Дейвид Балдачи
Игра на часове (29)

29

Отначало се смяташе, че Батъл просто не е издържал на вторичните поражения от инсулта. Бялото перо, оставено от убиеца върху гърдите му, бе паднало на пода незабелязано, докато медицинският, екип се мъчеше да го върне към живот. Когато по-късно един санитар откри перото, човекът го сложи на масата до леглото на мъртвеца, предполагайки, че е излязло от някоя възглавница. Часовникът, пристегнат от убиеца около китката на Батъл, бе закрит от венозните тръби и лепенките с указания за предписаните лекарства. Отчаяната и гневна Реми Батъл влизаше и излизаше, без да забележи часовника или перото. Едва когато една сестра спомена за перото, хората почнаха да си задават въпроси. То не можеше да идва от болнична възглавница, тъй като в тези възглавници нямаше перушина. Освен това бързата и неочаквана промяна в състоянието на Батъл беше озадачаваща и определено налагаше по-задълбочено разследване.

Но едва някъде около три след полунощ, когато се готвеха да преместят трупа на Батъл в болничната морга, часовникът най-сетне бе забелязан върху китката на мъртвеца, предизвиквайки по-внимателен преглед на тялото, а след това и на венозните системи. Точно тогава лекуващият лекар видя дупката от игла в найлоновия плик.

— Мили боже — едва избъбри той.

Тод Уилямс бе вдигнат от леглото и по пътя към болницата се обади на Кинг, който от своя страна позвъни на Мишел. Тримата пристигнаха почти по едно и също време. С изненада завариха в болницата Чип Бейли. Уилямс набързо запозна Кинг и Мишел с агента от ФБР.

— Отседнал съм в един мотел наблизо и бях включил радиостанцията си на полицейската честота — обясни Бейли. — Дявол да го вземе, Тод, ти май си докарал в болницата цялата си полиция.

— Това е Боби Батъл — рязко отвърна Уилямс. — Един от най-видните ни граждани.

Кинг мълчаливо довърши недоизречената му мисъл. А сега ще изпиташ пълния гняв на вдовицата.

Болничният персонал ги придружи до стаята на Батъл. Мъртвецът лежеше там, все още свързан с венозните системи и с тръба в гърлото, макар че всички поддържащи системи и монитори бяха изключени — вече никой не се нуждаеше от писукането и показанията им. Без да иска, Мишел непрестанно се озърташе към Батъл, за когото бе слушала много, но сега виждаше за пръв път. Не само поради смъртта си, но и по някаква друга неизвестна причина той изглеждаше също тъй интригуващ, както и приживе.

Старшата сестра и лекуващият лекар изложиха накратко какво са открили относно перото, часовника и пробития найлонов плик.

— Твърде необичайно — каза накрая лекарят. Едва ли някой би могъл да даде по-мека оценка на станалото.

— Сигурни сме, че не всяка вечер имате подобни произшествия — отвърна Кинг.

Уилямс огледа часовника.

— Не е „Зодиак“ — сподели той тихо с Мишел и Кинг. — Но показва точно пет и коронката е изтеглена.

Когато Тод Уилямс показа птичето перо на Чип Бейли, агентът видимо трепна, но премълча, докато лекарят и сестрата напуснаха стаята.

— Мери Мартин Спек — каза им той, след като останаха сами. — Медицинска сестра, по прякор Флорънс Найтингейл. За десет години е убила двайсет и трима пациенти в шест щата. Сега излежава доживотна присъда във федерален затвор в Джорджия. Вместо визитна картичка използвала бяло перо. Твърдяла, че върши Божието дело.

— Значи можем да очакваме ново писмо — каза Кинг.

— Още не сме получили онова за Хинсън — оплака се Уилямс. — От къде на къде точно Боби Батъл? Защо му е на убиеца да го добавя към списъка? Адски риск е поел, влизайки тук.

