Дейвид Балдачи
Игра на часове (63)

63

— Не съм го убила аз, Шон. Не съм.

— Но купуваше лекарства от него?

Тримата седяха в хола — Кинг и Мишел на старинни кресла, Доротея на малкото канапе срещу тях. Пръстите й се впиваха в подлакътника с такава сила, сякаш ако ги разтвореше, щеше да падне на пода.

— Напоследък бях подложена на ужасно напрежение — бавно започна тя. — Имах… имах финансови затруднения.

— Едва ли най-добрият начин за борба с финансовите проблеми е да харчиш по хиляда долара на вечер за наркотици.

Тя го изгледа смаяно.

— Значи сте разговаряли с онзи дребен мръсник!

— Внимавай, за мъртвите или добро, или нищо. Разкажи ми за онази вечер.

— Какво знаеш?

— Достатъчно, за да разбера, ако почнеш да лъжеш, а това няма да ми хареса.

— Не знам какво ми стана. Наистина не знам. Усещах, че Кайл иска да спи с мен. Беше очебийно. Мъжете са толкова прозрачни.

— Само че ти не искаше да спиш с него?

— Не, разбира се. Но бях пила много. И твърдо бях решила, че онази вечер ще е последна. Както казваш, наркотиците нямаше да ми решат затрудненията. Не ставаше дума само за парични проблеми. Имах трудности със семейството… Да влезеш в клана Батъл е свързано с непрестанен натиск и стрес.

— Да имаш за свекърва Реми не е градинско увеселеше — сухо отбеляза Мишел.

— Беше същински кошмар. Всичко се гледаше под лупа — какво върша, как се обличам, какво ям, пия, говоря. А упреците им не бяха твърде тактични. Боби беше далеч по-лош от Реми. Истински тиранин. А най-ужасни бяха смените на настроенията му. Както се усмихва доволно, изведнъж почва да крещи като грубиян. Всеки можеше да попадне под ударите му, дори Реми. Започнах да посещавам психотерапевт, опитвах се да се справя с трудностите по конструктивен начин.

— Това е добре — каза Кинг. — Но бяхме започнали да говорим за Кайл.

— Да. Е, когато Кайл дойде с лекарствата, бях пийнала и реших да се изчукам с него. Затова аз… — Тя млъкна и се изчерви. — Беше идиотска постъпка. Знам.

— Знаем за стриптийза. Не е нужно да навлизаш в подробности. Но ти си извадила пистолет.

— Той се канеше да ме нападне! Трябваше да се защитя.

— И си поиска парите обратно.

— Бях му платила предостатъчно. Той крадеше лекарствата. Печалбата му беше сто процента. Просто исках да поснижа цената.

— Значи си взе парите?

— Да. Престорих се, че ще го застрелям, и той избяга. Повече не го видях, кълна се.

— Как изобщо се свърза с него?

— Знаех, че работи в кабинета на Силвия, макар че не се познавахме лично. Веднъж ходих там след контузия на гръбнака. Силвия ми предписа болкоуспокояващи и те постепенно се превърнаха в необходимост, но когато лечението приключи, тя спря рецептите. Аз обаче вече бях пристрастена. Знаех, че Силвия държи в кабинета си такива лекарства. Усещах що за личност е Кайл — готов и способен да извърши всичко за пари. А знаех, че медикаментите от аптека са далеч по-безопасни от всичко, което може да се набави на улицата. Освен това нямах желание да се свързвам с истински наркопласьор. Избрах за срещите, „Афродизиак“, защото бях ходила там да вечерям с позната и знаех, че дават стаи, без много да разпитват.

— А не смяташ ли, че той е разбрал коя си? Сигурно те е виждал в кабинета на Силвия.

— Винаги носех очила и шал, стоях в сянка и говорех колкото се може по-малко. Ако ме беше познал, сигурна съм, че би опитал да ме изнудва.

Докато тя говореше, Кинг я наблюдаваше много внимателно. Доротея забеляза това и пребледня.

— Знам, че не изглежда добре, Шон.

— Положението е много лошо, Доротея. Еди знае ли?

— Не! Моля те, не бива да му казваш. Бракът ни не е от най-добрите, но все пак държа на него, а това ще го убие.

— Нищо не мога да обещая, Доротея. А сега искам да знам къде беше снощи.

— Тук.

— Еди може ли да потвърди? — попита Мишел. — Той се прибра рано от представлението.

— Откъде знаеш? — попита Доротея.

Мишел се смути.

— Двамата с Чип Бейли отскочихме до Мидълтън да гледаме сражението. Чип трябваше да си тръгне по-рано и Еди ме докара обратно. Каза, че няма да остане за втория ден от битката.

