Дейвид Балдачи
Игра на часове (7)

7

Хари Лий Карик живееше в голямо имение в източния край на Райтсбърг. Докато пътуваха с колата натам, Кинг разказа на Мишел за бившия съдия, преминал на адвокатска практика.

— Преди години е бил местен адвокат, после станал областен съдия, а през последните двайсет години работеше в щатския върховен съд. Всъщност точно пред него положих клетва, когато постъпих във Вирджинското адвокатско дружество. Нали разбираш, от онзи род Лий е. Макар да е над седемдесет, умът му сече като бръснач. След като напусна съда, дойде си пак тук и се засели в семейното имение.

— Ти каза, че Джуниър не бил от най-уважаваните граждани.

— Да речем просто, че от време на време заобикаляше закона. Но доколкото знам, отдавна не е имал неприятности.

— Поне досега, както усещам.

Минаха през порта от ковано желязо, украсена с буквата „К“. Мишел огледа просторното имение.

— Хубаво място.

— Хари изкарва добре, а и родът му определено имаше пари.

— Женен?

— Остана вдовец още на младини. Не се ожени повторно и няма деца. Всъщност, доколкото знам, той е последният от рода Карик.

Отпред се мярна голяма тухлена сграда с бели колони, сгушена между вековните дървета. Но Кинг не продължи в тази посока, а отклони по тесен чакълест път и спря пред малка дъсчена постройка, боядисана в бяло.

— Какво е това? — попита Мишел.

— Разкошната адвокатска кантора на негово превъзходителство Хари Лий Карик.

Почукаха на вратата и отвътре долетя звучен глас:

— Влез.

Домакинът се изправи с протегната ръка иззад голямото дървено бюро. Хари Карик бе висок малко над метър и седемдесет, строен, с побеляла коса и червендалесто лице. Беше облечен със сив панталон, синьо спортно сако, бяла риза и вратовръзка на червени и бели райета. Сините му очи имаха леко лилав оттенък и Мишел с удоволствие забеляза в тях дяволити искрици. Веждите му бяха гъсти и побелели като косата. Ръкостискането му беше енергично, а мелодичният му южняшки акцент омайваше като три пръста любимо питие и удобно кресло, в което да му се насладиш. Енергичните жестове го правеха поне с двайсет години по-млад. Казано с две думи, типично холивудски образ на съдия.

— Чудех се кога Шон най-сетне ще се накани да ви доведе при мен — каза Хари на Мишел. — Както виждате, накрая бях принуден да поема нещата в свои ръце.

Той ги отведе до креслата в ъгъла на малката стая. Солидни библиотечни рафтове закриваха стените почти изцяло. Мебелите изглеждаха старинни и протрити от употреба. Тютюнев дим висеше из въздуха като миниатюрни буреносни облаци. Мишел забеляза на една масичка стара пишеща машина „Ремингтън“, макар че върху великолепно резбованото бюро на Хари имаше компютър и лазерен принтер.

— Вече отстъпих безусловно пред изискванията на модерната епоха — каза той, като забеляза накъде се е загледала. — Съпротивлявах се на компютрите до последния момент, сетне си поех дъх и се хвърлих в прегръдката им. Пазя пишещата машина за кореспонденция с някои приятели в напреднала възраст, които биха сметнали за позор да получат послание върху нещо друго освен луксозна хартия с монограм, удостоена с ударите на старомодни клавиши, или пък с личните ми драскулки, които за жалост стават все по-неразгадаеми. Стареенето е адски неприятна работа, но ако можеш да спреш процеса, то как да избереш момента? Бих препоръчал всекиму да си остане млад и красив като теб, Мишел.

Мишел се усмихна. Хари наистина бе джентълмен и чаровник.

Той настоя да им направи чай и го сервира в изящни чашки от старинен порцелан. После се настани между двамата.

— Джуниър Дийвър — подкани го Кинг.

