Дъглас Престън, Линкълн Чайлд
Трупът на Гедеон (63)

63.

Гедеон слушаше и се мъчеше да се съсредоточи върху пътя.

— Това е идея за книга, само десет страници. Озаглавена е „ОПЕРАЦИЯ ТРУП“ — почна Фордайс.

— Идея за книга?

— Да. План на трилър.

— За ядрени терористи ли?

— Не. За едра шарка.

— Едра шарка? Какво общо има пък това?

— Слушай само. — Фордайс се опита да е по-кратък. — Първо трябва да разбереш историята. В плана се обяснява, че като болест по човека едрата шарка е била заличена напълно още през седемдесет и седма. Всички останали вирусни култури в лабораториите били унищожени… с изключение на две. Едната в момента се намира в Държавния изследователски център по вирусология и биотехнология в Колцово, Русия. А другата е в ръцете на Американския военномедицински изследователски институт по инфекциозни болести във… — Фордайс замълча за по-драматичен ефект — Форт Детрик, Мериленд.

Гедеон изстина.

— А стига бе! Алида каза, че баща й отива точно там.

— В романа става дума за банда, която смята да открадне едрата шарка от Форт Детрик. Искат да се сдобият с вируса и да изнудват света, като заплашват, че ще го пуснат. Искат сто милиарда долара и собствена малка страна — остров в Тихия океан. Смятат да пазят едрата шарка на острова като средство за защита, нещо като гаранция, и да си живеят живота в лукс и удобства.

— Дотук не виждам никаква връзка.

— Номерът е как смятат да откраднат едрата шарка — като създадат фалшив ислямистки терористичен заговор за атомна атака срещу Вашингтон.

— Мътните да ме вземат!

— И тук е гвоздеят — фалшифицират заговора с помощта на облъчен труп, оставен в апартамент в Ню Йорк. Всичко изглежда така, сякаш човекът е убит при инцидент, свързан с подготовката на атомна бомба. Самият апартамент пък е пълен с подхвърлени улики, свързващи жертвата с радикални ислямисти и терористична клетка.

— Чокър — каза Гедеон.

— Именно. Без да споменавам календара с нарочената дата и изгорената карта на Вашингтон с потенциалните мишени.

Колелцата в главата на Гедеон започнаха да се въртят.

— Форт Детрик е само на шейсетина километра от Вашингтон.

— Точно така.

— Значи заплахата срещу столицата ще извади повечето войници от базата.

— Именно — каза Фордайс. — Ядрената заплаха не само че ще опразни Форт Детрик, но и ще съкрати значително охраната на АВМИИИБ и още остави едрата шарка уязвима.

— Адски хитро — промълви Гедеон.

— Заговорниците имат вътрешен човек, който им е дал кодовете за хранилището, в което се намира вирусът. Те влизат, вкарват кодовете, отварят биосейфа, вземат няколко замразени култури и си излизат. Културите се пазят в криогенно запечатани дискове, които са толкова малки, че можеш да ги скриеш в джоба си.

— Фордайс потупа лаптопа. — Всичко е тук — план за книга, написан преди шест години! И това не е всичко — в плана се казва, че идеята се основава на действителна секретна операция на англичаните през Втората световна война, наречена Операция Минсмийт. Британското разузнаване подхвърля труп, уж изхвърлен на испанския бряг. Твърди се, че било тялото на високопоставен британски офицер, удавил се при самолетна катастрофа. В джобовете на трупа имало секретни документи, според които Съюзниците се готвели да нахлуят в Италия през Гърция и Сардиния. Но всичко това било постановка, целяща да дезинформират немците за истинските планове на Англия. И те били абсолютно заблудени, дори самият Хитлер.

Последва кратко мълчание, после Гедеон измърмори:

— Британското разузнаване… МИ-6. Блейн.

— Единствената разлика е, че Чокър не беше труп — продължи Фордайс.

— Той и жив беше страхотно убедителен — каза Гедеон. — Дори масивна доза радиация не може да те убие моментално. Явно са го отвлекли, държали са го затворен и са му направили един дявол знае какво, за да му промият мозъка.

— Онази кучешка клетка в лабораторията — сети се Фордайс. — Може пък да не е била за куче.

— Значи смахнатите приказки на Чокър, че са го отвлекли и са провеждали опити с него, в крайна сметка не са били чак толкова смахнати. — Гедеон се намръщи. — Нагласили са нещата така, че да го представят като джихадист. Точно както натопиха и мен.

Фордайс чукна няколко клавиша.

— Ще ти прочета нещо. Тук се казва, че тъй като са изминали четиридесет години от унищожаването на едрата шарка, повечето хора днес нямат имунна защита към нея. Пусне ли се на свобода, вирусът ще покоси човешката раса. Слушай.

