Метаданни
Данни
- Серия
- Шон Кинг и Мишел Максуел (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Hour Game, 1993 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Любомир Николов, 2004 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,2 (× 54 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Дейвид Балдачи. Игра на часове
Американска. Първо издание
ИК „Обсидиан“, София, 2004
Американска. Първо издание
Редактор: Николай Пекарев
ISBN: 954-769-077-9
История
- — Добавяне
- — Корекция
6
Полицейският шеф Уилямс бе наминал да посети кантората на „Кинг и Максуел“ в двуетажна тухлена сграда, разположена в малкия, но изискан център на Райтсбърг. По-рано в същите помещения се намираше адвокатската кантора на Кинг. Полицаят седеше с шапка в скута и разказваше за зловещото двойно убийство. Лицето му беше обтегнато от тревога, а очите подпухнали.
— Напуснах полицията в Норфък, за да си нямам работа с подобни гадости — започна Уилямс. — Бившата ми жена ме накара да се преселим тук заради спокойствието и тишината. Как само сбърка тая жена, дявол да я вземе! Нищо чудно, че се разведохме.
Кинг му подаде чаша кафе и се настани отсреща, а Мишел остана да седи на ръба на коженото канапе.
— Чакай само вестниците да надушат тази история. Горката Силвия… Едва беше приключила с аутопсията на онова момиче, а сега се налага да прави още две.
— Кои са убитите? — попита Кинг.
— Ученици от тукашната гимназия — Стив Кани и Джанис Пембрук. Тя е простреляна в гърба; него са го гръмнали право в лицето. С едри сачми. Когато отворих вратата на онази кола, стомахът ми се преобърна. По дяволите, сигурно ще ги сънувам месеци наред.
— Няма ли свидетели?
— Не, доколкото знаем. Нощта беше дъждовна. Единствените следи са от тяхната кола.
Мишел наостри уши.
— Да, беше дъждовно. Ако не сте открили следи от гуми, убиецът трябва да е дошъл до колата пеш. Не намерихте ли стъпки?
— Почти всичко беше отмито. На пода на колата имаше два пръста кървава вода. Стив Кани беше едно от най-търсените хлапета в гимназията, футболна звезда и тъй нататък.
— А момичето? — попита Мишел.
Уилямс се поколеба.
— На Джанис Пембрук й се носеше славата в момчешките кръгове.
— Че е… достъпна? — попита Кинг.
— Да.
— Взето ли е нещо? Може ли да е било грабеж?
— Едва ли, макар че липсват два предмета: евтин пръстен, който обикновено е носела Пембрук, и медальонът на Кани с лика на свети Кристофър. Не знаем дали убиецът ги е взел.
— Ти каза, че Силвия е приключила с аутопсиите. Предполагам, че си присъствал.
Уилямс се смути.
— Имах малък проблем, докато течеше аутопсията на неизвестната жертва, а за другите две бях зает. Чакам доклада на Силвия — бързо добави той. — В участъка нямаме специалист по убийствата, затова реших, че не би било зле да дойда и да се посъветвам с вас.
— Някакви улики? — попита Мишел.
— От първото убийство — никакви. И все още не сме установили самоличността на убитата, макар че успяхме да свалим отпечатъци и сега ги проверяваме. Освен това направихме компютърна възстановка на лицето и я разпратихме навсякъде.
— Има ли основания да се смята, че убийствата са свързани? — попита Мишел.
Уилямс поклати глава.
— Това с Пембрук и Кани сигурно ще излезе някаква любовна история. Днешните хлапета убиват човек, без да им мигне окото. С тия боклуци, дето ги гледат по телевизията…
Кинг хвърли многозначителен поглед към Мишел, после каза:
— При първото престъпление убиецът е подмамил жената в гората или я е принудил да дойде с него. Или пък я е убил другаде и е пренесъл трупа в гората.
Мишел кимна.
— Ако е второто, трябва да е силен мъж. При убийството на младежите може да ги е проследил дотам или да е дебнел около скалите.