— И семейство Батъл — добави Хари.

— Чух, че били странна двойка — отбеляза Мишел.

— Повече от странна — кимна Хари. — Боби Батъл беше корав и извънредно умен човек. С много пот и съобразителност натрупа богатството си. А съпругата му Реми е най-изисканата дама, която познавам. Но по твърдост не му отстъпваше. Как иначе, след като живееше с Боби.

Мишел го погледна с любопитство.

— Казваш „беше“. Мъртъв ли е Боби Батъл?

— Не, но наскоро получи тежък инсулт. Всъщност малко преди инцидента, за който обвиняват Джуниър. Все още не е ясно има ли надежди да се възстанови.

— Това ли е цялото семейство, Боби и Реми? — попита Мишел.

— Не, имат и син, Едуард Лий Батъл, но всички го наричат просто Еди. Той е на около четирийсет години. Цялото име на Боби е Робърт Е. Лий Батъл. Не сме роднини. Лий му е второ кръщелно име и доста често се среща по тия места, както навярно знаете. Имаха още един син, Боби — младши — близнак на Еди. Той почина от рак още като гимназист.

— Освен това трябва да споменем Доротея, съпругата на Еди — добави Кинг. — И по-малката му сестра Савана. Чух, че скоро ще завърши колеж.

— Казваш, че Еди е на около четирийсет, а Савана едва сега завършва колеж? — изненада се Мишел.

— Е, Савана се появи изненадващо на бял свят — обясни Хари. — Реми отдавна беше прехвърлила четирийсет, когато ги споходи неочакваната радост. По ирония на съдбата преди раждането на Савана двамата с Хари бяха разделени от известно време и изглеждаше, че ще се разведат.

— Какъв беше проблемът? — попита Кинг.

— Реми го хвана с друга жена, проститутка. Не беше за пръв път. Боби имаше удивителна склонност към такива особи. Естествено, всичко това се потулваше. По онова време смятах, че чашата е преляла, но те успяха да загладят нещата.

— Дойде ли бебе, лошото се забравя — каза Кинг.

— Заедно ли живеят всички? — попита Мишел.

Хари поклати глава.

— Боби, Реми и Савана са в голямата къща. Еди и Доротея живеят наблизо, в една сграда, където някога са държали каретите на имението, но сега е отделен имот. Чух слухове, че Савана може да се пресели.

— Предполагам, че след колежа ще получи част от наследството си — каза Кинг.

— И вероятно чака с нетърпение този момент — добави Хари.

— Да разбирам ли, че не се погажда с родителите си? — попита Мишел.

— Нека го кажем по друг начин: Боби не беше твърде грижовен баща, а Савана и Реми са силни, независими жени, което означава, че рядко са на едно мнение.

— С какво се занимават Еди и Доротея? — попита Мишел.

— Еди е професионален художник и много обича да пресъздава сцени от Гражданската война. Доротея си има фирма за недвижими имоти и се справя доста добре. — Хари се усмихна лукаво на Мишел. — Във висшите социални кръгове, където се движи семейство Батъл, хората сменят партньорите си твърде често и по тази причина редовно търсят нови и още по-разкошни домове. Макар че това се отразява добре на чековата й книжка, горката Доротея навярно изпада в ужас, докато се мъчи да си припомни кой с кого е в момента.

— Звучи ми като история от сапунена опера — каза Мишел.

— О, сапунените опери отдавна не могат да се мерят с нас — възрази Хари.

— И сега стигаме до Джуниър — добави Кинг.

Хари остави чаената чашка и посегна да вземе една папка от бюрото.

— Джуниър се беше заел с ремонтни работи за семейство Батъл. По-точно ремонтираше гардероба в спалнята на Реми. Като майстор много го бива; работил е и за мен, и за мнозина други от областта.

— В какво престъпление го обвиняват? — попита Кинг.

