Дейвид Балдачи
Игра на часове (19)

19

Кинг и Мишел спряха пред грамадна каравана, монтирана върху бетонен фундамент в края на чакълеста алея. Електрическите и телефонните кабели, водещи към караваната, бяха единствените признаци за връзка с външния свят. Хилави борове и дребни храстчета див планински лавър оформяха твърде унилия фон зад скромния дом на Джуниър Дийвър и Лулу Оксли. Пред караваната като престарял пазач стоеше ръждясал форд с пукнат шибедах, пепелник, пълен с угарки, празна бутилка от джин на предната седалка и мръсни номера от Западна Вирджиния.

Докато слизаха от лексуса обаче, Мишел забеляза, че по прозорците на караваната има саксии с цветя. Още саксии, отрупани с пищни есенни цветове, красяха дървените стъпала, водещи към вратата. Самата каравана изглеждаше стара, но дворчето отпред беше чисто и добре поддържано.

Кинг вдигна очи към небето.

— За какво се оглеждаш?

— За торнадо. Единственият път, когато ме връхлетя такова чудо, бях в каравана насред Канзас. В цялата област не пострада и една тревичка, но вихърът вдигна караваната и я метна нейде в Мисури. За щастие успях да се измъкна преди началото на полета. Човекът, когото бях отишъл да разпитвам за връзките му с група фалшификатори, предпочете да остане вътре. Намериха го на петнайсет километра оттам.

Вместо да тръгне направо към вратата, Кинг заобиколи караваната отстрани. Отзад видяха голяма барака, заградена от трите страни с клонести дървета. Вратата липсваше и през зеещия отвор зърнаха, че по стените висят инструменти, а на пода има голям компресор. Когато наближиха, едно рошаво, мършаво куче излезе мудно отвътре, видя ги и започна да лае, оголвайки пожълтелите си зъби. За щастие животното се оказа вързано с верига за здраво забит кол.

— Добре, стига сме разузнавали — заяви Кинг.

Докато двамата с Мишел се изкачваха по стъпалата на караваната, зад мрежестата врата изникна едра жена. Косата на жената беше буйна и черна, леко прошарена. Пурпурната рокля обгръщаше на широки дипли масивната й фигура, а лицето й се състоеше от провиснали бузи, тройна брадичка, малки устни и хлътнали очи. Кожата беше бледа, без нито една бръчка. Ако не бяха сребристите нишки в косата, би било трудно да се определи възрастта й.

— Мисис Оксли? — попита Кинг и протегна ръка.

Жената не я пое.

— Кой се интересува, по дяволите?

— Аз съм Шон Кинг, а това е Мишел Максуел. Хари Карик ни нае да проведем разследване на обвиненията срещу съпруга ви.

— Никак няма да ви е лесно, като се има предвид, че съпругът ми е мъртъв от десет години — гласеше изненадващият отговор. — Сигурно търсите дъщеря ми Лулу. Аз съм Присила.

— Извинявайте, Присила — каза Кинг и се озърна към Мишел.

Жената отпи нещо от голямата чаша с емблемата на Дисни Уърлд, която държеше.

— Тя отиде да го докара. Да докара Джуниър, искам да кажа.

— Мислех, че той е в затвора — обади се Мишел.

Жената бавно завъртя очи към нея.

— Беше. Пуснаха го под гаранция, сладурче. Аз дойдох от Западна Вирджиния да помогна за хлапетата, докато Джуниър се измъкне от тая каша. Ако изобщо успее. — Тя поклати едрата си глава. — Да краде от богаташи. Няма нищо по-тъпо, но Джуниър си е тъпак открай време.

— Знаете ли кога ще се върне? — попита Кинг.

— Ще вземат дечурлигата от училище, тъй че скоро би трябвало да пристигнат. — Присила ги изгледа недоверчиво. — И за какво точно сте дошли?

— Адвокатът на Джуниър ни нае да търсим доказателства за неговата невинност — обясни Кинг.

— Е, много ще трябва да се потрудите.

