Дейвид Балдачи
Игра на часове (86)

86

Кинг бе помолил Хари да даде свободна вечер на Калпурния, за да може лично да сготви вечерята.

— Имаш разкошна кухня, Хари — каза Кинг, докато двамата с Мишел подреждаха масата. — Благодаря ти, че ми позволи да дойда по-рано, за да подготвя всичко.

Хари погледна изисканата вечеря.

— Всъщност, Шон, от цялата уговорка аз май спечелих повече.

Хари беше облякъл един от най-хубавите си костюми, макар че на места му стоеше малко стегнато.

— Теглото ми си е все същото от четирийсет години насам — обясни шеговито той. — Само разположението му се е изместило.

— Да, така е — потвърди Реми, която също бе облечена много елегантно. Тя и Хари седяха един до друг срещу Шон и Мишел в голямата трапезария.

— Само дано да се приберете с по-малко произшествия, отколкото след миналата вечеря при мен.

— О, смятам, че сегашната вечер може да ни предложи уникално интересни моменти — отговори уклончиво Кинг и започна да сервира храната. Междувременно Мишел гледаше разсеяно настрани.

— Мишел, скъпа, какво ти е? — попита Хари.

Тя бързо се извърна към него.

— Нищо, просто не съм в най-добрата си форма. Може би пролетен вирус.

Вечерята мина без произшествия. Приключиха с десерта и се преместиха в библиотеката за кафето. Нощта бе захладняла и огънят грееше приятно. Кинг отиде до грамадния параван от дърво и инкрустации, поставен диагонално в ъгъла.

— Чудесна вещ — каза той.

— От осемнайсети век — отвърна Хари. — Изработен е ръчно тук, в къщата.

Кинг застана пред камината. Озърна се нервно към Мишел, после каза:

— Боя се, че тази вечер прибягнах до малка измама.

Хари и Реми престанаха да си бъбрят и изненадано вдигнаха погледи.

— Какво? — възкликна Реми.

— Тази вечеря имаше и по-сериозна цел.

Хари остави кафето си и погледна първо Реми, после Мишел, която седеше с наведена глава, пъхнала ръка в джоба на сакото си.

— Не те разбирам, Шон. Да не би да искаш пак да си поговорим за случая?

— Не, вече е излишно да говорим на тази тема. Мисля, че знам каквото ми трябваше.

Двамата продължаваха да го гледат с недоумение. Накрая Мишел не издържа и изтърси:

— Просто им кажи, Шон.

— Какво да ни каже? — попита Хари.

Чинийката и чашката в ръката на Реми започнаха да треперят.

Всички рязко се завъртяха, когато мъжът с черната качулка влезе в библиотеката и червеният лъч от лазерния прицел на пистолета му падна върху сърцето на Хари.

Кинг веднага застана между новодошлия и Хари.

— Всичко свършва сега — тихо каза той. — Край на убийствата.

— Махни се от пътя ми или ще умреш пръв.

Реми стана. Пистолетът се завъртя към нея.

— Сядай! — заповяда мъжът с качулката.

Кинг прекрачи напред, но спря, когато пистолетът пак се насочи към него.

— Мишел — нареди човекът с качулката, — извади пистолета си и го остави върху масата. Веднага! И без героизъм — добави той.

Тя се подчини, хващайки пистолета за цевта.

— Не можеш да убиеш всички ни, нали? — попита Кинг.

— Всъщност точно това обмислям — отвърна убиецът, гледайки Реми.

— Е, в такъв случай смятам, че е време да изясним едно леко недоразумение — каза спокойно Кинг. — Реми и Хари нямат нищо общо със смъртта на Боби. Беше инсценировка. Театър, за да те подмамим тук. — Той помълча и добави: — Аз открих бръмбара.

Убиецът отстъпи назад и леко отпусна пистолета.

— Какво?

— Разговорът между мен и Мишел, който си чул, беше нагласен. Сега!

Кинг щракна с пръсти и стаята мигновено се изпълни с въоръжени до зъби полицаи и агенти от ФБР. Те изскочиха иззад грамадния параван, от големия шкаф в ъгъла и иззад тежките завеси. Виждайки дузина оръжия срещу своето, мъжът с черната качулка отстъпи към стената.

— Хвърли пистолета! — нареди Тод Уилямс, като взе на прицел пресечения кръг върху качулката.

Мишел бе грабнала своя пистолет и се целеше точно в същата точка. Убиецът явно се колебаеше дали да не предприеме отчаян опит за бягство. Тялото му се напрегна.

— Хвърли го! — изрева Уилямс, усещайки какво му минава през ума.

— Наистина ще е по-добре да се подчиниш — каза спокойно Кинг. — Така поне ще можем да си изясним последните дребни подробности. Мисля, че ни дължиш това.

— О, тъй ли мислиш?

Въпреки насмешката в гласа му убиецът пусна пистолета на пода. Полицаите незабавно се хвърлиха напред и го оковаха с белезници.

— Къщата беше обкръжена през целия ден — каза Кинг, докато полицаите издърпваха мъжа към средата на стаята. — По всяко време знаехме точно къде се намираш. Когато отидох да разгледам паравана, всъщност получих сигнал, че вече си в къщата и мога да започна представлението. — Той помълча. — Бяхме се погрижили Хари и Реми да застанат на безопасно място, за да нямаш шанс да ни изпревариш. Този път водехме играта по нашите правила. За разнообразие. — Кинг пристъпи към пленника. — Ще разрешиш ли? — Той погледна окованите му ръце. — След като няма как да я свалиш сам.

— Вече няма значение, нали?

Кинг се озърна към Реми.

— Усещам, че вече си го познала по гласа, но за всеки случай, Хари, бъди готов да я подкрепиш.

Хари обгърна с ръка треперещите рамене на Реми. Тя вдигна длан пред устата си, за да удържи риданията.

Кинг дръпна качулката. Мъжът леко трепна, когато платът се плъзна нагоре по волевите черти на лицето му.

— Всичко свърши, Еди — изрече високо Кинг.

Обкръжен от въоръжени полицаи, окован и хванат на местопрестъплението, Еди Батъл все пак събра дързост да се усмихне.

— Наистина ли смяташ така, Шон?

— Да, наистина.

— Дявол да го вземе, приемам облога, стари приятелю.