— Кражба. В гардероба на Реми имало тайно шкафче, където тя държала бижута, пари и други ценности. То било разбито и опразнено. В гардероба на Боби имало подобно скривалище и го сполетяла същата участ. Доколкото разбрах, изчезнали са пари и вещи на стойност около двеста хиляди долара, включително и венчалната халка на Реми. — Без да откъсва поглед от папката, Хари добави: — А дори и адът не познава яростта на жена лишена от венчалната си халка.

— И подозират Джуниър, защото е работил там? — попита Мишел.

— Е, има някои улики, които го свързват с престъплението.

— Какви например? — попита Кинг.

Хари започна да изброява на пръсти.

— Крадецът е влязъл в къщата през прозорец на третия етаж. Прозорецът е насилен и върху рамката е останал отпечатък от инструмента и парче метал. Следите напълно съвпадат с лоста, който притежава Джуниър. Освен това той има стълба, стигаща до онзи прозорец. А в маншета на панталона му са намерили парчета стъкло. Не могат да твърдят категорично, че са от прозорците на Батъл, но приликата е очевидна — огледално стъкло с еднакъв оттенък.

— Ти каза, че прозорецът е бил насилен — отбеляза Кинг. — Тогава откъде са тия парчета?

— Част от стъклото се строшила при натиска. Вероятно ще кажат, че парчетата са попаднали в маншета му, докато се е прехвърлял през перваза. А на дъсчения под в спалнята на Реми са открити отпечатъци. Те съвпадат с чифт обувки, намерени в къщата на Джуниър. В гардероба пък имало следи от гипсов прах, цимент и стърготини — все неща, каквито би трябвало да са полепнали по обувките на Джуниър. Намерили и пръст, точно като тази в градината пред дома на Джуниър. Подобни улики са открити и в спалнята и гардероба на Боби.

— Значи двамата спят отделно? — попита Мишел.

Хари вдигна вежда.

— Сигурен съм, че Реми би предпочела тази подробност да не се разчува.

— Добре, уликите са сериозни, но все пак косвени — каза Кинг.

— Има още една улика. Или всъщност би трябвало да кажа две улики. — Отпечатък от ръкавица и отпечатък от пръста на Джуниър.

— Отпечатък от ръкавица? — повтори Мишел.

— Да, кожена ръкавица — отвърна Хари. — Както ми обясниха, кожените ръкавици имат характерни линии и оставят уникални следи, също като отпечатъците от пръсти.

— Но щом е носил ръкавици, как се е появил отпечатък от пръста му? — попита Кинг.

— Вероятно в един от пръстите на ръкавицата е имало дупка. А Джуниър притежава подобна ръкавица.

Кинг изгледа втренчено Хари.

— Каква е версията на Джуниър?

— Категорично заявява, че е невинен. През онази нощ бил сам — работил до сутринта в новата къща, която строи за семейството си в Албемарл. Никого не видял и никой не го е виждал. Няма и помен от алиби.

— Кога е открита кражбата? — попита Кинг.

— Реми я открила около пет часа сутринта, когато се прибрала от болницата. Предната вечер била в спалнята си около осем, а в къщата имало трима души докъм единайсет. Значи престъплението трябва да е станало, да речем, между полунощ и четири сутринта.

— Явно по времето, когато Джуниър твърди, че е работил сам в къщата.

— И въпреки всичко — каза Мишел — ти смяташ, че е невинен, нали?

Хари я погледна в очите.

— И преди съм защитавал виновни, това е част от професията. Като съдия съм виждал виновници да излизат на свобода, а понякога невинни хора да влизат зад решетките и най-често съм бил безсилен да променя тази несправедливост. За Джуниър обаче твърдо вярвам, че не е извършил престъплението по една проста причина: клетникът просто не е наясно какво да прави с пари, бижута и банкови облигации за двеста хиляди долара. Все едно аз да спечеля сребърен олимпийски медал в гребането за четворка жени с кормчия.

