Дейвид Балдачи
Игра на часове (94)

94

Мишел крачеше из стаята си в имението Батъл като звяр в клетка, търсещ всяка възможна пролука за измъкване на свобода. Кинг беше отишъл на вечеря при Силвия. Сама не знаеше защо това я тревожи. Или може би знаеше. Тя не беше поканена. И какво толкова изненадващо имаше в това?

Накрая тя изскочи от стаята, изтича надолу по стълбището и влезе във всекидневната. Цял ден не бе виждала Реми. Доротея навярно спеше. Напоследък тя спеше много. Кой би я упрекнал? Тя беше разорена, имаше проблем с наркотиците, все още я подозираха в убийството на Кайл Монтгомъри, а съпругът й се бе оказал луд и убиец и полицията го гонеше. Ако Мишел беше на нейното място, сигурно изобщо нямаше да се събужда.

Тя спря, когато видя Савана да се задава по коридора. Младата жена вече не се обличаше като майка си. Може би непобедимостта на Реми Батъл започваше да се пропуква. Сега Савана носеше плитки джинси, изпод които се подаваше горният ръб на черните й дантелени прашки, и къса блуза с провиснали рамене. Беше боса и се виждаха ноктите на краката й, лакирани в яркочервен цвят.

Когато видя Мишел, тя трепна от изненада, сякаш досега не бе подозирала, че е в къщата.

— Как си, Савана?

Лицето на момичето посърна.

— О, страхотно. Бащата мъртъв, снахата превърната в зеленчук, майката съсипана, братът сериен убиец. Как ти се струва?

— Извинявай, не се съобразих.

— Нищо. И на теб не ти беше леко.

— Всичко на този свят е твърде леко в сравнение с онова, което сполетя семейството ти. — Мишел помълча и се запита дали да не се върне в стаята. Отхвърли тази идея и добави: — Мислех да направя кафе. Пие ли ти се?

Савана се поколеба, преди да отговори:

— Да, и без това нямам други планове.

Двете седнаха с чаши кафе на канапето в хола.

Мишел погледна към прозореца, където дъждът започваше да барабани по стъклата.

— Май се задава голяма буря — каза тя. — Дано Шон да се върне скоро.

— При Силвия ли е?

— Да. Отиде на вечеря.

— Спите ли заедно?

Мишел трепна от нетактичния въпрос.

— Кой, аз и Силвия ли? — пошегува се тя.

— Знаеш кого имам предвид.

— Не, не спим. Не че ти влиза в работа.

— Ако работех с Шон, нямаше да го изпусна.

— Браво на теб. Само че не се отразява много добре на служебната атмосфера.

— Ти го харесваш, нали?

— Да, и го уважавам. И се радвам, че сме партньори.

— И нищо повече?

— Защо се интересуваш толкова?

— Може би защото не вярвам, че ще имам нещо подобно. Нали разбираш, истински мъж в живота ми.

— Полудя ли? Ти си млада, красива и богата. Можеш да имаш когото си пожелаеш. Такъв е светът.

Савана се втренчи в нея.

— Не, няма да имам.

— Естествено, че ще имаш. Защо не?

Савана започна да гризе ноктите си.

Мишел се пресегна и дръпна ръката й.

— Малките деца си гризат ноктите, Савана. И като сме почнали да задаваме нетактични въпроси, защо не махнеш онази татуировка? Това може да подобри брачните ти перспективи, щом толкова се тревожиш за тях.

— Няма да помогне.

Мишел я погледна предпазливо.

— Защо си взела да се окайваш?

Савана внезапно избухна.

— Ами ако съм смахната като всички други в семейството? Баща ми беше напълно побъркан. Брат ми е убиец. Сега откривам, че другият ми брат е бил болен от сифилис. Майка ми е уникален изрод. Дори снаха ми е побъркана. Това е болест. Влезеш ли в контакт със семейство Батъл, обречен си. Тъй че какъв шанс имам, по дяволите? Нямам шанс. Никакъв!

Тя пусна чашата си на пода, сви се на кълбо и заплака.

Мишел дълго я гледа. Питаше се дали иска да се замесва в това. Накрая посегна, прегърна Савана и започна да шепне утешителни думи, без сама да знае откъде извират. Докато гръмотевиците трещяха навън, риданията на Савана почнаха да утихват, но младата жена продължаваше да се вкопчва в Мишел, сякаш никога нямаше да има друг приятел.

Мишел искаше само да избяга оттук час по-скоро. Беше готова дори да застане срещу убийствената ярост на Еди, само и само да е извън имението. И все пак тя не помръдваше, прегръщаше хълцащата жена и шепнеше успокояващи думи в ухото й. Чувстваше я като своя собствена плът и кръв и в същото време безмълвно благодареше на Бога, че не е така. Кой знае, не бе изключено всичко, казано от Савана, да е истина. Може би семейството бе прокълнато.