Дейвид Балдачи
Игра на часове (44)

44

Кинг и Мишел отскочиха до кантората си да свършат едно — друго, преди да потеглят за посещението при родителите на Пембрук и Кани. Пред сградата бяха паркирани беемве и сребристо волво.

— Еди и Доротея — каза Мишел, докато слизаше от „Кита“.

Сякаш по команда вратите на двата автомобила се отвориха и съпрузите излязоха едновременно.

— Карат отделни коли — отбеляза тихичко Мишел.

— И може би заминават в различни посоки.

Еди беше облечен със сив панталон, бяла риза и синьо спортно сако. Носеше кожено куфарче. Мишел си помисли, че с тези хубави дрехи и дълбокия загар на волевото лице изглежда много красив.

Доротея беше облечена изцяло в черно, което изглеждаше уместно при дадените обстоятелства, но Кинг се досети, че това няма нищо общо с траура за семейния патриарх — издаваха я мрежестите чорапи, високите токчета и предизвикателното деколте.

Кинг отключи вратата на сградата и четиримата влязоха вътре. Когато се настаниха, той каза:

— Искрено съжаляваме за баща ти, Еди.

Озърна се към Доротея, но не добави нищо, защото видът й не насърчаваше подобни съболезнования.

— Още не мога да повярвам — каза Еди. — Мама беше там в десет, а в десет и половина той вече е бил мъртъв.

— Реми не е видяла никого на излизане — каза Мишел.

— Е, онзи едва ли се е втурнал насреща й с викове „Сега ще убия мъжа ти“ — отбеляза раздразнено Доротея.

— Благодаря, че го изтъкна, Доротея — кротко я смъмри Еди. — Ако не можеш да кажеш нещо полезно, защо просто не продължиш да се цупиш?

Браво, Еди Батъл, помисли си Мишел.

Доротея изглеждаше готова да изтърси нещо хапливо, но успя да се удържи. Сведе навъсен поглед към пода и остана да седи с ръце в скута.

— С какво можем да ти помогнем, Еди? — попита Кинг.

Еди извади от куфарчето си вестник и посочи заглавието на първа страница. Кинг взе вестника и прегледа текста. Мишел четеше през рамото му.

Когато приключи, Кинг изглеждаше много разстроен.

— Как, по дяволите, се е добрала пресата до сведения за заплахите на Реми срещу Джуниър?

— Може би чрез Лулу — предположи Мишел. Или чрез майка й Присила. Прилича ми на типично нейна постъпка.

— Така или иначе — каза Еди, — сега целият град смята, че мама е поръчала убийството на Джуниър.

— Но в „Газет“ пише, че смъртта на Джуниър е свързана със серийните убийства — изтъкна Мишел.

Еди изморено се отпусна на стола.

— Това няма значение. Хората ще си мислят, че е платила на някого, за да го представи по този начин.

— Как го приема Реми?

— Съсипана е.

— Но нали не отрича, че е заплашвала Джуниър? — попита Кинг.

Еди стана предпазлив.

— Не искам да се хващаме за думите, Шон, но дори и да го е заплашвала, тя няма нищо общо със смъртта му.

— Не мога да контролирам хорските мисли.

— Знам, но просто си мислех…

— Какво искаш от нас, Еди? — кротко попита Мишел.

— Да, добре би било най-сетне да изплюеш камъчето — не се стърпя Доротея. — Тази сутрин имам уговорка за оглед на две къщи.

Без да й обръща внимание, Еди продължи мисълта си:

— Не може ли отново да поговорите с мама? Знам, че онзи ден дойдохте с Чип и тя ви отряза. Но ако дойдете пак, сигурен съм, че ще ви приеме. В момента се нуждае от събеседник.

— Какво точно би искала да ни съобщи? — попита Кинг.

— Не съм съвсем наясно — призна Еди. — Но поне ще научите и нейната гледна точка, а не само тия вестникарски клевети.

— Сигурен съм, че Чип и хората му ще се погрижат.

— С вас тя ще е по-спокойна. Между нас да си остане, но Чип и мама не се погаждат.

— Макар че той ти спаси живота?

— Не мога да го обясня. Но знам, че е истина.

— Той говори само хубави неща за нея.

— Май не бях съвсем ясен. Мама никак не го обича.

— Добре, ще поговорим с нея. Но повтарям, това няма да спре хорските клюки.

— Тъй като Еди продължава да го усуква — намеси се Доротея, — нека аз да говоря направо. Няма начин Реми да е имала нещо общо със смъртта на онзи човек. Но ако откриете кой е убил Джуниър, това ще сложи край на приказките.

— Точно така — потвърди Еди. — А тогава може да откриете и кой е убил татко.

— Значи смяташ, че е един и същ човек? — попита Кинг.

— Струва ми се твърде невероятно съвпадение, че Джуниър бе обвинен, че е извършил обир в дома на родителите ми, а после той и баща ми бяха убити почти по едно и също време.

— Идеята всъщност беше моя — гордо съобщи Доротея. — И затова съм тук. Снощи дълго мислих. Ами ако някой използва тази верига от престъпления, за да прикрие убийствата на Боби и Джуниър? И ако е така, причината трябва да се крие в откраднатото.

