпа, ще трябва да я изровя и ще се обадя пак. — И затвори.

— Това беше адски тъпо — каза Фордайс и извади пръсти от ушите си.

Гедеон не му обърна внимание и се обади на самата Мелани Ким, чийто номер имаше записан. Тя отговори веднага.

— Здрасти, Гедеон е.

— О, боже мой, Гедеон! — възкликна Ким. — Няма да повярваш, но цял ден ме разпитват от ФБР…

— Знам — прекъсна я Гедеон, като сниши гласа си почти до шепот. — Мен също са ме натиснали. И знаеш ли какво? Питат ме все за теб.

— За мен ли? — В гласа й се появи паника.

— Май си мислят, че ти и Чокър сте били… нали се сещаш…

— Чокър? Онзи задник? Майтапиш се!

— Виж, Мелани, определено имам чувството, че са те взели на мушка. Реших, че е по-добре да те предупредя. Тези момчета изобщо не си поплюват.

— Абсурд. Нямам нищо общо с него. Не можех да го понасям!

— Дори ми задаваха въпроси за майка ти.

— За майка ми ли? Та тя умря преди пет години!

— Намекнаха, че била комунистка, докато учила в Харвард.

— Харвард? Майка ми не е напускала Корея до тридесетгодишна възраст!

— Ама тя корейка ли беше?

— Разбира се, че беше корейка!

— Ами, те ме натискаха и накрая им казах, че според мен е била ирландка, нали се сещаш, смесен брак и тъй нататък… Сам не знам откъде съм останал с такова впечатление. Извинявай.

— Ирландка? Ирландка? Гедеон, идиот такъв!

— Какво е моминското й име? За да мога да оправя нещата.

— Куон! Джае-ва Куон! И гледай да оправиш нещата!

— Ще се погрижа, обещавам. И още нещо…

— О, не, моля те.

— Зададоха ми куп въпроси за номера на социалната ти осигуровка. Казаха, че не бил верен, намекнаха, че става въпрос за подправени документи. Нали се сещаш, за получаване на зелена карта или нещо от сорта.

— Зелена карта ли? Та аз съм американски гражданин, по дяволите! Направо не мога да повярвам, че са такива идиоти. Ама че ужас…

Беше натиснал подходящите копчета и тя вече наистина се бе разпалила. Изпита мъничко вина. Отново я прекъсна меко.

— Говореха най-вече за последните четири цифри на номера. Смятат, че в тях имало нещо.

— В какъв смисъл?

— Ами, понеже били едно, две, три, четири. Нали се сещаш, изглеждало съмнително.

— Едно, две, три, четири ли? Глупости! Седем, шест, нула, шест!

Гедеон прикри телефона с длан и зашепна дрезгаво:

— Ох, по дяволите, трябва да прекъсна, пак ме викат. Ще направя каквото мога, за да изясня това. Виж, каквото и да става, не споменавай, че съм те предупредил.

— Чакай…

Гедеон прекъсна връзката, облегна се назад и издиша. Направо не можеше да повярва какво беше направил. А следващата стъпка щеше да е още по-лоша.

Фордайс го гледаше с абсолютно безизразна физиономия.

Гедеон отново се обади в телефонната компания и с гласа на старата дама, потрепващ от тревога и объркване, съобщи личната информация на операторката и повтори, че телефонът й е откраднат; искаше закриване на телефона, като номерът, данните и указателят да бъдат прехвърлени на айфона на сина й, който щял да си взима блекбери. След това каза собствения си номер, номера на социалната си осигуровка и моминското име на майка си. Когато операторката каза, че прехвърлянето ще отнеме до двадесет и четири часа, Гедеон се разплака и със сълзлив глас занарежда някакви истории за бебе, кученце с малформации, рак и опасност от пожар в къщата.

След няколко минути затвори.

— Прехвърлянето ще стане по бързата процедура. След максимум половин час ще разполагаме с информацията.

— Ти си един проклет кучи син, ако случайно не го знаеш — уведоми го Фордайс и се усмихна одобрително.