Дейвид Балдачи
Игра на часове (82)

82

Кинг вече бе потеглил с взета под наем кола, когато Тод Уилямс съобщи на Мишел по телефона за смъртта на Джийн Робинсън. Докато стигне до дома на жертвата, наоколо вече гъмжеше от полицейски коли и линейки. Изплашени съседи зяпаха от прозорците и верандите. Бащата бе отвел трите деца при роднини.

Мишел откри Уилямс, Силвия и Бейли в спалнята на родителите. Тримата гледаха потресени окървавения труп.

Мишел тихо ахна, когато видя какво са сторили на жената.

Силвия се озърна към нея и кимна с разбиране.

— Стигма.

В дланите и ходилата на Джийн Робинсън зееха рани, напомнящи тези на разпнатия Исус, а тялото й бе положено на пода с разперени ръце.

— Боби Джо Лукас — уморено изрече Бейли. — Направил е точно същото с четиринайсет жени от Канзас и Мисури в началото на седемдесетте години. Преди това ги изнасилвал.

— Сигурна съм, че тук не е имало изнасилване — каза Силвия.

— Нямах предвид това. Лукас умря от сърдечен удар в затвора през 1987 година. А според съпруга нощницата й е изчезнала. Точно според стила на нашия убиец.

— Къде е Шон? — попита Уилямс.

— Замина да проучи нещо.

Бейли я изгледа недоверчиво.

— Къде?

— Не знам точно.

— А аз си мислех, че Батман не ходи никъде без Робин — подхвърли насмешливо агентът.

Мишел не успя да му отговори, защото Уилямс отново се намеси:

— Не можеш ли да му позвъниш? Той би държал да узнае за станалото.

— Мобилният му телефон се счупи при надбягването с Роджър Кани. Още не си е купил нов.

— Сигурна съм, че скоро ще узнае — каза Силвия. — Лошите новини винаги се разнасят по-бързо от добрите.

— Къде е съпругът?

— При децата — отговори Уилямс. — Бил на път, когато се случило нещастието. Той е търговски пътник към една фирма за високи технологии. Казва, че около един след полунощ получил обаждане от телефона на съпругата си. Непознат глас му съобщил, че тя е мъртва. Опитал се да се свърже с нея, но нямало отговор — нито на мобилния, нито на домашния телефон. По-късно разбрахме, че кабелите са прерязани. Тогава позвънил на 911.

— Кога пристигна Робинсън?

— Около час след моите хора. Отивал на търговска конференция във Вашингтон.

— Явно обича да пътува нощем.

— Каза, че искал да сложи децата да спят и да постои при жена си, преди да потегли — обясни Бейли.

— Има ли причини да го подозираме? — попита Мишел.

— Никакви, освен че липсват следи от влизане с взлом — отговори Уилямс.

— И никой нищо не е видял? — попита тя.

— Тук са били само трите деца. Бебето, разбира се, не може да ни помогне. По-голямото момче…

В стаята нахълта жена с полицейска униформа.

— Шефе, току-що разговарях със средния син Томи. Твърди, че снощи се събудил и баща му бил тук. Не знае точния час. Баща му казал, че е забравил нещо, и го пратил да си ляга.

В този момент дотича още един помощник-шериф.

— Открихме нещо в мазето.

Сложиха на кухненската маса торбичката, извадена от отходната тръба, и огледаха съдържанието й през прозрачния найлон.

— Медальон с лика на свети Кристофър, халка за пъп, златна гривничка, катарама и аметистов пръстен — изброи Уилямс.

— Нещата, взети от първите пет жертви — каза Бейли.

Уилямс незабавно се завъртя към един от помощниците си.

— Искам Харолд Робинсън да бъде арестуван веднага.