Дейвид Балдачи
Игра на часове (66)

66

Един час по-късно Кинг посрещна Сали на отклонението от шосето, поведе я покрай строежа на новата си къща и надолу по стъпалата към шлепа.

Виждаше се, че младата жена е много нервна, и той се опита да я успокои:

— Постъпваш правилно, Сали. Наистина. А щом веднъж споделиш с някого, ще се почувстваш по-добре.

Седнаха до малката кухненска маса. Навън езерните води тихо се плискаха около корпуса. Кинг бе налял на Сали чаша горещ чай и сега я гледаше нетърпеливо.

— Джуниър — каза накрая той. — За него ли дойде да ми разкажеш?

Сали тежко въздъхна и се престраши.

— Бях с него, когато стана обирът.

Кинг бе изумен.

— Помогнала си му в кражбата?

— Не! Не бяхме там, а при Джуниър. В новата къща, която строеше.

— Значи обирът не е негово дело?

— Няма начин. Бяхме там от осем вечерта до четири сутринта. А до имението на Батъл има поне час път с кола.

— Защо си била с Джуниър в новата му къща?

Сали отпи от чая и се облегна. По пламналите й бузи заблестяха сълзи.

— О, боже, не мога да повярвам, че ти разказвам това.

Кинг повиши глас.

— Сали! Защо беше с него?

— Когато той работеше при Батъл, ние се сближихме. Бяхме… мисля, че и двамата бяхме самотни.

— Имала си връзка с Джуниър?

— Съвсем не беше така! — разпалено възрази тя.

— Добре тогава, обясни ми как е било — отвърна спокойно Кинг.

— Бяхме само приятели. Отначало. — Сали остави чашата и се приведе напред. — Той ми беше казал, че вечерта ще работи в новата къща. Жена му била свободна и щяла да се погрижи за децата. Аз отидох и го съблазних. Това е. Вече знаеш.

— Ти съблазни него?

Тя се засегна.

— Невинаги ходя по джинси, изпоцапани с конски фъшкии, Шон. В свободното време съм адски чистоплътна. Естествено, той бе изненадан, когато се появих. Но му дадох ясно да разбере за какво съм дошла.

— Мислех, че Джуниър обича Лулу.

— Вярно, но все пак е мъж, а аз бях, кажи-речи, гола и нямаше как да устои на предложението. Исках само секс, без въпроси и без обвързване. А доколкото бях чула от него, Лулу от доста време не му обръщала внимание. По цели нощи работела в онзи клуб.

— Значи завари Джуниър напълно готов и склонен за действие?

— Нека го кажем така: той беше физически неспособен да извърши онзи обир. По дяволите, когато свършихме, дори и аз едва се държах на крака.

Кинг вдигна ръка.

— Добре, добре, не са ми нужни подробности.

Сали избърса очи.

— Истината е, че искрено го харесвах. Знам, че изглеждаше едър и груб, но под тази външност се криеше нежно сърце.

— Защо не разказа всичко това, когато арестуваха Джуниър за обира?

— Той не ми позволи! Каза, че по-скоро би предпочел да отиде в затвора, отколкото да признае на Лулу какво е станало.

— Добре, мисля, че го разбирам. А по-нататък?

— Това е. Измъкнах се от погребението на Батъл, за да кажа няколко прощални думи над гроба на Джуниър. Мислех, че никой няма да забележи. — Тя сведе очи към масата. — Ще се разчуе ли всичко това?

— Може би не, след като Джуниър е мъртъв, а Реми вярва в неговата невинност. Според мен няма смисъл да помрачаваме хубавите спомени на Лулу за съпруга й.

— Той наистина я обичаше, Шон. Онова беше мимолетно приключение, нищо повече. — Сали помълча и добави с изтънял глас: — Май за друго не ставам.

След като Сали си тръгна, Кинг се запита дали да не сподели с Мишел по телефона, но реши да изчака до сутринта. Беше изморен.

Скрит в тъмнината край шлепа, убиецът видя Сали да се отдалечава. С помощта на подслушвателното устройство бе чул целия разговор между двамата. Проследи как на шлепа угасват последните светлини. Щеше да изчака, докато Шон Кинг заспи дълбоко, а после да му направи едно последно посещение.