Мишел го погледна с изненада, защото имаше точно такъв медал.

— Да, скъпа — призна смутено Хари, — проучих те. Дано не ми се сърдиш. — Той я потупа по ръката и продължи: — Със сигурност се знае, че Джуниър е некадърен крадец. Ето един типичен пример: преди години открадна акумулатори от местния сервиз, но не си направи труда да ги извади от каросерията на камиона си, когато го откара на ремонт в същия сервиз. Тази малка грешка му струваше шест месеца на топло и доказва пълна липса на умения в престъпната сфера.

— Е, може с годините да е събрал опит — каза Кинг.

— В строителния бизнес му върви както никога досега. Жена му също печели добре. Строят нова къща в Албемарл. Защо му е да ограбва Батъл?

— Може да са му трябвали пари за новата къща — каза Кинг. — Но ако не е той, значи някой полага големи усилия да го натопи. Защо?

Хари имаше готов отговор.

— Той работеше там, което автоматично го прави заподозрян. Престъпникът може да е взел инструментите, обувките, панталоните и ръкавиците от фургона, където в момента живее Джуниър със семейството си. Паркиран е насред пущинака и вътре често няма жива душа. — Хари добави: — Най-много обаче ме безпокои отпечатъкът. Само специалист може да го фалшифицира.

— Какво ще кажеш за семейството му? — попита Мишел.

— Три деца, най-голямото на дванайсет години. Жена му е Лулу Оксли.

— Лулу Оксли? — повтори Мишел.

— Управителка на мъжки клуб, наречен „Афродизиак“. Всъщност веднъж чух от нея, че има и дял от бизнеса.

— Шегуваш се — каза Мишел. — „Афродизиак“?

— Чувал съм, че вътре било доста приятно… нали разбираш, не някаква долна кръчма с полуголи танцьорки — обясни Хари и бързо добави: — Разбира се, никога не съм влизал там.

— Точно така — потвърди Кинг.

Мишел го погледна.

— Моля те, само не ми казвай, че ти си влизал.

Той се поколеба, после смутено призна:

— Само веднъж. За ергенската вечер преди сватбата на един приятел.

— Аха — промърмори Мишел.

Кинг се приведе напред.

— Добре, може Джуниър да не е замислил престъплението. Ами ако някой му е дал съвет? Нека си представим: човекът знае, че Джуниър има достъп до дома на Батъл, и го убеждава да действа. Уликите са много сериозни, Хари.

— Да, наистина има улики срещу него — не отстъпваше Хари. — И то прекалено много.

Кинг не изглеждаше убеден.

— Добре, какво искаш от нас?

— Поговорете с Джуниър. Изслушайте неговата версия. Посетете семейство Батъл.

— Добре, ами ако проверим всичко и не намерим за какво да се хванем?

— Тогава ще поговоря с Джуниър. Ако продължава да твърди, че е невинен, нямам друг избор, освен да застана на неговата позиция. Но ако прокурорът му предложи лека присъда в замяна на самопризнание… е, тогава ще трябва сериозно да си поговорим. Джуниър е бил в затвора; едва ли гори от желание да се върне там.

Хари подаде на Кинг папка с подробностите по случая. Ръкуваха се, после адвокатът се завъртя към Мишел и пое ръката й.

— Трябва да кажа, че какъвто и хонорар да поискате, ще си струва, щом най-сетне успях да се срещна с тази чаровна млада жена.

— Караш ме да се изчервя, Хари.

— Приемам го като комплимент.

След като се сбогуваха с Хари и излязоха, Мишел каза:

— Много приятен човек.

— Добре, защото срещата с него може да се окаже единственото приятно нещо в целия случай.

Мобилният телефон на Кинг иззвъня. Той изслуша краткото съобщение и затвори.

— Беше Тод. Да вървим.

— Къде? — попита Мишел.

— На едно много забавно място, наречено морга.