Дейвид Балдачи
Игра на часове (8)

8

Бледосиният фолксваген модел 1969 година пърпореше по един от страничните пътища, водещ към центъра на Райтсбърг. Зад волана седеше мъж по джинси, бяла спортна риза и мокасини. Бейзболната шапка беше прихлупена ниско над очите му, скрити зад слънчеви очила. Съзнаваше, че навярно прекалява с предпазните мерки. Повечето хора са толкова вглъбени в собствените си мисли, че не биха могли да опишат с кого са се разминали преди десет секунди.

Насреща му се зададе открит лексус. Когато Шон Кинг и Мишел Максуел отминаха и продължиха към моргата, човекът дори не ги погледна. Караше все напред със стария фолксваген, чийто километраж бе навъртял над триста хиляди километра. Някога колата бе излязла от поточната линия в яркожълт цвят. После бе сменила боята на няколко пъти, след като я откраднаха преди много години, а заедно с боята се сменяха и регистрационните номера. Междувременно опитни специалисти смениха фабричните номера. Сега никой не можеше да проследи откъде е дошъл фолксвагенът — също като огнестрелно оръжие, използвано от професионален престъпник. Това му харесваше.

Серийният убиец Тед Бънди също бе предпочитал фолксваген за своите смъртоносни набези от Източното до Западното крайбрежие, преди най-сетне да бъде екзекутиран. Той често споменаваше колко „товар“ е можел да носи в колата със свалена задна седалка, като под „товар“ имаше предвид умъртвени мъже и жени. Бънди хвалеше и невероятната икономичност на фолксвагена. Не било трудно да убие и да избяга, без да спира за презареждане.

Мъжът направи десен завой и спря на паркинга пред търговския център, посещаван от мнозина жители на малкия, но процъфтяващ Райтсбърг. Говореше се, че Бънди и други серийни убийци от неговия ранг денонощно обмисляли поредните си убийства. Подобни хора едва ли бяха срещали трудности в планирането. Казваха, че Бънди имал коефициент на интелигентност над 120. Е, мъжът зад волана надхвърляше 160. Беше член на „Менса“, всяка неделя решаваше с лекота кръстословицата на „Ню Йорк Таймс“; би могъл да натрупа състояние от телевизионни състезания, отговаряйки на въпросите, преди водещият да е довършил.

Истината обаче беше, че не трябва да си гений, за да издебнеш подходящи жертви; те са навсякъде. А напоследък ставаше дори по-лесно, отколкото по времето на Бънди — по причини, незабелязани за повечето хора, но напълно очевидни за него.

Човекът внимателно проследи как двама старци бавно излязоха от супермаркета и се настаниха в мерцедеса си. Записа номера на колата. По-късно щеше да го пусне в интернет и да открие домашния им адрес. Пазаруваха сами, значи най-вероятно нямаха постоянна прислуга, а децата им бяха пораснали и живееха другаде. Колата беше сравнително нов модел, следователно не разчитаха само на социалното осигуряване. Мъжът носеше каскетче с емблемата на местния кънтри клуб. Още едно потенциално находище на информация.

Облегна се назад и търпеливо зачака. В този оживен търговски център непременно щяха да се мярнат и други перспективни обекти. Можеше да консумира каквото си пожелае, без дори да извади портфейла си.

Няколко минути по-късно от аптеката излезе привлекателна жена на около трийсет години с голяма торба в ръце. Той плъзна поглед към нея и усети нов прилив на интерес, подклаждан от безпогрешния му нюх на убиец. Жената спря до банкомата край аптеката, изтегли пари и после извърши нещо, което би трябвало да се смята за смъртен грях в днешно време — хвърли разписката в кошчето, преди да се качи в яркочервен открит крайслер. Номерът на колата беше DEH JD.

Мъжът разгада буквите без затруднение — първите три бяха нейните инициали, а последните идваха от Jurist Doctor, тоест доктор по право. Облеклото й му подсказа, че държи на външността си. Ръцете, лицето и краката й имаха шоколадов тен. Ако работеше като адвокат, вероятно току-що се бе върнала от почивка или редовно бе посещавала солариума през зимата. Изглеждаше в отлична форма, с много добре развити прасци. Навярно тренираше постоянно, може би дори тичаше по пътеките из околните гори, предположи мъжът. Докато жената се качваше в колата, погледът му падна върху златната гривничка на левия й крак. Интересно, помисли си той.

Върху предната броня имаше тазгодишна лепенка на Американското адвокатско дружество, което подсказваше, че тя по всяка вероятност все още практикува. И не беше омъжена — не носеше венчална халка. А до лепенката на адвокатското дружество имаше разрешително за паркиране в много скъп и недостъпен за външни лица жилищен квартал на около три километра от търговския център. Човекът кимна доволно. Тия лепенки бяха много полезни.

