Дъглас Престън, Линкълн Чайлд
Трупът на Гедеон (62)

62.

Дванадесет часа по-късно прекосяваха Тенеси. Фордайс се беше разположил на предната седалка, заровил нос в лаптопа. Беше прехвърлил хиляди файлове, но без да попадне на нищо съществено — само ръкописи, безброй редакции, кореспонденция, планове, филмови адаптации, бележки и т.н. Компютърът като че ли бе посветен изцяло на писането — и на нищо друго.

— Намери ли нещо? — може би за стотен път попита Гедеон.

Фордайс поклати глава.

— А имейлите?

— Нищо интересно. Няма кореспонденция с Чокър, Новак или някой друг от Лос Аламос. — Фордайс си помисли, че най-вероятно в ателието на Блейн е имало друг компютър, който Гедеон не е забелязал. Не каза нищо.

Гедеон беше пуснал Националното радио, което — както обикновено тези дни — бълваше смес от новини и спекулации за предстоящата ядрена атака срещу Вашингтон. Разследването бе успяло да запази вероятната дата — днес — в тайна, но мащабното придвижване на военни, евакуирането на Вашингтон и всички останали приготовления в по-големите градове будеха трескавия интерес на медиите. Страната се намираше в състояние на напрегнато и засилващо се безпокойство. Хората знаеха, че развръзката наближава.

Безпокойството и възмущението властваха в ефира. Куп самозвани експерти, учени глави, говорители и политици излагаха всевъзможни гледни точки, правеха на пух и прах буксуващото разследване и предлагаха безценните си съвети. Всеки имаше теория. Терористите били зарязали плана си. Били насочили атаката си към друг голям град. Спотайвали се и изчаквали. Били измрели от радиационно отравяне. За всичко били виновни либералите. Не либералите, а консерваторите. Терористите били комунисти, крайнодесни, крайно леви, фундаменталисти, анархисти, банкери — каквото се сетите.

Сякаш нямаше край. Фордайс неволно се заслуша със смес от отвращение и интерес. Искаше му се да помоли Гедеон да изключи радиото, но не можеше да го направи.

Погледна напред. Приближаваха покрайнините на Ноксвил. Отново погледна лаптопа. Направо да не повярва човек колко много файлове може да създаде един писател. Беше прехвърлил около три четвърти, без да попадне на нищо, но продължаваше.

Докато отваряше поредния файл — нещо на име „ОПЕРАЦИЯ ТРУП“, — го стресна внезапният вой на сирена и мигащи светлини в огледалото. Погледна километража. Продължаваха да се движат със 127 км/ч — в зона, където максималната разрешена скорост бе 95 км/ч.

— Ох, по дяволите!

— Нямам книжка — каза Гедеон. — Дотук бяхме.

Фордайс остави компютъра настрана. Ченгето зад тях отново наду сирената. Гедеон включи мигач, намали, отби в аварийното платно и спря.

— Импровизирай — каза Фордайс, мислеше трескаво. — Кажи му, че са ти откраднали портфейла и че се казваш Саймън Блейн.

Ченгето слезе от колата и подръпна панталоните си. Беше щатски полицай, едър, с бръсната глава, безформени уши, огледални слънчеви очила и намръщени дебели устни. Приближи и почука по прозореца. Гедеон свали стъклото.

Полицаят се наведе.

— Книжка и талон на колата?

— Здравейте, полицай — любезно рече Гедеон. Отвори жабката, извади талона и го подаде на ченгето.

— Откраднаха ми портфейла на едно спиране в Арканзас. Ще си извадя нова книжка веднага щом се върна в Ню Мексико.

Ченгето мълчаливо прегледа талона.

— Вие ли сте Саймън Блейн?

— Да.

Фордайс се молеше от все сърце ченгето да не се окаже запален любител на художествената литература.

— И нямате книжка?

— Имам книжка, полицай, но я откраднаха. — Трябваше да измисли историята бързо. Заговори с поверителен тон: — Татко беше щатски полицай като вас, застреляха го при изпълнение на…

— Моля, слезте от колата — безстрастно нареди ченгето.

Гедеон тръгна да се подчини и се замота с дръжката, без да спира да говори.

— Рутинна пътна проверка, двама мъже, оказало се, че току-що обрали банка… Проклетата врата…

— Навън. Веднага. — Ченгето сложи ръка върху дръжката на пистолета си.

Фордайс виждаше, че нещата тръгват не накъдето трябва. Извади значката си, наведе се през Гедеон и я показа.

— Полицай? Специален агент Фордайс, ФБР.

