Дейвид Балдачи
Игра на часове (79)

79

Кинг управляваше, а Мишел седеше до него, докато шестметровата моторна лодка се носеше с петдесет километра в час по спокойната повърхност на езерото. Летният сезон още беше далеч, тъй че по водната площ почти не се мяркаше жива душа.

— Добре ли познаваш езерото Кардинал? — попита Кинг.

— Обиколила съм го почти цялото. Не обичам да стоя на едно място.

Кинг продължи с наставнически тон:

— Езерото е възникнало след преграждането на две реки и водата се е събирала цели десет години. Сега е дълбоко, петдесет километра дълго и предлага великолепни условия за риболов и водни спортове със своите над двеста заливчета.

— Ей, ама ти говориш съвсем като агента по недвижими имоти, който ми продаде къщата. Уреждаш ли и ипотеки?

Насочиха се към язовирната стена, където имаше две електростанции — горна и долна. После навлязоха в централния канал и завиха на запад. Там, където се събираха двете реки, Кинг отби на север, докато стигнаха по-тесен канал, водещ отначало на север, а после на изток. Продължиха нагоре срещу течението, минавайки на равни интервали покрай червени шамандури с четни номера. Накрая Кинг угаси мотора и насочи лодката към малко необитаемо заливче. Няколко минути по-късно хвърлиха котва в дълбоката бистра вода. Кинг извади кошница с храна и хладилна чанта с безалкохолни напитки.

— Ще поплавам, преди да обядваме — каза Мишел.

— Как ти е ръката?

— Стига с тая ръка. От самото начало си беше само драскотина.

— Защо ли си мисля, че ако те надупчат с базука в гърдите, ще се задоволиш с лепенка?

Мишел се съблече по бански и скочи във водата.

— Божичко, разкошна е — възкликна тя, след като изплува.

Кинг погледна таблото.

— Температура на водата двайсет градуса. Хладничко е за мен. Предпочитам я по-топла, да речем, някъде над двайсет и пет.

— Глезльо.

— Може и така да се каже.

След обяда Кинг вдигна котва и отново потеглиха. Мишел посочи един дълъг, широк нос отпред. Гледката бе впечатляваща — кей за шест яхти с беседка, бар, кът за хранене, бараки за инструменти и около шестстотин квадратни метра тераса, всичко това покрито с кедрова облицовка. Просто плачеше за снимка в „Архитектурен дайджест“.

— Много впечатляващо. Кой е собственикът?

— Ти май не се ориентираш много добре по вода. Това е имението Батъл.

— Какво? Аз дори не знаех, че е на езерото.

— В Райтсбърг никой не прави имение без достъп до езерото. Семейството притежава целия нос плюс още около осемдесет декара. Всъщност голямата къща изобщо не се вижда оттук. Мисля, че са я проектирали така, за да не им досаждат разни зяпачи с лодки. Идват дотук с електрически колички за голф.

— Какъв живот. — Мишел присви очи срещу яркото слънце. — А кой е там с платноходката?

Кинг вдигна бинокъла.

— Савана.

Той се позамисли, после насочи моторницата към платноходката.

— Какво правиш?

— Отивам на риболов.

Отблизо платноходката се оказа съвсем малка. Савана държеше с едната ръка руля, а с другата кутия кока-кола. Когато видя кой се задава, тя им помаха.

— Великите умове мислят еднакво — подвикна Кинг.

Савана беше облякла блузка без ръкави върху банския костюм. Мократа й коса бе завързана на опашка, а раменете и лицето й вече почваха да почервеняват от слънцето.

— Водата е изумителна — каза тя.

— Шон няма да се натопи, докато не стане топла като във вана — отвърна Мишел.

— Не знаете какво изпускате, мистър Кинг — каза Савана.

— Е, може и да се изкуша, ако вие двете ми правите компания.

Хвърлиха котва и Савана се гмурна, последвана от Мишел. Когато изплуваха, Кинг още седеше на ръба на моторницата и топеше крака във водата.

— Какво правиш, Шон? — попита Мишел.

— Казах, че може да се изкуша, но нищо не съм обещавал.

Мишел и Савана се спогледаха, сякаш водеха безмълвен диалог. Двете се гмурнаха едновременно. Когато изплуваха край моторницата, всяка бе хванала Кинг за единия крак.

— О, не… — започна Кинг.

Протестите му останаха недоизказани, защото бе дръпнат в езерото и мигновено потъна. Когато изплува, устата му бълваше вода и звучни ругатни.