Той слезе от фолксвагена, отиде до кошчето за боклук, демонстративно хвърли нещо в него и със същото движение прибра разписката от банкомата. Жената наистина бе постъпила глупаво. Със същия успех би могла да хвърли на боклука данъчната си декларация. Сега беше разголена, напълно открита за всякакво проучване.

Когато се върна в колата, мъжът погледна името върху разписката: Д. Хинсън. По-късно щеше да провери в телефонния указател. А от специализирания раздел на указателя сигурно щеше да разбере и в коя градска фирма работи. Това му даваше две потенциални мишени. Напоследък банките бяха започнали да пропускат някои цифри от номерата на сметките, защото знаеха, че клиентите им небрежно изхвърлят разписките и така стават лесна плячка за хора като него. Той обаче не търсеше пари, интересуваше го нещо далеч по-лично.

Продължи да седи лениво под топлите слънчеви лъчи. Очертаваше се чудесен ден. Мъжът се облегна, но след миг отново надигна глава, защото вдясно от него една жена започна да товари — покупки във вана си. Носеше тениска с надпис: МАЙКА НА ФУТБОЛИСТ. На задната седалка имаше бебе. Зелена лепенка върху предната броня потвърждаваше, че жената е майка на изявен ученик от местното средно училище за настоящата година.

Полезно сведение, помисли си той: бебе и ученик в седми или осми клас. Паркира до вана и зачака. Жената отиде да върне количката пред магазина, оставяйки бебето съвсем само.

Мъжът слезе от фолксвагена, приведе се през отворения страничен прозорец на пикапа и се усмихна на бебето, което загука и отвърна на усмивката. В колата цареше безпорядък. Навярно същото беше и в къщата на жената. Ако имаха алармена система, вероятно никога не я включваха. И сигурно забравяха да заключват вратите и прозорците. Истинско чудо беше, че престъпността в страната не е скочила до небесата, след като милиони идиоти като нея крачеха слепешком през живота.

На задната седалка лежеше учебник по алгебра — без съмнение захвърлен там от сина. До него мъжът забеляза детска книжка с картинки, значи имаше поне още едно дете. Изводът се потвърждаваше и от чифт зацапани със зелено маратонки под задната седалка; по размер изглеждаха като за пет-шестгодишно момче.

Човекът погледна дясната предна седалка. Ето: списание „Пийпъл“. Той надигна глава. Жената току-що бе оставила количката на редицата и сега разговаряше с някаква позната, излязла от магазина. Мъжът посегна и придърпа списанието. Отзад бе залепено етикетче с име и домашен адрес. Колкото до домашния телефон, мъжът вече го имаше. Сякаш за негово удобство жената бе сложила отстрани на стъклото надпис „Продава се“ с телефонния си номер.

Още един успех. Ключовете висяха на таблото. Мъжът подбра онези, които трябваше да са от дома й, притисна ги върху топка маджун и бързо взе отпечатъци. Влизането с взлом е много по-лесно, когато можеш да прескочиш „взлома“.

И последна печалба: мобилният й телефон бе оставен в гнездото върху таблото. Той пак се озърна. Жената продължаваше да бъбри. Ако имаше такова желание, мъжът можеше преспокойно да убие бебето, да открадне покупките и да подпали колата, а жената щеше да усети едва когато наоколо гръмнат писъци и пламъците лумнат до небесата. Той се огледа. Хората бяха твърде заети, за да му обърнат внимание.

Грабна телефона, натисна бутона за главното меню и откри номера. После влезе в телефонния указател, извади от джоба си дигитален фотоапарат колкото пръста си и започна да снима екран след екран, докато не приключи с всички имена и телефони от списъка. Върна телефона на място, помаха на бебето и се прибра в колата си.

Седна и обмисли резултатите. Разполагаше с нейното име, домашния й адрес и факта, че е омъжена и има поне три деца. Списанието беше адресирано до Джийн и Харолд Робинсън. Освен това имаше номера на домашния и мобилния й телефон, имената на множество важни за нея хора, както и отпечатък от ключовете й.

Вече е моя заедно с чудесното си семейство.

Жената се върна във вана и потегли. Той проследи с поглед как тя ускорява и излиза от паркинга, без изобщо да подозира, че само за няколко кратки минути се е сдобила с нов близък познат. Мъжът помаха с ръка на нищо неподозиращата майка на футболиста. Ако късметът ти изневери, може пак да се видим.

Той погледна часовника си. Три потенциални обекта за по-малко от двайсет минути. Вдъхна дълбоко свежия въздух на процъфтяващото градче Райтсбърг, преживяло наскоро три последователни жестоки убийства.

Е, още нищо не бяха видели.