Дейвид Балдачи
Игра на часове (47)

47

— С какво се занимава Роджър Кани? — попита Мишел, докато оглеждаше внушителната къща. Преди малко икономката ги бе въвела и бе отишла да повика работодателя си.

— Не знам, но каквото и да е, явно го върши добре — отвърна Кинг.

— От какво е починала съпругата му?

— И това не знам. Не съм техен приятел.

Мишел продължи да се оглежда.

— Знаеш ли какво не виждам?

Кинг кимна.

— Няма семейни фотографии.

— Предположения?

— Или са свалени наскоро поради прекомерната скръб на бащата, или никога не ги е имало.

— Прекомерна скръб ли? Та той тихомълком погреба единствения си син.

— Всеки проявява чувствата си посвоему, Мишел. Някои хора например трошат дървени стълбове, когато са ядосани.

След минута в хола се появи Роджър — висок, масивен мъж с провиснали рамене и унесено, скръбно изражение на лицето. Той им направи знак да седнат на канапето и се настани срещу тях. Когато заговори, не ги погледна, а зарея взор към гредите на тавана.

— Не разбирам защо е необходим нов разговор — заяви той.

— Знам, че е ужасно тежък момент — започна Кинг.

— Да, да, хайде да свършваме по-скоро — прекъсна го Кани.

Зададоха стандартните въпроси, на които Кани отвърна крайно неохотно с по няколко думи. Раздразнен, Кинг попита:

— Значи не знаете да е имал врагове в училище? И не ви е споменавал нищо такова?

— Стив беше много популярен. Всички го обичаха. Никому не е причинил зло.

Думите бяха изречени не с тона на горд баща, а по-скоро с присмех.

Кинг и Мишел се спогледаха озадачено.

— Споменавал ли е някога, че се среща с Джанис Пембрук? — попита Мишел.

— Стив не споделяше с мен. Ако момчето се е чукало с някаква уличница, негова работа. На седемнайсет години хормоните кипят. Но ако някое момиче беше забременяло от него, бих се разстроил не на шега.

— Преди колко време почина съпругата ви? — попита Мишел.

Погледът на Кани се спусна от тавана към нея.

— Нима има значение?

— Просто съм любопитна.

— Е, ограничавайте любопитството си в рамките на необходимото.

— Добре, спомняте ли си Стив да ви е казвал или случайно да сте го чули да казва, или дори някой от неговите приятели да е споменавал нещо, което да хвърли светлина върху убийството?

— Вижте, вече ви казах, че с него не бяхме близки приятели. Живеехме в една къща, това е.

— Имаше ли причина да не дружите със сина си? — попита Кинг.

— И двамата си имахме причини, но те не са свързани със смъртта му.

— Извинявайте, но това ще решим ние. Отговорете, ако обичате.

— Извинявайте, но предпочитам да се въздържа — отвърна язвително Кани.

— Е, ваша воля. Нека повторим каквото казахте досега. Между вас и сина ви са съществували открито враждебни отношения. Навярно сте били разстроен, че се среща с някаква уличница, както я нарекохте, и ви е измъчвала тревога, че по някое време ще се наложи да плащате за дете. А после Стив и онази „уличница“ биват застреляни. Случайно да притежавате пушка, сър?

Кани скочи и в бледото му лице изведнъж нахлу кръв.

— Какво намеквате, дявол да ви вземе? Как смеете! Вие изопачавате думите ми.

Кинг не трепна.

— Не. Просто излагам нещата така, както би ги формулирал всеки опитен прокурор. Казаното дотук ви превръща в заподозрян за смъртта на вашия син. Сигурен съм, че са ви питали къде бяхте по време на убийството. Ще ви помоля да повторите и пред нас.

— Бях си у дома. Спях.

— Сам?

— Да!

— Значи нямате алиби — отбеляза Кинг и погледна Мишел. — Е, да вървим да докладваме. Поне открихме нова линия за разследване, с която да се заеме ФБР. — Той отново се завъртя към Кани. — Сигурен съм, че от Бюрото ще ви се обадят. Моля, не планирайте пътувания извън града в близко време.

Понечи да се надигне, но отново пребледнелият Кани го спря.

— Чакайте малко, само малко, по дяволите. Нямам нищо общо с убийството на Стив.

— При цялото ми уважение, мистър Кани, досега не съм срещал убиец, който да твърди обратното — отвърна Кинг.

Под въпросителния поглед на Кинг високият мъж свиваше и разпускаше юмруци. Накрая отново седна. След минута мълчание, през която сякаш търсеше най-подходящите думи, той каза:

— Стив беше син изцяло на майка си. Обожаваше я, прекланяше се пред нея. Когато тя почина, обвини мен.

— Не си спомням от какво точно почина — каза Кинг.

Домакинът нервно потри длани.

— Умря при автомобилна злополука преди повече от три години. Колата й изхвръкна от пътя и падна в дълбоко дере. Загинала е на място.

— Как може синът ви да обвинява вас? — заинтересува се Мишел.

— Откъде да знам, по дяволите? — изрева изведнъж Кани, после се успокои също тъй бързо. — Съжалявам. Както сами разбирате, много ми е трудно. — Тримата помълчаха. — Било е… по всичко личи, че е станало под влиянието на алкохола — изрече най-сетне Кани със съвсем тих глас.

— Съпругата ви е била пияна по време на катастрофата?

— Така изглежда. Беше изненадващо, защото тя никога не е пила сериозно.

— И бракът ви беше щастлив? — попита Мишел.

— Брак като брак — отговори сдържано Кани.

— В смисъл? — настоя Мишел.

— В смисъл, че имаше и добри, и лоши времена.

В този момент на вратата се появи икономката и каза на Кани, че го търсят по телефона. Той се извини и излезе.

Мишел се обърна към партньора си.

— Смяташ ли, че има нещо общо със смъртта на жена си?

— Не е изключено.

— Той определено крие нещо. А дали не е убил сина си?

— „Син“. Интересна дума.

Тя го изгледа с недоумение.

— Какво искаш да кажеш?

— Това, че Кани нито веднъж не го нарече свой син. Само Стив.

— Вярно. Не е изключено да има съвсем просто обяснение. Стив е бил почти мъж, а отношенията им са били обтегнати.

— Не. Смятам, че може би той сам ни даде отговора.

— Добре, Шон. Говори.

— Той обясняваше защо отношенията им се влошили. Каза, че Стив го обвинявал за смъртта на майка си.

— И какво?

— Точно преди това каза… — Кинг извади бележника си и зачете: „Стив беше син изцяло на майка си.“

— Да, в смисъл, че я е предпочитал пред баща си.

— Или, ако го вземем по-буквално, че тя е била негова майка…

Кинг млъкна и се втренчи в Мишел. Тя изведнъж проумя.

— А Роджър Кани не е бил негов баща.

* * *

Навън двигателят на пикапа заработи. Мъжът беше чул каквото му трябваше. Време бе да пристъпи към действие. Но първо трябваше да подготви почвата.