Дейвид Балдачи
Игра на часове (70)

70

Кинг си легна в малката гостна стая на Мишел. Докато небето навън просветляваше, той чу как Мишел дрънчи в кухнята с чинии и прибори и потръпна, като си помисли какъв ли непоносим буламач му готви този път. Тя вечно го караше да пие енергизиращи напитки и да яде шоколадови блокчета с ниско съдържание на въглехидрати, без въглехидрати или с „точно отмерено“ количество въглехидрати, като обещаваше, че тялото му ще усети чудодейна промяна още на другия ден.

— Всъщност не съм гладен — безсилно подвикна той. — Приготви за себе си нещо, да речем, варен картоф с малко соево сирене.

Тенджерите продължиха да дрънкат, откъм кухнята долетя шум на течаща вода, после Кинг ясно различи пукот на яйчени черупки и бръмчене на миксер.

— О, господи — изстена той и се отпусна на възглавниците. Сурови яйца и кой знае още какво в миксера. За да прогони предчувствието за надвисналия кулинарен кошмар, той се опита да насочи мислите си към разследването.

Седем смъртни случая, започнали с Ронда Тайлър и завършващи, поне засега, с Кайл Монтгомъри. За петима смяташе, че са жертви на един и същ убиец. Според него Боби Батъл и Кайл излизаха от схемата. Засега не знаеше дали и двамата са убити от един и същ човек. А ето че тази нощ той и Мишел едва не загубиха живота си. Имаше изобилие от потенциални заподозрени и сериозен недостиг на улики. На всеки етап убиецът сякаш ги изпреварваше поне с една крачка. Бяха отишли да се срещнат с Джуниър, но убиецът ги изпревари. Силвия им каза за Кайл, кражбите на лекарства и жената в „Афродизиак“. Докато започнат да разследват, Кайл вече също бе мъртъв. Сали дойде да им признае за сексуалната си връзка с Джуниър и скоро след това някой се опита да го отстрани.

Кинг рязко се надигна и седна.

Сали!

— Мишел! — извика той.

Съдовете продължаваха да дрънчат. Тя явно не го чуваше. Кинг стана и залитайки, се отправи към кухнята. Все още не си бе възстановил чувството за равновесие. Застанала до мивката, Мишел режеше лук и го слагаше в миксера, пълен с жълто-зеленикава слуз.

— Защо си станал? — строго попита тя.

— Трябва да проверим Сали.

— Сали? Защо?

— Снощи тя дойде да сподели с мен важни сведения. Скоро след това си легнах да спя. Точно тогава някой е запушил отоплението.

И той разказа на Мишел, че Сали е била с Джуниър в нощта на обира.

— Е, това се казва поразително разкритие. И се боиш, че човекът, който се опита да те убие, може да е видял Сали?

— С тоя тип вече нищо не би ме изненадало. Той сякаш знае всичко предварително.

Мишел избърса ръце, взе мобилния телефон и се свърза с Тод Уилямс. Предаде му кратко съобщение, после изключи.

— Веднага ще тръгне с хората си натам.

— Може би трябва да отидем и ние.

— Никъде няма да ходиш, връщай се в леглото.

— Ами ти? Я се виж, раниха те, а продължаваш да се бориш с яйца и да кълцаш лук.

— Иди да си легнеш. Сигурна съм, че на Сали нищо й няма. Тод обеща да ни позвъни.

Кинг неохотно се подчини. В крайна сметка едва ли имаше вероятност нещо да се е случило със Сали толкова скоро.

Савана блъскаше по вратата на сградата за карети с такава сила, че ръцете й почнаха да се подуват. Най-сетне Доротея отвори по пеньоар. Савана едва не падна върху нея.

Доротея видя ужасеното й изражение и възкликна:

— Боже мой, Савана, какво е станало?

Тя посочи към близката конюшня.

— Намерих… намерих Сали. В конюшнята. Мъртва. С разбита глава. О, боже мой, мъртва е! — изпищя тя.

Доротея трескаво се озърна, сякаш убиецът можеше да се спотайва във фоайето. После изтича по стъпалата нагоре към спалнята, където спеше Еди.

— Еди! Савана е намерила Сали мъртва в конюшнята. Еди!

Той не помръдваше. Доротея пристъпи по-близо.

— Еди! — Тя сграбчи раменете му и го разтърси с всичка сила. — Еди, събуди се.

Отвърна й само тих стон. Тя провери пулса му. Беше ужасяващо слаб, както и дишането. Доротея грабна чаша вода от нощното шкафче и я плисна върху лицето му. Това не помогна. Тя повдигна десния му клепач. Зеницата бе свита като дупчица от игла. Доротея имаше опит с наркотиците и веднага разбра какво означава това. Тя взе телефона и набра 911, после изтича по стъпалата обратно към фоайето, където Савана бе клекнала до вратата и ридаеше. Доротея забеляза, че е облечена с костюм за езда, а ботушите й са оставили кални следи навсякъде.

Тод Уилямс се изправи и кимна. Силвия пристъпи напред да огледа трупа на Сали, докато криминалистите търсеха наоколо улики. Чип Бейли стоеше до двойната врата на конюшнята и наблюдаваше работата. Уилямс се приближи към него.

— Как е Еди? — попита Бейли.

— Все още в безсъзнание. Не знам дали е отрова или нещо друго. Вече изобщо не знам какво става, дявол да го вземе. Така де, кой би искал да убие Сали и Еди?

— Не смятах, че момичето има нещо общо.

След няколко минути Силвия стана и дойде при тях.

— Гърлото й е прерязано от ухо до ухо. Ужасен кръвоизлив. Смъртта е настъпила за около минута. А лицето й е буквално на пихтия.

— Сигурна ли си, че най-напред е прерязано гърлото? — попита Бейли.

— Да. В момента на ударите вече е била мъртва.

— Кога е станало?

— Преди не повече от четири часа. Проверих ректалната температура, а и степента на вкочаняване го потвърждава.

Уилямс погледна часовника си.

— Значи около пет и половина тази сутрин.

— Така изглежда. Няма признаци за сексуално насилие. Убиецът е нанесъл удара отзад, с дясната ръка. Ножът е срязал тъканите от ляво на дясно.

— И Савана я е намерила? — попита Бейли.

— Отивала да язди и се натъкнала на трупа — обясни Уилямс. — Поне така разбрах. Плачеше толкова силно, че не съм съвсем сигурен какво каза.

— И после отишла в сградата за карети да търси помощ? — отново попита Бейли.

— Тя е по-близо до конюшнята, отколкото голямата къща или сградата за прислугата — изтъкна Уилямс.

— А Доротея й отворила, опитала се да събуди Еди и после потърсила помощ по телефона.

— Точно така.

Бейли се замисли.

— Значи Доротея и Еди са спали заедно. На Доротея й няма нищо, но Еди е отровен по някакъв начин.

— Все още не съм взел показания от Доротея — каза Уилямс.

— Мисля, че е най-добре да побързаш.

— Аз пък мисля, че ще е най-добре да повикам Шон и Мишел — заяви Уилямс. — Те ми телефонираха тази сутрин за Сали, още преди Доротея да се обади. Явно знаят нещо повече от нас.