— Е, онова място се знае като терен за любовни похождения, ако още го наричат така — каза Уилямс. — И двете жертви бяха голи. Затова смятам, че може да е работа на някой ревнив хлапак, зарязан от Пембрук. С непознатата от гората ще е по-сложно. Там вече ще ми трябва вашата помощ.
Кинг кимна замислено и помълча, после каза:
— Ти забеляза ли наистина часовника на първата убита, Тод?
— Е, стори ми се малко масивен за жена.
— Силвия казва, че ръката с часовника е била подпряна нарочно.
— Не може да бъде сигурна.
— Видях, че часовникът е нагласен на един часа — продължи Кинг.
— Да, но беше спрял или пък е бил спрян.
Кинг се озърна към Мишел.
— Забеляза ли марката на часовника?
Уилямс го изгледа с любопитство.
— Марката на часовника ли?
— Беше „Зодиак“ — кръг с две пресечени линии.
Уилямс едва не разля кафето си.
— „Зодиак“!
Кинг кимна.
— Освен това е мъжки часовник. Мисля, че убиецът го е сложил на жертвата.
— „Зодиак“ — повтори Уилямс. — Да не би да твърдиш…
— Някогашният сериен убиец Зодиак действаше през 1968 и 1969 година около Мексиканския залив, Сан Франсиско и Валехо — отговори Кинг. — Смятам, че за него е малко късничко да изниква отново. Но имаше поне двама имитатори, един в Ню Йорк и друг в Кобе, Япония. Убиецът от Сан Франсиско носеше черна качулка на палач, украсена с две бели пресечени линии в кръг — същия символ като на часовника „Зодиак“. Освен това остави часовник върху ръката на последната си жертва — шофьор на такси, ако не ме лъже паметта, — макар че марката не беше „Зодиак“. Но заподозреният за убийствата в Сан Франсиско имаше такъв часовник. Смятат, че оттам му е хрумнала идеята за емблемата, на която дължеше прякора си. Случаят си остана неразгадан.
Уилямс се приведе напред.
— Виж какво, всичко това е чиста фантазия от твоя страна, и то доста безпочвена.
Мишел се озърна към партньора си.
— Шон, наистина ли смяташ, че имаме работа с имитатор?
Кинг сви рамене.
— Щом досега поне двама души са имитирали оригинала, къде е гаранцията, че няма да има и трети? Зодиакът от Сан Франсиско пращаше на вестниците кодирани писма. Когато най-сетне разгадаха кода, стана ясно, че бил мотивиран от разказ, озаглавен „Най-опасната игра“. В него се описва лов на хора.
— Значи се забавлява с лов на хора? — бавно изрече Мишел.
— Убитите в колата имаха ли часовници? — попита Кинг.
Уилямс се навъси.
— Чакай малко, Шон. Вече ти казах, че това са съвсем различни убийства. Още не знам как е умряла непознатата, но гарантирам, по дяволите, че не е застреляна със сачми.
— А часовниците?
— Добре де, и двете хлапета имаха часовници. И какво? Забранено ли е?
— Но не си забелязал дали не са марка „Зодиак“.
— Не съм. Но какво толкова, аз и при първата жертва не забелязах марката на часовника. — Уилямс млъкна и се замисли. — Макар че ръката на Кани бе подпряна някак странно върху таблото.
— Била е подпряна?
— Може би — отвърна предпазливо Уилямс. — Но той беше прострелян от упор. Кой знае как го е отметнал ударът на сачмите.
— Работеха ли часовниците?
— Не.
— Колко показваше часовникът на Пембрук?
— Два часа.
— Точно два?
— Да, струва ми се.
— А часовникът на Кани?
Уилямс извади бележника си и запрелиства, докато откри нужната страница.
— Три — нервно каза той.
— Часовникът беше ли улучен от сачма?
— Не съм сигурен — отвърна Уилямс. — Вероятно Силвия ще може да ни каже.
— А часовникът на момичето?
— Май го беше ударило парче от предното стъкло.
— Но нейният часовник сочи два часа, а този на Кани три — каза Мишел. — Ако часовникът на момичето е спрял в два, по време на убийството, как може часовникът на момчето да спре в три, без нещо да го удари?