Доротея я изгледа с подозрение, после каза:

— Е, снощи не беше тук. Сигурно е бил в ателието. Понякога спи там.

Мишел отвори уста да каже нещо, но се сдържа.

— Значи нямаш алиби — констатира Кинг. — Разговарях по телефона с хотел „Джефърсън“ в Ричмънд. Не си отсядала там вечерта, когато убиха Боби. Вероятно и ФБР вече е наясно с този факт. В „Афродизиак“ ли беше?

— Да. Кайл ми донесе лекарствата около десет вечерта.

— Каква ирония на съдбата.

— Защо?

— Той беше твоето алиби за убийството на свекъра ти, но сега е мъртъв. Тъй че ако не те е видял още някой в клуба, вече си заподозряна за две убийства.

Доротея се хвана за главата и зарида. Накрая Мишел стана, отиде в кухнята и се върна с мокра кърпа.

— По-спокойно, Доротея — каза Кинг. — Смъртта на Кайл още не е обявена за убийство. Може да е просто свръхдоза. Или дори самоубийство.

— Не си представям човек като него да посегне на живота си. Макар да не го познавам много добре, по всичко личеше, че твърде силно държи на житейските удоволствия. — Доротея избърса лицето си с кърпата и погледна Кинг. — А сега какво ще правим?

— Не можем да запазим в тайна постъпките ти.

Устните на Доротея затрепериха.

— Друго не съм и очаквала.

— До каква степен да ги разкрием обаче, това тепърва ще се определи.

— Не съм убила нито Кайл Монтгомъри, нито свекър си!

— И като стана дума за него, защо го посети в болницата през онзи ден?

— Има ли значение сега?

— Може да има.

Тя въздъхна дълбоко.

— Боби ми обеща пари, голяма част от наследството си. Затова трябваше да промени завещанието. Каза, че ще го направи, но всичко си остана само на думи.

— Значи отиде да разбереш дали е променил завещанието?

— Чух, че се е свестил и говори. Не знаех дали ще имам друг шанс. Ако Боби си беше изпълнил обещанието, финансовите ми проблеми щяха автоматично да се решат.

— Не, искаш да кажеш, че щяха да се решат, когато той умре и наистина получиш парите — поправи я Мишел.

— Да — тихо призна Доротея и наведе глава.

— Еди знаеше ли за очакваната промяна на завещанието? — попита Кинг.

— Не. Еди смята, че сме добре във финансово отношение. Той живее в друг свят. Не се тревожи за нищо.

— Мисля, че грешиш — каза Мишел.

— Защо му е на Боби да променя завещанието си в полза на теб и Еди, ощетявайки Реми? Доколкото чух, той вече ви е осигурил.

Доротея се усмихна измъчено.

— На кого му стигат парите? Във всеки случай не и на мен. А Боби имаше адски много пари.

Кинг я изгледа втренчено.

— Боби умееше да се пазари. Какво е получил в замяна, Доротея?

— По-добре да не казвам — отвърна тя след дълго мълчание. — Не се гордея особено с тази уговорка.

— Всъщност мисля, че мога да се досетя. Малкият стриптийз пред Кайл вероятно бледнее в сравнение с онова, което е ставало. Между другото, защо пътуваше до „Афродизиак“ с автомобил от колекцията на Боби?

Тя го изгледа с победоносна усмивка.

— Смятах, че ми дължи поне това. А и той вече изобщо не ги караше.

— Знаеш ли защо?

— Вероятно му бяха омръзнали. Великият Боби Батъл се славеше с това. Хареса нещо, после се отегчи и го забрави.

Тя изхлипа задавено.

Кинг стана и я погледна без съчувствие.

— Ако се окаже, че Кайл е убит, от полицията вероятно ще искат да те разпитат.

— Вече едва ли има значение. По-лошо не може да стане.

— О, не, Доротея, може да стане много по-лошо.

Докато напускаха къщата, Мишел каза:

— Как разбра, че е тя? Аз бях нарочила Савана за ролята на наркоманка съблазнителка.

— Не, не можеше да е тя.

— Защо? Помниш ли как се перчеше на басейна?

— Именно. Там е цялата работа. Силвия каза, че когато била в, „Афродизиак“, чула Кайл да упреква жената, задето си вирела голия задник пред него.

— Да, и какво от това?

— Е, на задника на Савана е татуирано името й. Дори да съвпада всичко останало, едва ли би го показала пред Кайл, ако иска да остане анонимна. В Райтсбърг няма друга Савана с такива задни части.