Ченгето се стресна, но само за миг. Взе значката и я огледа. Върна я на Фордайс, като се престори, че не е особено впечатлен. После отново се обърна към Гедеон.

— Помолих ви да слезете от колата.

Фордайс се ядоса, отвори вратата и слезе.

— Останете вътре, сър — нареди ченгето.

— Извинете — остро каза Фордайс. Заобиколи колата отпред и се приближи към ченгето, като гледаше значката му. — Полицай Маки, нали? Както казах, аз съм специален агент от полевия отдел във Вашингтон. Този човек е технически сътрудник на Бюрото. Пътуваме инкогнито. И двамата сме зачислени към ПЕЯБ и работим по терористичния случай. Казах ви името си и ви показах значката си, така че можете да проверите и името, и номера ми. Ще ви разочаровам, но няма да видите документите на този господин. Разбрахте ли ме?

Млъкна. Маки не каза нищо.

— Попитах, разбрахте ли ме, полицай Маки?

Полицаят изобщо не се трогна.

— Ще проверя назначението ви, благодаря. Може ли пак да видя документите ви?

Това щеше да е издънка — последното, което искаше Фордайс, бе Милард да научи, че е едва ли не на другия край на страната в джипа на Саймън Блейн. Но… Щом Маки искаше пак да види документите му, значи не беше запомнил името му. Фордайс направи още една крачка към него и понижи глас.

— Стига с тези глупости. Трябва да стигнем до Вашингтон и ужасно бързаме. Именно затова карахме с превишена скорост. Тъй като се движим инкогнито, не можем да сложим буркан. Няма проблем, проверете документите ми. Но ако случайно не сте слушали новините, положението е напечено и двамата с колегата ми определено не можем да ви чакаме да правите проверки. — Млъкна и се вгледа в лицето на мъжа, за да види дали е успял да пробие непроницаемата му обвивка.

Щатското ченге си оставаше повече или по-малко безразлично. Костелив орех. Е, ако ще е — да е. Фордайс повиши тон.

— И ще си позволя да добавя, полицай, че ако действията ви доведат до разкриването ни, ще съжалявате много, ама наистина много. Тръгнали сме на жизненоважна мисия и вие вече ни изгубихте много време!

— Аз просто си върша работата, сър. Не бива да ми говорите по такъв начин.

Фордайс моментално даде на заден, издиша и сложи ръка на рамото му.

— Зная. Извинете. Всички просто си вършим работата — в сложна ситуация. Съжалявам, че ви държах такъв остър тон, полицай. Намираме се под огромен стрес, можете да си представите. Но наистина трябва да продължим. Няма проблем, вземете името и номера на значката ми, проверете ги, само не ни задържайте.

Мъжът се изпъна.

— Да, сър. Разбирам. Мисля, че приключихме. Ще съобщя номера на колата по радиото, така че всички да знаят, че пътувате по работа. Можете да превишавате скоростта поне до границата на щата.

Фордайс стисна рамото му.

— Благодаря, полицай. Много ви благодаря.

Потеглиха и след малко Фордайс каза:

— Баща щатски полицай, застрелян при изпълнение на служебния си дълг? Адски тъпо. Добре, че бях аз, за да ти спася задника.

— Ти си куката със значката. — И добави с неохота: — Все пак добре се справи.

— Че как иначе. — Фордайс се намръщи. — А занапред трябва да се справяме още по-добре. На седем часа от Вашингтон сме, а още нямаме представа какво е намислил Блейн. Този лаптоп е чист като девственица.

— Трябва да има нещо в него. Не можеш да замислиш огромен заговор като този и да не се изпуснеш някъде.

— Ами ако грешим? Ако в крайна сметка Блейн се окаже невинен?

Гедеон поклати глава.

— Поради лични причини на самия мен адски ми се иска да е така. Но не е. Той стои зад тази история. Просто трябва да е той. Това е единственото обяснение.

Фордайс уморено се върна към „ОПЕРАЦИЯ ТРУП“. Имаше чувството, че си губи времето. Знаеше, че ще намери същото, което бе намерил в безброй други файлове — поредния целеустремен труд на плодовит автор.

„ОПЕРАЦИЯ ТРУП“ се оказа план за роман в десет страници. Явно Блейн още не го беше написал — или поне не под това заглавие. Фордайс разтърка очи, започна да преглежда резюмето — и спря. Впери поглед в екрана и усети как сърцето му трепна. Примигна веднъж, втори път. После се върна в началото и зачете отново, този път по-бавно.

— Боже мой — промълви тихо. — Направо да не повярваш!