Дейвид Балдачи
Игра на часове (51)

51

Долу ги чакаха няколко странни групички събеседници. На остъклената задна веранда видяха Савана с двете по-малки деца на Оксли. Тя явно ги бе увлякла в някаква игра, която се състоеше в подръпване на ухото и пантомима. По-голямата дъщеря на Оксли стоеше навъсена в ъгъла и наблюдаваше.

— Гатанки — определи Мишел. — Не подозирах, че Савана е способна да забавлява малки деца.

— Мисля, че в някои отношения тя е далеч по-млада, отколкото смятат хората — каза Кинг.

Чип Бейли и Доротея разговаряха тихичко в отсрещния ъгъл на хола. Наблизо Еди изглеждаше увлечен в разговор с Тод Уилямс, който не бе присъствал на погребението, но очевидно не искаше да изпусне и почерпката.

В това време Реми и Лулу слязоха по стълбището, хванати за ръце. Всички погледи се извърнаха към тях.

— Защо ли се сещам за Лий и Грант пред Апоматокс? — прошепна Хари.

Чип Бейли веднага изостави Доротея и тръгна към стълбището да посрещне Реми. Мейсън, който обслужваше гостите, побърза да го последва.

— Едва погребаха бившия господар на дома, а хищниците вече се събират — отбеляза Хари.

— И Чип Бейли ли? — изненада се Мишел. — Не бих го допуснала. Според Еди майка му не го харесвала.

— Да станеш съпруг на невероятно богата жена е сериозен успех — сухо подметна Кинг. — Струва си поне да опиташ да промениш мнението й.

Реми обаче явно имаше друго наум. Тя стремително мина покрай двамата и се насочи към групичката на Кинг. Когато ги наближи, кимна на Хари.

— Знам, че с Лулу се познавате, Хари, тъй че ще си спестя представянето.

При тези думи Кинг сякаш зърна весели искрици в очите й.

— Радвам се, че ти също я опозна, Реми — отвърна Хари. — И то, струва ми се, в най-добра светлина.

— Да кажем просто, че се оказахме сродни души. — Реми погледна Лулу и стисна ръката й. — Бях глупава, заслепена и непочтена и заразих Лулу със същото. — Тя погледна спътничката си право в очите. — Не можем да върнем съпрузите си, но обещавам, че докато ме има, ти и хубавите ти деца няма да останете в нищета.

— Благодаря, мисис Батъл, наистина съм ви благодарна.

Сега Лулу изглеждаше напълно възстановена от нервната криза.

— Знам това. И, моля те, нека си говорим на „ти“. — Тя се обърна към Кинг и Мишел. — Надявам се, че напредвате с разследването.

— Всеки ден — отвърна Кинг.

Реми го изгледа с любопитство, но премълча.

— Бихме искали по някое време да поговорим с теб — каза Кинг.

— Да, Еди ми спомена. Е, няма да избягам.

— Не позволявай на вестниците да те вкарат в депресия, Реми — каза Кинг.

— Вестници ли? Ако искам да знам какво ми е, не питам чужди хора, а себе си.

В този момент Присила Оксли се зададе, крепейки голяма препълнена чиния и чаша вино.

— Скъпа — заяви тя на Реми, — толкова ти благодаря за всичко. Та аз винаги съм казвала на Лулу, че си светица. Нали си спомняш, мила, онзи ден ти казах, че светът щеше да е много по-хубав, ако имаше повече хора като Реми Батъл.

— Мамо, моля те… — започна Лулу, но Присила не млъкваше.

— А ето че сега двете с Лулу станахте приятелки, ти ни доведе в прекрасния си дом и обеща да се погрижиш за децата. Ами че когато нашият клет Джуниър си отиде, не знаех какво ще прави дъщеря ми.

Едрите й гърди заподскачаха и дрезгавият й глас пресекна дълбоко в гърлото. Великолепно представление, помисли си Кинг.

— Мамо, имам си работа, и то добра. Децата нямаше да умрат от глад.

Присила обаче бе твърде разгорещена, за да обръща внимание на възраженията.

— И сега, като остана да помагам на Лулу, скоро ще завършим новата къща и знам, че с твоя помощ всичко ще бъде наред. — По провисналите бузи бликнаха два реда сълзи. — Като майка на майка мога да ти кажа какво облекчение е това.

И тя приключи тирадата, като изгълта на един дъх цялата чаша.

Кинг се отврати от наглото лицемерие, но неволно се възхити от безспорния актьорски талант.

— Радвам се, че мога да помогна, Присила — отвърна любезно Реми.

Присила я погледна плахо.

— Сигурно не помниш, но аз те обслужвах, когато посещаваше курорта „Грийнбрайър“ в Западна Вирджиния.

— Напротив, Присила, помня те много добре.

Присила застина.

— Сериозно? Е, още веднъж ти благодаря.

Сетне тя изчезна също тъй скоростно, както се бе появила.

Приближиха се Еди и Бейли.

— Погребалната служба беше чудесна, Реми — каза Бейли.

— Отец Кели си върши добре работата — отговори тя. — А и разполагаше с добър материал. Боби беше човек с изключителен живот.

— В събота отивам да видя едно от представленията на Еди — каза Бейли.

— Какво ще разигравате? — попита Мишел.

