Дейвид Балдачи
Игра на часове (74)

74

Минаха два дни. Нямаше и следа от Роджър Кани въпреки всички усилия на Чип Бейли и Тод Уилямс да блокират пътищата в областта.

— Сякаш е потънал вдън земя — оплака се раздразненият агент на едно от съвещанията на разследващия екип.

След досегашните осем убийства и опитите за убийство на Кинг и Мишел градът гъмжеше от полицейски служители, които се бореха за територия, доказателства и вниманието на медиите, нахлули в Райтсбърг. Не остана гражданин, който да не е дал интервю пред един или друг репортер. Националните новини и издания като „Уошингтън Поуст“, „Ню Йорк Таймс“ и „Ю Ес Ей Тудей“ не пропускаха нито ден без вести за райтсбъргските убийства. Самозвани експерти предлагаха решение след решение, като най-често изобщо не се съобразяваха с реалните факти. Тревожно голям брой хора предлагаха жилищата си за продан, а търговията спадаше; не би било прекалено да се предположи, че градът ще престане да съществува, ако полицията не залови убиеца или убийците в най-скоро време. Както можеше да се очаква, деловите и политическите лидери бълваха обвинения срещу Уилямс и неговите най-близки — макар и съвсем отскоро — помощници Кинг и Максуел. Бейли също си патеше от началството, но продължаваше да работи, проучвайки методично всяка следа, макар че повечето водеха до задънена улица.

Изписаха Еди от болницата приблизително по същото време, когато Силвия приключи аутопсията на Сали; не че имаше някакви съмнения относно причината за смъртта. Нямаше нови следи и улики, но поне никой не бе загинал през последните два дни.

Сред целия този хаос, когато изглеждаше, че градът ще се сгромоляса всеки момент, Шон Кинг извади от хладилната си чанта две бутилки вино и заедно с Мишел отиде на вечеря в дома на Хари Карик.

Когато партньорката му излезе от къщичката си и се качи в открития лексус, очите на Кинг леко се разшириха.

— Изглеждаш великолепно, Мишел — каза той, оглеждайки прилепналата рокля, която свършваше до средата на бедрото и разкриваше щедро олимпийските й крака. Стилен син шал обгръщаше раменете й. Беше си сложила грим и дори изглеждаше, че си е измила косата; във всеки случай пред лицето й почти не провисваха кичури. С две думи, поразителен контраст в сравнение с обичайните й джинси, маратонки, якета и рошави кичури.

Кинг беше с костюм, вратовръзка и дори с кърпичка в джобчето на сакото.

— Исках да направя добро впечатление на Хари — бързо обясни тя. — Но не очаквах от теб такива изпълнения.

— Не те разбирам.

— Пак открих в кофата за боклук закуската и обяда, които ти приготвих. Ако не ти допада готвенето ми, просто си кажи. Няма да се засегна.

Имитирайки усърдно гласа на Богарт, Кинг отговори:

— Оу, ангелче, не бива да си губиш времето в кухнята. Не е в твой стил, ангелче.

— Да благодарим на Бога и за дребните радости — усмихна се тя.

— Но да си призная, рибата тон онази вечер беше чудесна.

— Върховна похвала, щом го чувам от теб.

— Знаеш ли какво: следващия път ще готвим заедно. Мога да те науча на някои трикове.

— Добре, разбрахме се.

— Как е ръката?

— Казах ти вече, само одраскана.

Докато пътуваха със свален гюрук по лъкатушещите селски пътища в приятната топла вечер под необятния звезден небосвод, Мишел го погледна с възхищение и отбеляза:

— И ти не си за изхвърляне.

— Когато се налага, умея да се представя не по-зле от Еди Батъл.

Той се усмихна, за да покаже, че се шегува.

— Само ние ли сме поканени за вечерята?

— Да, защото идеята е моя.

— Твоя ли? Защо?

— Време е да седнем и да обсъдим случая, а аз разсъждавам най-добре на чаша хубаво вино.

— Сигурен ли си, че това не е просто повод да се отървеш от готвенето ми?

— И през ум не ми е минавало.