— Това не са бански гащета! — изрева той.

— Вече са — отвърна самодоволно Савана.

След половин час във водата те насочиха лодките си към кея и седнаха в наблюдателницата да пият бира, която Савана донесе от хладилника на бара.

Мишел се озърна към водата и планините.

— Великолепна гледка.

— Това е най-любимата ми част от имението — каза Савана.

Кинг огледа колекцията от лодки и корабчета.

— Качвал съм се на голямата яхта, но не помня да съм виждал скутера. Истински красавец.

— Татко го купи миналата зима. Хората от пристанището дойдоха да го подготвят за лятото. Двигателят още не е разработен. От цялото семейство само Еди истински си пада по лодките. Аз просто обичам да се возя, да правя слънчеви бани и да пия бира. Еди казва, че скоро ще изкара скутера да го изпробва. Доколкото разбрах, много е бърз. Двигателите били същински чудовища.

— Два по петстотин конски сили, струва ми се — каза Кинг. — Максималната скорост навярно надхвърля сто и десет километра в час. Предай на Еди, че с удоволствие ще го придружа.

— Ти да видиш! — възкликна Савана с пресилен южняшки акцент — Пък аз си прекарвам чудесно на тая платноходка без нито една конска сила.

— Мъжка им работа, Савана — отбеляза Мишел, хвърляйки развеселен поглед към партньора си. — Не знаех, че толкова се увличаш от състезателните лодки.

— Лесно е да се увличаш, щом не можеш да си ги позволиш.

В настъпилото мълчание Кинг остави бирата и със сериозно лице погледна младата жена.

— Не си дошъл да ме зяпаш по бикини и да се порадваш на лодките, нали? — попита тя с плаха надежда да се окаже, че все пак това е единствената му цел.

— Имаме няколко въпроса.

Савана веднага извърна поглед и лицето й доби измъчен вид.

— За Сали?

— Между другото.

— Точно затова дойдох тук — да избягам от онзи ужас. — Тя поклати глава. — Никога няма да го забравя. Никога. Беше ужасно, Шон, тъй ужасно.

Той сложи ръка върху нейната и стисна за миг, после я пусна.

— Но ще стане още по-зле, ако не заловим онзи, който го е извършил.

— Казах на Тод и агент Бейли всичко, което знам. Аз дори нямах представа, че Сали е в конюшнята, докато не…

— А после изтича в дома на брат си? — намеси се Мишел. Савана кимна. — Доротея отвори вратата. Как ти се стори?

— Всъщност не помня. Бях в истерия. Спомням си как тя се качи да доведе Еди, но не успя да го събуди. После настана истински ад. Аз стоях до вратата през цялото време. Не смеех да мръдна. Когато дойдоха да изнесат Еди, аз изтичах в стаята си и се завих презглава.

Тя остави чашата, седна на кея и потопи крака във водата.

Кинг я гледаше с любопитство. Дявол да го вземе, какво ли се въртеше из мозъка му и чакаше да бъде разгадано? Най-сетне той раздразнено тръсна глава. Просто не можеше да се сети.

— Майка ти у дома ли е? — попита той.

— Не, излезе. Имала някаква работа с адвокатите и изпълнителя на завещанието.

— Ще възразиш ли, ако те помоля да огледаме още веднъж гардеробите на родителите ти?

Тя се извъртя и срещна очите му.

— Мислех, че вече сте ги огледали.

— От повторна проверка няма вреда. Може дори да помогне.

Качиха се в електрокарчето, с което бе пристигнала Савана, и потеглиха към къщата. Савана ги въведе през задната врата и заедно се изкачиха на третия етаж.

— Все повтарям на мама, че ако и занапред ще живее тук, трябва да монтира асансьор.

— Изкачването по стълби е добра тренировка — подхвърли Мишел.

— Не я слушай — каза Кинг. — Сложете си асансьор.

Савана отвори спалнята на майка си и застина на прага.

— О — възкликна тя. — Какво правиш тук?

Кинг мина край нея и изгледа подозрително Мейсън. Икономът остана невъзмутим.

— Просто почиствах стаята на майка ти, Савана. Камериерките рядко си вършат работата както трябва. — Той се вгледа в Кинг и Мишел също тъй подозрително. — Мога ли да ви помогна с нещо?

— Ами… — смути се Савана и захапа долната си устна.

— Мокриш килима — каза Мейсън.

— Плувахме в езерото — обясни Мишел.