Variola major, или едрата шарка, се смята от мнозина епидемиолози за най-тежката болест, сполетявала някога човечеството. В зависимост от щама смъртността може да достигне сто процента. Вариолата се предава с лекотата на обикновен грип и се разпространява като горски пожар. Дори онези, които я преживяват, остават с физически белези за цял живот и често ослепяват.

 

Едрата шарка води до една от най-страшните и ужасни форми на смърт, известна на човека. Заболяването започва със силна треска, мускулна болка и повръщане. Появява се обрив, при който тялото се покрива с големи твърди гнойни пъпки, които често се появяват и по езика и небцето. В острата си форма тези пъпки се сливат и образуват огромна пустула, покриваща цялото тяло на болния. Кръвта изтича от кръвоносните съдове в мускулите и органите, очите се пълнят с нея и стават яркочервени. Симптомите на заболяването често се съпровождат с остър умствен срив, при който неврологичните промени карат жертвата да изпитва непреодолим задушаващ ужас от предстояща гибел. И често този страх се превръща в реалност.

 

Световната здравна организация смята, че появата само на един-единствен случай на едра шарка някъде по света ще предизвика „световна медицинска тревога от най-висока степен“ и ще изисква „пълна карантина на заразения регион, съчетана със спешна програма за ваксиниране като средство за ограничаване на заболяването. Изглежда много вероятно за налагането на ефективна карантина да се прибегне до използването на значителна военна сила“.

Фордайс спря да чете. Известно време в колата цареше мълчание, нарушавано единствено от свистенето на гумите по асфалта.

— Значи Блейн е имал идея за роман — каза Гедеон. — Развил е всички подробности, написал е план. Щял е да се получи страхотен трилър. А после си е дал сметка, че идеята е прекалено добра, че да я пропилява в книга. И е решил да я осъществи на практика.

Фордайс кимна.

— Обзалагам се, че се заел с нея, когато се е срещнал с Чокър и си е дал сметка каква златна възможност му се е отворила — продължи Гедеон. — Каква по-добра изкупителна жертва от един ядрен физик от Лос Аламос, приел исляма?

— Да — каза Фордайс. — И още нещо — аз пък се обзалагам, че в случая си имаме работа с по-голяма група, а не само с Блейн. Новак също участва, трябва да има и други. Подобно нещо не може да се направи от сам човек.

— Прав си. И един от тези други е — или е бил — авиомеханик.

— Има обаче нещо, което не разбирам. Как са успели да облъчат Чокър, ако няма истинска атомна бомба?

Гедеон се замисли.

— Има си начини. Най-очевидният е да се използват радиоактивни изотопи от медицинските уреди.

— Тези неща леснодостъпни ли са?

— Не. Но са достъпни за онези, които имат съответния лиценз. Номерът е, че медицинските изотопи обикновено са отпадъчни продукти на урана или плутония, резултат от контролирана ядрена реакция. Разбира се, трябвало е да изчислят относителния дял на радиоактивните изотопи въз основа на медицинската радиоактивност предвид мощността на разцепване, довела до количеството на съответните изотопи.

— Нямам представа за какво говориш.

— Няма значение. Важното е, че може да се направи. Можеш да инсценираш инцидент с ядро, като оставиш следи от медицински изотопи в подходящото съотношение. И не само това. Тези медицински изотопи биха могли да се използват за облъчването на самия Чокър.

— Ами уранът по дланите на Чокър?

— Ако имаш свой човек в Лос Аламос — например Новак, — това не би било трудно. Достатъчни са ти само няколко нанограма. Човек може да се сдобие с такова количество като просто прокара пръст в ръкавица по парче уран. Ръкавицата ще събере достатъчно материал, който после може да се озове по дланите на Чокър с най-просто ръкостискане.

— Тогава защо никой не се е сетил, че може да става дума за фалшификат?

— Защото е много невероятно — отвърна Гедеон. — Много… фантастично. Ти би ли се сетил?

Фордайс се замисли за момент.

— Никога.

— Блейн най-вероятно е наел апартамента в Куинс уж за Чокър. Нищо чудно, че Чокър твърдеше, че жилището не е негово. Нищо чудно изобщо да не е стъпвал там преди. Сигурно са го държали в кучешката клетка в мазето, докато не е превъртял съвсем. После са го облъчили, пъхнали са пистолет в ръката му и са го изтресли в Сънисайд при онова невинно семейство. И всичко това за изнудване, за пари.

— Искаш да кажеш за адски много пари.

Минаха покрай знак, обявяващ, че влизат във Вирджиния. Гедеон намали скоростта.

— Днес е А-Денят — каза Фордайс и си погледна часовника. — Разполагаме с около шест часа да измислим как да спрем този ужас.