Дейвид Балдачи
Игра на часове (75)

75

Още щом дойдоха, Шон бе отворил двете бутилки, за да подиша виното. Когато се настаниха на масата, той наля от първата.

— Това е „Ла Кроа дьо Пейроли“ от Люсак-Сен-Емилион.

— И несъмнено зад названието се крие някоя великолепна история — каза Мишел, вдъхвайки аромата на виното.

— Произведено е от дама с красивото име Карол Буке — знаменит модел и партньорка на Джеймс Бонд в един от филмите… мисля, че беше „Само за твоите очи“. Другата бутилка е „Ма Верите дьо Жерар Депардийо“ от О-Медок.

— Чакай да позная, произвежда го прочутият френски актьор — обади се Хари.

— Да. Тези вина са истински хит и ги пазя само за много специални случаи.

— Поласкани сме — каза Мишел с лукава усмивка.

Вдигнаха тост и пристъпиха към вечерята, сервирана от Калпурния. Тя беше на около шейсет години, висока и кокалеста, с гъста прошарена коса, стегната на кок. Изглеждаше като сервитьорка в училищен стол, изскочила направо от кошмарите на някой първокласник. Храната обаче се оказа превъзходна.

Когато Калпурния се оттегли, Хари каза:

— И тъй, Мишел те попита докъде стигаме с твоите предположения за потеклото на Стивън Кани и евентуалната връзка на Ронда Тайлър с Боби Батъл.

— До факта, че две от жертвите вероятно са свързани с Боби Батъл. Разумно ли ви се струва да предположим, че има и още?

— Джанис Пембрук? — попита Мишел.

— Не — отговори Кинг. — Предполагам, че просто е попаднала на неподходящото място в неподходящото време.

— Даян Хинсън? Тя беше адвокат. Може би е работила по някаква сделка с Боби — предположи Мишел.

Кинг поклати глава.

— Съмнително. Тя се занимаваше предимно с криминални дела. Разпитах доста хора, но никой не си спомня да ги е виждал заедно. Да оставим засега Хинсън и да продължим. Следва Джуниър Дийвър. Той очевидно имаше връзка със семейство Батъл.

— Вярно. Работеше за тях и беше обвинен, че ги е ограбил — каза Мишел.

— Но обирът стана след инсулта на Боби — напомни Хари.

— Никога не съм предполагал, че Боби е убил някого — каза Кинг, — освен може би мисис Кани. Но имаме трима души, вероятно свързани с Боби Батъл. Всеки е убит с похватите на прочут сериен убиец — на китката на жертвата е сложен часовник, а по-късно се получава писмо.

Мишел не изглеждаше убедена.

— Добре, Пембрук може просто да е загинала покрай Кани, но Хинсън беше убита с методите на Нощния хищник. А ти казваш, че не е имала връзка с Батъл.

— Часовникът й бе нагласен на четири и една минута — каза Кинг. Той помълча и добави: — Не забравяй, часовникът на Пембрук сочеше два и една минута. Другите бяха нагласени на точния час.

— Значи Хинсън и Пембрук са били едно деление встрани — бавно констатира Мишел.

— Именно. — Кинг я погледна леко озадачен. — Едно деление встрани? Звучи ми познато, но не мога да се сетя къде съм го чувал.

— Значи убиецът преднамерено ни подсказва чрез часовниците, че някои жертви са… как да ги наречем? Леки отклонения?

— Според мен той ни казва, че Тайлър, Кани и Джуниър са убити нарочно заради връзката си с Боби. Пембрук и Хинсън не са били набелязани предварително, тъй като при тях връзката липсва.

— Добре, да допуснем, че Пембрук е убита случайно заедно с Кани. Ами Хинсън? — попита Мишел.

— Убита е, за да се лутаме, опитвайки се безуспешно да открием някаква логика. За нашия престъпник убийството на Пембрук заедно с Кани е само дребна хитрина. То размътва водата още повече. Ако Кани беше сам, обзалагам се, че щеше да има още едно убийство като това на Хинсън, за да прикрие връзката с Боби. Което обяснява защо убиецът използва в писмото си думата „хлапе“ вместо „хлапета“. Само едното хлапе е било негова цел — Стив Кани.

— Но, Шон, ако убиецът наистина иска да ни обърка, защо е нагласил някои от часовниците с една минута отклонение? Ако всички сочеха точния час, навярно ти никога нямаше да се досетиш за неговия начин на мислене.

— Смятам, че по една или друга причина този тип се мъчи да играе честно, като ни подхвърля ключ за разгадаване на тайната.

— Или просто си прави майтап с нас — каза Мишел.

— Възможно е, но не ми се вярва.

Мишел все още изглеждаше скептично настроена.

— Добре, да приемем, че дотук хипотезата отговаря на истината. Тогава Боби Батъл влиза в ролята на общ знаменател. Но ти не смяташ, че е убит от същия човек. Не е ли твърде голямо съвпадение той да се окаже свързан с още един убиец? Не забравяй, че остават Кайл и Сали. Как да обясним тяхната смърт?

— Въпреки изводите на Силвия при Кайл не изключвам вероятността за самоубийство. А Сали може да е убита, защото не потвърди алибито на Джуниър.

— Не схващам, Шон — каза Хари.