— Значи смятате, че е виновен? — го попита Мишел, като се облегна на перилата.

Присила я погледна с нескрито презрение.

— И друг път е вършил подобни глупости.

— Да, но този път може да не е негова работа — каза Кинг.

— Тогава аз съм телевизионна звезда и нося дрехи четирийсети номер.

— Щом ще се връщат скоро, може ли да ги почакаме вътре?

Присила вдигна пистолета, който държеше в другата си ръка; досега го бе крила от тях зад месестото си бедро.

— Лулу не обича да пускам в къщата чужди хора. А и няма начин да разбера дали сте онези, за които се представяте. — Тя насочи пистолета към Кинг. — Не ми се ще да те гръмна, щото си симпатично момче, ама хич няма да ми мигне окото да надупча и теб, и тая кльощава фльорца, ако вземете да ми играете номера.

Кинг шеговито вдигна ръце.

— Разбрано, Присила. — Той помълча и добави: — Хубав пистолет имаш. Деветмилиметров „Хеклер и Кох“, нали?

— Де да го знам, беше на мъжа ми — отсече Присила. — Но умея да стрелям.

— Тогава ще се поразходим навън — каза Кинг и отстъпи заднишком по стъпалата, като дръпна Мишел.

— Ваша си работа. Само гледайте да не ми откраднете колата — каза Присила и затвори вратата.

— Кльощава фльорца, а? — възкликна Мишел. — Бих й завряла онзи пистолет…

Кинг я сграбчи за рамото и я дръпна по-надалеч от караваната.

— Хайде да запазим самообладание. Някой друг път ще си играем на детективи.

Докато се отдалечаваха, Кинг се наведе, вдигна един камък и го метна в близкото дере.

— Как мислиш, защо Реми Батъл е оставила тайното чекмедже в гардероба на Боби разбито? Наела е човек да поправи нейното. Защо не е поправила и това на Боби?

— И като стана дума, аз също имам въпрос — добави Мишел. — Защо брачната й халка е била в това чекмедже? Все разправя колко страхотен бил съпругът й. Тогава защо не си носи халката? Не може да е заради чекмеджето. Тя е разбрала едва след кражбата на халката и другите неща.

— Може да е подозирала, че Боби крие нещо от нея, или пък са имали проблеми. Както каза Хари, Боби си падаше по тънката част. А може просто да ни е излъгала.

Мишел изведнъж трепна.

— Допускаш ли, че Джуниър е бил нает от някого да се вмъкне в къщата и да открадне каквото е имало в тайното чекмедже на Боби?

— Кой друг освен Боби би могъл да знае за скривалището?

— Човекът, който го е изработил.

Кинг кимна.

— И този човек би предположил, че вътре ще има ценности. Всъщност може да е същият, който е направил и чекмеджето на Реми. Боби може да го е наел за работата, без да споделя с жена си.

— Е, според мен можем да отхвърлим варианта Реми да е наела Джуниър да се вмъкне в къщата и да обере чекмеджето на съпруга й. Ако знаеше къде е, би го направила и сама.

— Ако знаеше къде е — уточни Кинг. — Може би не е знаела или не е можела да го открие сама, затова е наела Джуниър да свърши работата и да маскира всичко като обир.

— Но ако го беше наела, нямаше да повика полицията.

Кинг поклати глава.

— Не и ако Джуниър я е измамил и е обрал нейното чекмедже, търсейки това на Боби. И може би Джуниър не ни казва нищо, защото изчаква да види как ще се обърнат нещата.

— Защо изведнъж почва да ми се струва, че случаят е далеч по-сложен, отколкото смятат хората? — въздъхна уморено Мишел.

— Никога не съм го смятал за лесен.

Двамата се завъртяха към вана, който спря пред караваната.

Кинг погледна хората в колата, после се обърна към Мишел.

— Изглежда, че Лулу е платила гаранцията. Онзи на предната дясна седалка е Джуниър. Дай да видим дали ще изкопчим истината от него.

— Както върви досега, не бих се надявала. Напоследък истината май е станала дефицитна стока.