Дъглас Престън, Линкълн Чайлд
Трупът на Гедеон (44)

44.

Уорън Чу седеше на бюрото си, потеше се и наистина му се искаше всичко да е приключило. Агентът на ФБР обикаляше малкия офис като лъв в клетка, от време на време задаваше въпрос и после отново продължаваше да крачи в мъчителна тишина. Останалите федерални и други агенти бяха изчезнали в тунелите; отначало се чуваше бясна стрелба, но после звуците заглъхваха все повече и се отдалечаваха, докато не замлъкнаха напълно. Но този агент, Фордайс, бе останал. Чу се размърда, за да отлепи потния си задник от изкуствената кожа на стола. Климатичната станция в тази сграда за милиарди беше абсолютно неадекватна, както и можеше да се очаква. Чу си даваше сметка, че като заложник не се беше държал точно героично, и това увеличаваше безпокойството му. Утешаваше се с мисълта, че все още е жив.

Фордайс отново се завъртя.

— Значи Крю каза това? Точно това? Че някой е проникнал в компютъра му, докато е бил на почивка?

— Не си спомням точните му думи. Каза, че някой го е натопил.

Крачка, обръщане.

— И твърди, че имейлите са вмъкнати допълнително?

— Точно така.

Агентът забави крачка.

— Има ли начин, по който биха могли да се вмъкнат?

— Абсолютно никакъв. Това е физически изолирана мрежа. Не е свързана с външния свят.

— Защо?

Чу бе поразен от въпроса.

— В системата ни се намира част от най-секретната информация в страната.

— Разбирам. Значи няма начин имейлите да са били вмъкнати от някой отвън.

— Никакъв.

— А може ли някой да го направи отвътре? Например вие бихте ли могли да ги вмъкнете?

Мълчание.

— Ами… — рече Чу, — не е съвсем невъзможно.

Фордайс спря да крачи и впери поглед в него.

— Как би станало това?

Чу сви рамене.

— Аз съм един от администраторите. В строго засекретени мрежи като тази никой няма пълен достъп до системата. За да е сигурно, че всички са чисти, нали разбирате. Необходими са технически умения от високо ниво — като моите. Разбира се, не съм го направил аз — побърза да добави той.

— Вие и кой друг би могъл да направи това… теоретично?

— Аз, други двама служители по сигурността от моето ниво и началникът ми.

— Кой ви е началник?

— Бил Новак. — Чу преглътна. — Но вижте, и четиримата сме минали внимателна проверка при постъпване. Освен това ни наблюдават непрекъснато. Имат достъп до всичко в личния ни живот — банкови сметки, пътувания, извлечения по кредитни карти, телефонни сметки, каквото се сетите. На практика ние нямаме личен живот. Така че някой от нас да е замесен в терористичен заговор… това е просто немислимо.

— Аха. — Фордайс закрачи отново. — Добре ли познавате Крю?

— Доста добре.

— Изненадан ли сте?

— Абсолютно. Но пък от друга страна, познавах и Чокър и бях поразен, когато чух за него. Обаче знае ли човек? И двамата бяха малко чешити като характери, ако ме разбирате.

Фордайс кимна и повтори сякаш на себе си:

— Обаче знае ли човек?

Откъм коридора се чу шум, вратата рязко се отвори и в стаята влязоха неколцина охранители, целите в прах и пот.

— Какво става? — попита Фордайс.

— Измъкнаха се, сър — каза онзи, за когото Чу подозираше, че е водач на екипа. — Намират се в някой от страничните каньони, водещи към реката.

— Незабавно пратете хеликоптерите — каза Фордайс.

— Търсете с инфрачервените сензори. Искам машини над реката, както и екипи, които да претърсят всяко дере. Извикайте хеликоптер и за мен.

— Слушам, сър.

Фордайс се обърна към Чу.

— Вие стойте тук. Може да имам още въпроси към вас.

И излезе.