Но както скоро узнаха след нов разговор със старшата сестра, влизането през задната врата не беше толкова трудно, колкото си мислеха отначало. Кодът се оказа прост, 4-3-2-1, и не бе сменян от години. Мнозина в болницата го знаеха, а навярно бяха споделили и с външни лица.

— Имаме ли представа какво е инжектирано във венозната система? — попита Мишел.

— Лабораторията ще анализира съдържанието и ще направи токсикологичен анализ — каза Уилямс. — За щастие някой е проявил наблюдателност и е забелязал дупчицата, преди системите да бъдат свалени и изхвърлени.

— Къде е Силвия? — попита Кинг.

Уилямс поклати глава.

— Прибра се, скапана от умора. Снощи привърши аутопсията на Хинсън, хвана някакъв вирус и сега повръща в тоалетната. Или поне това се канеше да направи, когато приключихме разговора. Ще дойде веднага щом се съвземе.

Бейли се намеси.

— ФБР също. Това е петата поредна смърт, поне доколкото знаем. Трябва да вземем по-сериозно участие, Тод. Съжалявам.

— Тогава може би ти ще поговориш с Реми. Когато узнае какво се е случило, жив ще ме одере.

Кинг каза:

— На ваше място не бих разгласявал нищо, докато не получим писмо от убиеца. Часовникът и перото са почти сигурни признаци, че Боби е поредната жертва, но трябва да бъдем абсолютно уверени, преди да си навлечем неприятности с Реми.

— Добре казано — съгласи се Бейли.

— Липсват ли някакви вещи от стаята на Боби? — попита Мишел. — Човекът, когото търсим, е вземал по нещо от всички останали жертви.

— Няма как да сме сигурни, преди да разговаряме с Реми — каза Уилямс. — А сега искам да уточня пълната последователност на събитията.

Той излезе за момент и след малко се върна с лекуващия лекар и старшата сестра.

— Може ли още веднъж да ни изложите всичко по часове и минути? — попита Уилямс.

— Да, сър — отговори сестрата. — Мисис Батъл беше тук от четири следобед до около десет вечерта. През цялото време остана в стаята. Мистър Батъл беше жив и в добро състояние до десет и няколко минути, когато дежурната сестра го провери за последен път. Не е имал други посетители.

— А преди идването на мисис Батъл? — попита Мишел.

— В ранния следобед дъщеря му Савана дойде и остана за малко. Не знам точния час. След това намина и Доротея Батъл, някъде около два и половина.

— През задната врата ли влязоха? — попита Бейли.

— Само Савана, Доротея мина през главния вход — отговори сестрата.

— Ще ни трябва точното време на двете посещения — каза Уилямс.

— Много добре, ще го уточним — отвърна намусено лекарят. — А сега бихте ли ме извинили? Имам и други пациенти.

Човекът навярно се тревожи за неминуемия съдебен процес, надвиснал над болницата, помисли си Кинг.

— Дано с тях да имате повече късмет — изтърси Уилямс, който явно бе доловил същото послание в тона му.

След като лекарят излезе, Уилямс продължи да разпитва сестрата.

— И тъй, в десет и петнайсет състоянието на Батъл се промени.

Сестрата кимна.

— Спиране на сърдечната дейност. Когато пристигна първата сестра, мониторът показваше права линия. Екипът от реанимацията се опита да го спаси, но не успя.

Кинг каза:

— Значи за десетината минути между посещението на сестрата и спирането на сърдечната дейност убиецът е нанесъл удара и отровата е подействала, ако наистина става дума за отрова.

— Така изглежда — кимна Бейли.

— Забелязах, че в стаята има видеокамера — каза Кинг.

— Във всички стаи има. Така можем да наблюдаваме пациентите от дежурната стая.

— Но никой не е забелязал външен човек да влиза след напускането на мисис Батъл.

Сестрата се смути.

— Понякога дежурната стая остава празна.

— Например при застъпването на нова смяна? — подсказа Кинг.

— Да. Ако някой е дошъл след мисис Батъл, трябва да е влязъл през задната врата, иначе щяхме да го забележим.