— Хубав ден за плуване — отвърна икономът и продължи да ги гледа въпросително.

— Дошли сме да погледнем още веднъж гардероба на Реми, Мейсън — каза Кинг. — В интерес на разследването.

— Останах с впечатлението, че след като мистър Дийвър е мъртъв, вече не се води разследване.

— Звучи логично, нали — каза любезно Кинг. — Само че не е така.

Мейсън се обърна към Савана.

— Поиска ли разрешение от майка си?

Кинг отговори вместо нея:

— Тя вече веднъж лично ни позволи, Мейсън. Не виждам какво може да има против.

— Предпочитам да съм сигурен в тия неща, Шон.

— Разбираш ли, тъй като знаем, че Джуниър не е извършил обира, а Реми се сприятели с неговата вдовица, трябва да открием чие дело е кражбата. Естествено, най-вече в интерес на Реми. Но ако искаш да я потърсиш по телефона и да й досаждаш, докато обсъжда завещанието с адвокатите, нямам нищо против. Ще изчакаме тук.

Кинг усети, че Мейсън обмисля всички „за“ и „против“. Накрая икономът сви рамене.

— Не виждам кому би попречило. Само гледайте да не разхвърляте. Мисис Батъл е много взискателна.

— Да, така е — съгласи се Кинг.

Щом Мейсън излезе, те веднага отвориха гардероба на Реми и изследваха най-внимателно тайното чекмедже, но не откриха нищо.

— Може да ви провърви в стаята на татко — каза Савана.

Преди да я последва, Кинг спря да погледне няколко снимки върху полицата срещу леглото на Реми. Савана застана до него.

— Тук съм на дванайсет, дебела и грозна. Господи, още усещам скобите върху зъбите си.

Кинг взе друга, по-стара снимка на две бебета. Савана посочи с пръст.

— Това са Еди и Боби — младши. Не съм го виждала, разбира се; той е умрял, преди да се родя. Не, сбърках, Еди е отляво, а Боби — младши отдясно. — Тя продължи да се колебае. — Ама че работа, да не познавам собствената си плът и кръв.

— Е, били са близнаци — каза Кинг и върна снимката на място.

Минаха в стаята на Боби, но и там нямаха успех, поне отначало. Но когато огледа чекмеджето сантиметър по сантиметър, Кинг изведнъж трепна.

— Можеш ли да ми донесеш фенерче? — обърна се той към Савана.

— Мама държи фенерче на нощното шкафче, в случай че спре токът.

Савана изтича и след малко се върна с фенерчето.

Кинг освети вътрешността на чекмеджето.

— Вижте това.

— Прилича на букви — констатира Мишел.

— Това определено е „х“, а до него „а“ или „о“.

Мишел се наведе още по-близо.

— След това има празно място, а после буквата „к“, следвана от „с“ или „о“.

Кинг отстъпи назад и се замисли.

— Изглежда, че нещо е лежало в чекмеджето и по някакъв начин буквите са се отпечатали върху дървото.

— Може би от влагата — предположи Савана.

Кинг пак се приведе и подуши чекмеджето. Погледна Савана.

— Боби пиеше ли в стаята си?

— Татко? Та той има цял бар в онзи псевдо старинен шкаф срещу леглото. Защо?

— Защото чекмеджето мирише на уиски.

— Това може би обяснява влагата — каза Мишел и също помириса. — Гледал е оставеното вътре, разлял е част от питието и няколко букви са се отпечатали от хартията върху дъното на чекмеджето.

Кинг отиде в спалнята и се върна с молив и хартия, които бе взел от писалището на Боби. Записа буквите, спазвайки разстоянието помежду им.

— Ха — Кс, Хо — Ко или Ха — Ко — бавно изрече той. — Случайно да ви говори нещо?

Савана поклати глава.

— Очевидно има липсващи букви. Ако играехме „Колелото на съдбата“, щях да изпробвам с една-две гласни — каза Мишел. — Ти как мислиш, Шон?

Той не отговори веднага.

— Това може да се окаже ключ към цялата загадка, стига само да проумея какво означава.

На Мишел внезапно й хрумна идея. Докато Савана оглеждаше записаните букви, тя прошепна в ухото на партньора си:

— Може да е от онова по-ново завещание на Батъл, за което говореше Хари.

Никой от тримата не чу как вратата на спалнята тихичко се затвори зад човека, който ги бе подслушвал. Не чуха и тихите стъпки по коридора към стълбището.