— Ние също обмисляме този вариант — призна Кинг.

— Видя ли! — възкликна Доротея и посочи мъжа си с пръст. — Казвах ти!

— Добре, Доротея, добре — махна с ръка Еди. — Значи смяташ, че е възможно, Шон?

— Всичко е възможно — отвърна уклончиво Кинг. — Майка ти ще си бъде ли у дома днес?

— Да, но погребението е утре. Ще дойдат много хора.

— Тогава ще поговорим с нея по-късно. По кое време е погребалната служба?

— В два следобед. Поклонението ще бъде в Христовата църква, а погребението в Кензингтън. Поканени сте, разбира се.

Доротея се приведе напред.

— Имате ли вече следи, подозирате ли някого?

— Това е текущо разследване, Доротея — отвърна Кинг. — Не можем да коментираме.

— Просто си мислех, че ако ние ви помогнем, и вие ще споделите нещо — изтърси тя.

— Съжалявам, не е прието. Но след като си тук, искам да ти задам един въпрос. Посещавала ли си Боби през деня, когато беше убит?

Доротея го изгледа с недоумение.

— Да. И какво от това?

— С каква цел го посети?

— Той ми беше свекър. Исках да видя как е. Не ми е за пръв път, а бях там много преди убийството.

— А вечерта замина за Ричмънд. По кое време пристигна там?

— Не помня. Беше късно. Веднага си легнах.

— В кой хотел?

— „Джефърсън“. Винаги отсядам там.

— Не се съмнявам. И съм сигурен, че оттам ще ни кажат точно кога си пристигнала.

— Накъде биеш, по дяволите? Дойдох да ви помогна, не да ме разпитвате.

— А аз се мъча да помогна на теб. Ако по време на убийството си била в хотел на сто и петдесет километра оттук, значи имаш желязно алиби. Сигурен съм, че от ФБР вече са го проверили.

Доротея гледа Кинг още няколко секунди, после скочи и бързо излезе. Еди благодари на двамата и изтича след нея. През прозореца Кинг и Мишел ги видяха как вървят към колите си.

— Не вярваш да е била в онзи хотел в десет вечерта, нали? — попита Мишел.

— Смятам, че не иска съпругът й да знае къде е била. И съм сигурен, че Бейли вече знае отговора, но не си е направил труда да сподели с нас. А твърдението й, че и друг път била ходила при Боби, е чиста лъжа. Проверих в болницата.

Мишел гледаше как Еди се качва в колата си.

— Чудя се как свястно момче като него се е вързало с такава вещица.

Кинг я погледна и се усмихна.

— Да не си се разнежила за Еди Батъл?

Лицето на Мишел пламна.

— Недей да говориш глупости, Шон.

— Имаш ли нещо планирано за утре следобед?

— Може да направя един крос.

— Отменя се. Отиваме на погребение.

— Защо?

— Заради слабо известния факт, че убийците много често посещават погребенията на жертвите си.

— Тогава защо не отидохме и на другите?

— Всъщност не е имало други. Очевидно родителите на Ронда Тайлър не пожелаха да си правят труда и тя бе погребана на общински терен край гробището в Линчбърг. Аз бях там. Освен мен присъстваха само гробарите.

— Изненадана съм, че не е отишъл никой от, „Афродизиак“. Да речем, Пам.

— Мисля, че те просто искат да забравят за станалото.

— С други думи, крият глави в пясъка.

— А Стив Кани бе кремиран без църковна служба.

— Малко необичайно за една футболна звезда.

— Баща му беше на друго мнение.

— Ами Пембрук? — попита Мишел.

— Родителите й бяха толкова притеснени от онова, което е вършила с Кани, че я погребаха тайно някъде извън областта.

— Хинсън?

— Роднините отнесоха тленните й останки в Ню Йорк, където е родена.

— А какво мислиш за посещението на Еди и Доротея? — попита тя.

— За Еди разбирам. Сигурно го праща майка му. Послушният и верен син е идеален инструмент за нея. Присъствието на Доротея беше далеч по-интересно. Тя твърдеше, че идвала да сподели теорията си за убиеца. Всъщност съм изненадан, че изобщо е мислила за това. Според мен дойде най-вече за да изкопчи сведения.

— Може би просто крои планове как да докопа по-голям дял от наследството. Не че се нуждае.

— Може и да се нуждае.

— Как така? Та тя е кралицата на местната търговия с недвижими имоти.

— Доротея се е замесила в някакви съмнителни сделки с недвижими имоти, които неотдавна се провалили.

— Проверил ли си?

— Беше ми омръзнало само Чип Бейли да се забавлява.

— И не си му казал?

— Той е от ФБР, може и сам да узнае.

— Значи Доротея се нуждае от пари и за целта се мъчи да спечели благоволението на Реми?

— Възможно е. — Кинг погледна часовника си. — За след около час съм уредил разговори с родителите на Роджър Кани и Пембрук. Като приключим с тях, сигурно ще отидеш да пазаруваш.

— Да пазарувам ли? От къде на къде?

Той я огледа от глава до пети.

— Не върви да отидеш на погребение по джинси и яке от тайните служби.