Къщата на Хари беше голяма, стара и чудесно обзаведена.

Той посрещна гостите си на прага и ги въведе в библиотеката, където въпреки топлата вечер в камината уютно пламтеше огън. Старият адвокат беше облечен в елегантен костюм на дискретно каре. На петлицата му бе забоден карамфил. Наля им питиета и тримата се настаниха на мекото кожено канапе пред камината. Ако се съдеше по вида му, канапето бе служило за отдих поне на пет поколения.

Хари вдигна чашата си.

— За здравето на добрите ми приятели. — След като отпиха, той погледна Мишел и добави: — И ако питате мен, налага се още един тост. — Той пак вдигна чашата. — За една от най-хубавите жени, които съм срещал. Мишел, тази вечер изглеждаш извънредно красива.

Мишел се усмихна и хвърли поглед към Кинг.

— Ех, ако можех и да готвя.

Кинг понечи да каже нещо, но размисли и бързо отпи от коктейла си.

— Невероятно интересно място — каза Мишел, оглеждайки поразените от дървояди рафтове, претъпкани със старинни на вид томове.

Хари също плъзна поглед из библиотеката.

— Разбира се, тук има и призраци, както се полага на една сграда, видяла зората на осемнайсети век.

— Призраци? — повтори Мишел.

— О, да. Неведнъж съм ги виждал през годините. Някои смятам за редовни посетители. Откакто се завърнах тук, реших, че съм длъжен да ги опозная, особено като се има предвид, че в недалечно бъдеще може да се присъединя към тях.

— Имаш още дълъг живот, Хари — подхвърли Кинг.

— Какво ще правим без теб? — добави Мишел и лекичко чукна чашата си в неговата.

— Още преди другият клон на рода Лий да построи своята крепост в Стратфорд Хол, моят род вече е полагал тук камъни и греди. — Хари погледна джобния си часовник. — Калпурния сервира вечерята точно в седем и половина. Значи имаме още малко време да си побъбрим, макар че се досещам каква ще е темата.

— Калпурния? — попита Мишел.

— Така се казва моята готвачка и икономка; чудесна жена, която работи за мен от години. Открих я, когато работех във Върховния съд в Ричмънд, и тя благосклонно прие да се върне с мен тук. Не знам какво бих правил без Калпурния.

Той отпи глътка бърбън, остави чашата, сплете пръсти и лицето му стана много сериозно.

— Разбирате, че трябва да разгадаем случая час по-скоро. Убийствата няма да спрат само защото така ни се иска.

— Знам — каза Кинг. Той се изправи и застана пред тях с гръб към огъня. — Докато се възстановявах от онова отравяне с въглероден окис, нямах какво друго да правя и дълго размишлявах за станалото. Досега имаме осем убити. — Той вдигна ръка с разперени пръсти. — Но искам засега да говорим само за пет от тях. И да започнем с Ронда Тайлър.

— Танцьорката — добави Хари.

— Проститутката.

— Сигурен ли си? — попита Мишел.

— Попитах Лулу. Тайлър е била между онези, които се съгласили да припечелват допълнително.

— Каква е тази история? — обади се любопитно Хари.

— Странична дейност на, „Афродизиак“ — отговори уклончиво Кинг. — Вече е прекратена.

Хари кимна многозначително.

— Винаги съм подозирал, че има нещо такова. Тъй де, не може да показваш на мъжете голи момичета, да ги поиш с алкохол и да се надяваш, че няма да си поискат.

— Именно. И тъй, Ронда е била проститутка. Защо са я убили?

— Е, проститутките навярно са номер едно сред жертвите на серийните убийци — предположи Мишел.

— Права си. Значи ли това, че става дума за „обикновен“ сериен убиец, който е решил да започне от тази първа „класическа“ жертва, или има и още нещо?

— Какво намекваш, Шон? — сепна се Хари.

— Питам се дали Тайлър е избрана символично, или нейната смърт крие по-дълбок смисъл.

— Как можем да отговорим, след като знаем толкова малко? — попита Мишел.