— Разбирам — отвърна Кинг.

— Голям риск е било да влиза, когато болницата гъмжи от народ — отбеляза Уилямс.

— Е, ако някой е искал да извърши подобно нещо — каза сестрата, — не би могъл да избере по-подходящо време.

— Да, несъмнено — каза Кинг.

На излизане Кинг спря пред стаята на сестрите.

— Може ли да огледам? — попита той старшата сестра. — Мина зад широката конзола и огледа изображенията върху мониторите. — Не се води запис, нали?

— Не. Камерите не са за охрана, а само за наблюдение на пациентите.

— Е, май ще трябва да си преосмислите философията.

— Какво беше това? — попита Мишел, след като напуснаха дежурната стая.

— Хрумна ми, че човек, запознат с болничните процедури, би трябвало да знае и за камерите. Не е твърде приятно да попаднеш на екран точно когато убиваш някого; отразява се много зле на съдебната защита. Във всички други стаи камерите бяха разположени така, че да обхващат цялото легло и апаратурата от двете му страни. В стаята на Батъл се виждаше само леглото и дясната страна.

— Убиецът е изместил камерата, за да не го забележат какво върши, ако някой случайно е наблюдавал монитора.

— Точно така.

На изхода от болницата срещнаха Хари Карик. Въпреки ранния час адвокатът беше облечен със сако от туид и скъпа спортна риза.

— Хари, какво търсиш тук? — попита Кинг.

— С Боби Батъл сме стари приятели. По-точно бяхме стари приятели. Освен това съм юридически съветник на болницата. Обадиха ми се у дома. Току-що приключих разговорите с ръководството. Признавам, че има конфликт. Но това е положението. Видяхте ли Реми?

— Не, когато пристигнахме, си беше тръгнала.

— Знам поне отчасти какво са открили в стаята на Боби — каза Карик. — Вероятно има и още.

— Само дето засега не знаем какво е.

— Добре, няма да ви задържам, но скоро трябва да поговорим за случая с Джуниър.

— Как върви?

— Разкритията ви досега бяха ценни, но не ми помагат особено. Опипах почвата с прокурора — исках да разбера дали ще прояви снизхождение, ако Джуниър се признае за виновен, но той не обели и дума. Без съмнение всичко е в ръцете на Реми. Тя и преди беше разстроена, а сега, след смъртта на Боби, не вярвам да е омекнала.

— По-скоро се е ожесточила — подхвърли Мишел.

— Сигурно — мрачно се съгласи Карик. — Е, няма да ви задържам. Ако чуете нещо повече за смъртта на Боби, обадете се.

Той им обърна гръб и се отдалечи. Видяха го как седна в идеално възстановен британски спортен автомобил и подкара към червеникавото сияние на изгряващото слънце.

Мишел се обърна към Кинг.

— Наистина ми е жал за Хари. Приятел е със семейство Батъл, но защитава не само Джуниър Дийвър, а и болницата, където умря Боби.

Кинг кимна.

— Определено очаквам съдебен процес срещу болницата. Смешна работа — да съдиш заведение, върху което е изписано името ти.

— Според мен това ни най-малко няма да попречи на Реми Батъл.

— Не съм и очаквал нещо друго. — Кинг уморено се разкърши. — Чудя се дали да отида в кантората, или да си доспя на шлепа.

— Аз смятам да потичам — каза Мишел. — Защо не дойдеш и ти? Ендорфините са полезни за мозъка.

— Да тичаш! — възкликна той. — Та ти току-що идваш от кикбокс!

— Това беше вчера, Шон.

— Знаеш ли, че и Господ си е вземал ден за почивка?

— Нямаше да си взема, ако беше жена.

— Добре, убеди ме.

Тя го изгледа доволно.

— Значи ще дойдеш да тичаш с мен?

— Не, връщам се на шлепа да спя. Щом е било добро за Господ, значи и на мен няма да ми се отрази зле.