— Ако Джуниър е убит само заради кражбата от дома на Батъл, то щом убиецът осъзнава, че всъщност той не е извършил обира, смъртта на Джуниър става напълно безсмислена. Убиецът си отмъщава, като убива Сали. Може би в болния му мозък дори се е зародила идеята, че по този начин отмъщава и за Джуниър. В нейния случай той пропуска часовника и почерка на знаменит сериен убиец, защото е обезумял от ярост или просто я е смятал за дребна риба. А и не е разполагал с много време за планиране. Сали ми разказа истината само седем часа преди да бъде убита.

— Е — каза Мишел, — лицето й беше смазано с множество удари след смъртта. Това може би потвърждава теорията за отмъщение. Сякаш убиецът е изпаднал в ярост.

— Точно така. Човек, способен на свирепо нападение и… — Кинг застина. — Седем часа.

— Какво има, Шон? — попита Хари.

— Не съм сигурен — отговори Кинг след дълго мълчание. — Преди малко споменах за седемте часа и това ми направи странно впечатление. Не знам точно защо. — Той се замисли, после поклати глава. — Извинявайте, май съм почнал да остарявам.

— А какво ще кажеш за теорията на Чип Бейли, че Сали лъже за Джуниър и всъщност е извършителка или поне съучастничка в обира? — попита Мишел.

Веждите на Хари подскочиха.

— Интересно предположение.

— Да, интересно е — бавно потвърди Кинг. — И в момента не можем да го отхвърлим, макар инстинктът да ми подсказва, че не е вярно.

Продължиха вечерята и допиха втората бутилка вино. След това седнаха в библиотеката, където Хари им наля кафе. Предложи им и коняк, но двамата отказаха.

— Трябва да се прибираме с колата — каза Кинг. — Пийнах доста вино.

— А аз трябва да го наглеждам, докато кара — добави с усмивка Мишел.

В библиотеката бе захладняло и Мишел застана пред камината да постопли дългите си крака.

— Роклите са много проветриви — каза смутено тя.

Хари се обърна към Кинг.

— Какво мислиш за Доротея?

— Лекарството, поето от Еди, не е било във виното, а и при обиска не откриха лекарствата, които Доротея купуваше от Кайл — каза Кинг. — Аз обаче се консултирах със Силвия. В нейната аптека има морфинов сулфат и може би Кайл е занесъл от него на Доротея в „Афродизиак“. А Доротея няма алиби за времето, когато убиха Кайл. Тя твърди, че си е била у дома, но Еди не я е виждал.

— Всъщност той цяла нощ е бил в ателието. Рисуваше портрета ми — каза смутено Мишел.

Кинг я изгледа втренчено, но премълча.

Хари също я погледна с любопитство, после каза:

— Значи тя купува лекарства и може да бъде заподозряна за смъртта на Батъл и Кайл Монтгомъри. Освен това има най-добрата възможност да упои Еди, а къщата й е съвсем близо до конюшнята, където убиха Сали. Все косвени улики, разбира се, не много убедителни.

Кинг отвърна:

— Не споря с теб, но ми е трудно да открия мотива й. Тя каза, че Боби обещал да промени завещанието си в нейна полза, но излиза, че се е лъгала. Това слага край на мотива й за убийство.

— Освен ако е разкрила измамата и го е убила от ярост — каза Мишел.

Хари се изправи и застана до нея пред огъня.

— Надхвърлиш ли седемдесетте, цялото тяло става проветриво, колкото и да се обличаш или да загряваш стаята — обясни той. После се върна на темата. — Съществува и трета възможност. Ние мислим само за откраднатото от гардероба на Реми. А какво е изчезнало от гардероба на Боби?

Двамата се вторачиха в него, но не казаха нищо.

Хари продължи:

— Адвокатите използват завещанието, което оставя всичко на Реми. То е съставено преди много години.

— Откъде знаеш? — попита Мишел.

— Адвокатът, който го състави, е мой бивш служител, а днес съдружник в голяма адвокатска фирма в Шарлотсвил. При тях е завереният оригинал на завещанието.

— Търсил ли е някой по-ново завещание? — попита Кинг.

— Там е въпросът. Мисля, че не. Ами ако точно по-новото завещание е откраднато от гардероба на Боби?

Кинг каза:

— Но ако е било в тайното чекмедже на Боби, за което Реми твърди, че не е знаела, тя не би имала възможност да го унищожи.

— Не обвинявам Реми — каза Хари. — Боби получи удар и чух, че в болницата бълнувал, говорел безсмислици.

Кинг щракна с пръсти.

— И може да е споменал за другото завещание.

— В такъв случай човекът, който е чул, може да е извършил обира — довърши Хари.

— Но ако беше у Доротея, тя щеше да го разгласи, нали?

— Само че би възникнал въпросът откъде го има — каза Хари. — Едва ли би искала да си признае, че е извършила обир.

Кинг изведнъж се озадачи.

— Но, Хари, ние пропускаме нещо. Смъртта на Боби бе разгласена широко. Съставителят на новото завещание щеше да се обади.

— Може би не е ползвал помощта на адвокатска фирма.

— И сам да го е написал, пак щяха да му трябват свидетели.

— Не и ако е написано собственоръчно.

— Ако има такова завещание, у кого е тогава и защо остава в тайна?

— Въпрос, на който много бих искал да узная отговора — отбеляза Хари, докато допиваше коняка си.