— Нека да отговоря на въпроса с въпрос. Може ли Боби Батъл да е ползвал услугите на Ронда Тайлър? Тя е постъпила в „Афродизиак“, преди той да получи удар. Знае се, че редовно е посещавал заведението, макар че Лулу така и не отговори ясно кога го е виждала за последен път.

— Не бях го поглеждал от тази страна — тихо каза Хари. — Но да речем, че е спал с нея. Защо това да я превръща в мишена за убиеца, заедно с поне още четирима души, между които няма никаква връзка?

— Ами ако и някои други жертви имат връзка с Батъл?

— Например?

Този път отговори Мишел.

— Шон смята, че Стив Кани е бил незаконен син на Боби. Майка му е работила при Батъл и може да е забременяла от него. Смятаме, че Роджър Кани е изнудвал Боби. Освен това предполагаме, че Боби може да има пръст в смъртта на мисис Кани преди три години и половина и точно тогава е започнало изнудването.

— Боже мой! — възкликна Хари.

— Но, Шон — каза Мишел, — аз също размишлявах по тази версия. Боби не е криел, че има връзки с жени и спи с проститутки. Ако приемем твоята хипотеза, с какво толкова би го изплашило разкритието за незаконния син? Защо ще позволи да го изнудват заради някаква си сексуална връзка?

— Мисля, че разполагам с отговор — каза Хари. — Горе-долу по времето, за което говорите, Боби се готвеше да продаде компанията си. Мнозина местни адвокати работеха по сделката и от познати чух всички подробности за преговорите. Купувачът беше голяма мултинационална корпорация с безупречна репутация. А Боби беше публичното лице на компанията си.

— Значи слухът за незаконен син би навредил на преговорите? — попита Кинг.

— Точно така. Сделката мина и Боби спечели толкова пари, че и за десет живота не би успял да ги похарчи. Вероятно така стана по-добре.

— Защо? — попита Кинг.

— Батъл винаги си е бил ексцентрик, но от години насам поведението му ставаше все по-странно. Бурни промени в настроението, периоди на депресия, следвани от неестествена еуфория. А и умът му вече не беше същият. Някога той бе един от най-блестящите инженери и бизнесмени на своето време, а напоследък забравяше имена и важни подробности. Всъщност ударът не ме изненада. Подозирах, че вече е преживял по-лек инсулт, който е засегнал разсъдъка му. Но ние се отклонихме от темата за изнудването. — Хари се обърна към Кинг. — Извинявай за притеснението.

— Не, всяка информация може да бъде полезна. Времето на голямата сделка ме насочва към мисълта, че Роджър Кани сам е замислил изнудването. Мисис Кани би трябвало да знае или поне да предполага кой е бащата на нейния син. Стивън Кани беше на седемнайсет, когато загина. Ако е искала да предяви претенции за бащинство, не би чакала толкова дълго. И преди седемнайсет години Боби не е бил бедняк.

Хари подхвана нишката на разсъжденията.

— Но Роджър Кани може да е знаел, че Стив не е негов биологичен син, и да е чакал смъртта на жена си, за да притисне Боби. Навярно е изчакал, защото тя не би одобрила плановете му. А той определено е знаел за предстоящата продажба на компанията. Преговорите не се пазеха в тайна.

— Или пък — добави Мишел — може би Роджър Кани не е искал да чака „естествената“ смърт на съпругата си, затова е ускорил нещата с едно избутване от пътя, което му развързва ръцете за изнудването.

— Но в нощта на нейната смърт е блъсната колата на Боби — напомни Кинг. — Значи изглежда по-вероятно той да я е убил.

— Аз само изтъквам, че Роджър Кани също е имал мотив да я убие — отвърна Мишел.

Кинг я изгледа с възхищение.

— Добър аргумент, Мишел. Не бях се сетил за това.

Камбанката за вечеря прекъсна разговора им.

— Много пъти съм казвал на Калпурния, че е старомодно да ме кани на вечеря със звънец, но тя отвръща, че вече недочувам и само така можела да привлече вниманието ми, без да ме търси из цялата къща. Да вървим ли?