Уилямс продължаваше да упорства.
— Я стига, ако изключим тая история с часовниците, която далеч не е убедителна, не виждам връзка между убийствата.
Мишел упорито поклати глава.
— Първото убийство е номер едно, на Дженифър Пембрук номер две, а Стив Кани е жертва номер три. Това не може да бъде съвпадение.
— Наистина трябва да провериш дали часовниците на Стив Кани и Дженифър Пембрук са марка „Зодиак“ — настоя Кинг.
Уилямс извади мобилния си телефон и проведе няколко кратки разговора. Когато приключи, изглеждаше объркан.
— Часовникът, намерен върху ръката на Пембрук, си е неин, марка „Касио“. Майка й потвърди. Но бащата на Кани ми каза, че синът му не носел часовник. Обадих се на един от помощниците да провери. Намереният у него часовник е „Таймекс“.
Кинг сбръчка чело.
— Значи няма „Зодиак“, но часовникът на Кани може да е сложен от убиеца, както навярно и в първото престъпление. Доколкото си спомням, Зодиакът от Сан Франциско също беше извършил убийство на влюбени в уединено място. Почти всичките му убийства бяха около вода или места, носещи имената на реки и езера.
— Скалата, където открихме Кани и Пембрук, се издига над езерото Кардинал — призна неохотно Уилямс.
— А и непознатата не беше много далеч от езерото — добави Мишел. — От най-близкото заливче я делеше само един хълм.
— На твое място, Тод — каза Кинг, — бих започнал да разработвам евентуалната връзка с часовника „Зодиак“. Убиецът все трябва да го е взел отнякъде.
Уилямс бе свел навъсен поглед към ръцете си.
— Какво има? — попита Мишел.
— На пода в колата на Кани открихме кучешка каишка. Предположихме, че е негова. Но бащата на Кани ми каза, че нямат куче.
— Може ли да е била на Пембрук? — попита Кинг, но Уилямс поклати глава.
Тримата замълчаха и се замислиха над загадката. Внезапно телефонът иззвъня. Кинг отиде да вдигне слушалката и след малко се върна с доволно изражение.
— Обади се Хари Карик, бивш съдия от щатския върховен съд, а сега провинциален адвокат. Има клиент, на когото са предявени сериозни обвинения, и се нуждае от нашата помощ. Не пожела да навлиза в подробности.
Уилямс стана и се изкашля.
— Ами… сигурно става дума за Джуниър Дийвър.
— Джуниър Дийвър? — повтори Кинг.
— Аха. Вършеше някаква работа за семейство Батъл. Не е в моята юрисдикция. Прибрали са го в областния арест.
— Какво е направил? — попита Кинг.
— Ще трябва да питаш Хари. — Уилямс тръгна към вратата. — А аз ще взема да се обадя на щатската полиция. Там имат специалисти по убийствата.
— Не би било зле да включиш в разследването и ФБР — посъветва го Мишел. — Ако става дума за сериен убиец, ППТП може да разработи психологически портрет — добави тя, имайки предвид Програмата за предотвратяване на тежки престъпления.
— Никога не съм предполагал, че някой ден ще ми се наложи да попълвам молба за помощ от ППТП.
— Напоследък доста опростиха процедурите — успокои го Мишел.
След като полицаят излезе, тя се обърна към Кинг.
— Жал ми е за него.
— Ще му помогнем, доколкото ни е по силите.
Мишел седна.
— Е, кои са Джуниър Дийвър и семейство Батъл?
— Джуниър е свестен човек, целия си живот е прекарал тук. Не е от най-уважаваните граждани, бих казал. Виж, Батъл са друга работа. Никой от тукашните не може да се мери с тях по богатство. Типичен стар южняшки род.
— И какво точно означава това?
— Означава, че… хм… че са чаровни, своенравни… нали разбираш, малко ексцентрични.
— Искаш да кажеш смахнати — отсече Мишел.
— Ами…
— Всяко семейство е смахнато — прекъсна го Мишел. — Просто на някои им личи повече, отколкото на другите.
— Според мен ще откриеш, че в това отношение Батъл са ненадминати.