— Битката при Сидър Крийк близо до Мидълтън — отговори Еди. — Армията на Фил Шеридан от Шенандоа Вали срещу войската на Конфедерацията, водена от Джубал Ърли. Обикновено я провеждаме през октомври, но тази година преместиха датата.

Той наведе очи, после погледна Мишел. Сякаш се канеше да каже още нещо, но премълча.

— Джубал не беше ли единственият генерал от Конфедерацията, който не е капитулирал официално? — обади се Хари.

— Точно така — потвърди Еди. — Накрая станал съдия в Роки Маунт, Вирджиния.

— Е, поне е избрал почтена професия след войната — каза Хари.

— Мисля, че в бъдеще двамата с Еди ще се срещаме много по-често — каза Бейли.

Кинг си помисли, че намекът е очебиен.

— Ще чакам с нетърпение — отвърна Еди. Изглеждаше искрен.

Бива си те да лъжеш, Еди, помисли си Кинг.

Реми посегна и докосна ръката на сина си.

— Как се чувстваш?

— Просто се надявам на по-добри времена, мамо.

— Може би двамата с Доротея трябва да заминете някъде, просто да се махнете оттук.

— Да, може и да го направим — отвърна Еди без ни най-малък признак на интерес.

Кинг забеляза, че децата на Оксли бяха влезли вътре, когато видяха майка си. Лулу отиде при тях, а Кинг се извини, отскочи до бара за две чаши вино и тръгна към задната веранда да поговори със Савана, докато е сама.

Младата жена седеше на дивана и гледаше огъня, който пламтеше в камината в другия край.

— Дълъг ден беше за теб, Савана — тихо каза Кинг.

Тя трепна, вдигна глава и се усмихна, като видя кой е. Той й подаде едната чаша и седна до нея.

— Чаша „Шато Палмър“ се отразява чудодейно на настроението. Това е отлично френско вино.

— „Палмър“ не ми звучи по френски — каза тя, гледайки чашата си, сякаш виждаше вътре някакви изображения.

— Той е бил английски генерал под командването на Уелингтън, който влязъл в Бордо със своята армия през 1814 година и се заселил там. Закупил имот, който след време станал известен с името Шато Палмър, и почнал да произвежда вино, като по този начин доказал, че не само перото, но и гроздето е по-силно от меча.

— Не разбирам много от вина — каза тя. — Обикновено предпочитам бърбън и кока-кола.

— С бърбън и кока-кола не можеш да сбъркаш, но ако се интересуваш от вина, с удоволствие ще ти помогна, макар че можеш да почнеш обучението си още на място. Родителите ти имат винарска изба за десет хиляди бутилки. Когато я видях за пръв път, едва не припаднах от завист. — Той отпи глътка вино и я погледна. Тя продължаваше да се взира в огъня. — Видях те с децата на Оксли.

— Те са мили хлапета — каза тя тихо, опипвайки перлената си огърлица. — Малката Мери Маргарет плачеше, когато дойде. Много страда за баща си, горкичката. Доведох ги тук. Мама и мисис Оксли искаха да си поговорят.

— Стори ми се, че между тях всичко е изгладено.

— Аз наистина вярвах, че Джуниър го е извършил.

В очите й изведнъж заблестяха сълзи.

— Отначало и аз мислех така.

— Знам, че онзи ден не помогнах много.

— Ти беше още потресена. Когато решиш да си поговорим, аз съм на разположение.

Савана кимна разсеяно и нервните й пръсти продължиха да играят по перлите. Кинг я изчака да заговори, но тя мълчеше и гледаше огъня. Накрая той се изправи.

— Ако ти трябва нещо, каквото и да било, само се обади.

Тя вдигна очи и стисна ръката му.

— Как така още не си се оженил?

Отначало Кинг си помисли, че Савана флиртува с него, но после осъзна, че говори сериозно.

— Беше отдавна и просто нищо не стана — каза той.

— Мисля, че на някои хора просто им е писано да бъдат сами.

— Но не вярваш, че си от тях, нали?

Тя поклати глава.

— Не. Мисля обаче, че баща ми беше такъв.

Озадачен, Кинг седна отново.

— Защо смяташ така?

Преди Савана да отговори, чуха гласа на Реми:

— Сигурна съм, че много хора биха искали да те видят, Савана.

Двамата вдигнаха очи и я видяха да ги гледа втренчено от прага. Савана послушно се изправи.

— Пак ще се видим, Шон.

Кинг се загледа подир излизащите майка и дъщеря, после стана и отиде при Мишел във всекидневната. Хари бе задържал по пътя Реми и Савана и разговаряше с тях в отсрещния ъгъл.

Гледай да изкопчиш колкото можеш, Хари, помисли си Кинг, защото аз определено бия на очи.

— Нещо интересно? — попита Мишел.

— Савана е неспокойна. Знае нещо, но не смее да проговори.

— Използвай чара си, Шон. Тя си пада по теб.

— О, смяташ ли?

— Моля те. Мъжете са толкова слепи, щом опре до това.

— А на твоя фронт стана ли нещо?

— Поканена съм на следващото представление на Еди. Ще пътувам заедно с Чип.

Кинг скръсти ръце и я погледна.

— Наистина ли?

Тя също го изгледа предизвикателно.

— Да, наистина. Защо?

— Жените са толкова слепи, щом опре до това.

— Я стига, та той е женен, Шон!

— Да, женен е.