Дейвид Балдачи
Игра на часове (77)

77

В десет часа сутринта голямата каравана на семейство Дийвър пустееше. Децата бяха на училище, а Лулу на работа. Присила Оксли бе отскочила до магазина да купи цигари и тоник за разредител на любимата си водка. Междувременно отзад бе спрял пикап, прикрит зад дърветата край пътя, от който отбиваше чакълестата алея към караваната. Мъжът в пикапа бе видял как Присила потегли, крепейки волана с подпухналите си колене, като в едната ръка държеше цигара, а в другата телефон.

Човекът веднага слезе и тръгна през дърветата, докато наближи поляната до фургона. Старото куче Лутър надникна от бараката, наклони глава в посоката, откъдето долиташе човешка миризма, излая уморено и пак се оттегли вътре. Минута по-късно мъжът се справи с ключалката, влезе в караваната и бързо се отправи към малката спалня в дъното, служеща и за кабинет.

Джуниър Дийвър никога не бе имал таланта на бизнесмен, а със сметките се справяше още по-зле, но за щастие съпругата му отлично владееше и двете области. Документите на строителната компания бяха прегледно поддържани и леснодостъпни. Хвърляйки от време на време поглед навън, за да не го изненадат, мъжът прегледа папките, подредени по хронологичен ред.

Когато приключи, той забеляза, че е съставил доста дълъг списък. Сред тези хора трябваше да е онзи, когото търсеше.

Сгъна списъка, прибра го в джоба си и върна папките по местата. После се измъкна по същия път. Докато вървеше към пикапа, Присила Оксли мина край него с покупките си. Има късмет, помисли си той. Още пет минути, и щеше да бъде мъртва.

Потегли със скъпоценния списък в джоба. Мислеше си за обира, несправедливо приписан на Джуниър Дийвър. Опита се да си припомни всяка подробност, която бе чувал за престъплението. Определено изпускаше нещо. Започна да си преповтаря обстоятелствата около смъртта на Боби. Кого пропускаше от многото хора, имащи основания да желаят смъртта на мръсника? Подозираше неколцина, но за нито един от тях не вярваше искрено, че е способен да убие стареца. За това бяха необходими дързост и знания — качества, които той притежаваше в изобилие и уважаваше у другите. Надяваше се, че някой ден ще може да каже на натрапника колко се възхищава от него, а после да му пререже гърлото.

Може би преди убийството трябваше да принуди Сали да проговори. Но какво всъщност знаеше тя? Казваше, че била с Джуниър. Правили секс. Глупава жена, предпочитаща да общува денем с четириноги, а нощем с двукраки животни. Заслужаваше бързата смърт, която й бе подарил. Нима планетата ще усети изобщо, че е останала с една Сали Уейнрайт по-малко?

Досега беше убил шестима души, един от тях поради грешка, която бе изкупил посвоему. Нямаше намерение да се разкайва; нито една изповедалня не би побрала греховете му. Силно го дразнеше неуспехът да премахне Кинг и Максуел. Без съмнение в момента те градяха нови теории за обяснение на събитията и някой ден можеха да се натъкнат на верния път. Колкото и заплетено да изглеждаше всичко, двамата бяха способни да проумеят истината и да провалят начинанието му. Въпреки риска трябваше пак да се опита да ги убие, този път по безпогрешен начин. Нужно му бе време, за да разработи план, а дотогава щеше да следи най-внимателно сведенията от подслушвателните устройства и винаги да е поне на крачка пред противника. Обстоятелствата започваха да го притискат, но ако запазеше хладнокръвие и се придържаше към замисъла, всичко щеше да приключи с успех.

Не се съмняваше, че ще победи. Притежаваше най-могъщото предимство — беше готов да умре в името на победата. Едва ли противниците му изпитваха същото.

Сега обаче му предстоеше да осъществи поредния елемент от плана си.

Успешно оттегляне.