Дейвид Балдачи
Игра на часове (85)

85

Беше стигнал до средата на списъка, взет от фургона на Джуниър Дийвър. Останалите щяха да му отнемат време, но бе успял да си спечели отсрочка. Полицията задържа Харолд Робинсън. Всъщност беше голям късмет, че Томи се събуди през нощта и сега твърдеше, че е разпознал баща си, както пишеше във вестниците. Показанията на детето, както и намерените вещи на петте жертви, уличаваха Робинсън в масовите убийства. Именно такова бе намерението на мъжа от самото начало. Не знаеше дали обвинението ще издържи. Ако Робинсън имаше алиби поне за едно от убийствата, целият замисъл можеше да се провали, но междувременно той разполагаше със свобода за действие. А жената на Робинсън беше мъртва и не можеше да потвърди къде се е намирал съпругът й. Това допълнително щеше да затрудни полицаите в проверката на неговото алиби. Оставаше още едно убийство, но мъжът не се тревожеше, че полицаите ще го свържат с предишните и ще пуснат Робинсън. Никога нямаше да открият трупа на следващата му жертва. Просто нямаше да има какво да открият.

Наскоро се бе натъкнал на едно много интригуващо сведение. Докато проверяваше записите от телефона в детективската кантора, той чу разговора на Мишел с Били Едуардс. Преди три години и половина великият Боби Батъл и властната му съпруга се бяха скарали в гаража. А по ролс-ройса имало повреди. Три години и половина. Само ден преди уволнението на Едуардс.

Седеше и размишляваше над разкритието. Имаше нещо особено… Само да можеше да си спомни. Накрая той отново се наведе над списъка на хората, при които бе работил Джуниър Дийвър в последно време. Ако някой бе набедил Джуниър за обира, трябваше да има достъп до фургона и личните му вещи. Можеше да се предположи, че навярно авторът на грабежа е извършил и убийството на Боби Батъл. По този начин натрапникът не само си бе присвоил чужда слава, но и съсипа целия замисъл на истинския убиец. За този грях заслужаваше само едно наказание — смърт.

Мишел и Кинг се бяха усамотили в кантората.

— Добре, Шон, край на остроумията и уклончивите отговори. Омръзна ми да стоя в неведение. Ти каза, че трябва да нанесем най-мощния си удар и да се надяваме на нокаут. Искам да знам всичко, което знаеш ти. И то още сега.

— Мишел…

— Всичко и още сега, Шон, иначе си търси нов партньор!

Кинг се облегна и тежко въздъхна.

— Добре, знам кой е убил Боби Батъл. Разговарях с цял куп доктори, посетих антикварен магазин, разпитах тук-там, сглобих няколко късчета от мозайката и всичко съвпада.

— Кой е?

— Позволи ми най-напред да ти кажа, че няма да повярваш.

— Добре, няма да повярвам.

Кинг завъртя с пръст един кламер върху бюрото си.

— Хари Карик е убил Боби Батъл.

— Луд ли си? Какъв мотив би могъл…

— Най-старият на света — прекъсна я Кинг. — Влюбен е в Реми. От десетилетия.

— Да не би да твърдиш, че и обирът е негово дело?

— Да. Нали си спомняш, че той е стар семеен приятел. Би било сравнително лесно да си осигури ключ за къщата и да научи кода на алармената система. После само разбива прозореца и инсценира нахлуване отвън. Хари каза, че Джуниър е работил за него. Виждала си пикапа на Джуниър. Пълен е с инструменти, дрехи. Хари би могъл да вземе каквото му трябва, за да припише вината на Джуниър. Отгоре на всичко той е бил прокурор и областен съдия години наред, тъй че отлично знае как се работи с отпечатъци. Лесно може да вземе тези на Джуниър и да ги прехвърли на местопрестъплението.

— Но защо му е трябвало да ограбва семейство Батъл?

— Мисля, че Боби е държал в тайното си чекмедже доказателство за тяхната връзка. Ако е тъй, Хари би представил чекмеджето на Реми за главна цел на обира, докато всъщност е искал да се добере до скривалището на Боби.

— Какво доказателство може да е имал Боби?

Вместо отговор Кинг отвори чекмеджето на бюрото си и извади отвътре снимка. Обърна я откъм гърба и посочи с пръст.

— Ха — Кс? Ха — Ко? Защо да не опитаме с Хартия Кодак?

Мишел бавно посегна и взе снимката. Плъзна пръсти по думите „Хартия Кодак“, отпечатани от обратната страна.

— И част от надписа се е отпечатала върху дървото на чекмеджето? — попита тя. Кинг кимна. — Значи Боби е разполагал с компрометираща снимка на Реми и Хари?

— Така трябва да е. Затова Хари подхвърли теорията за откраднато завещание от гардероба на Боби — за да ни прати по грешна следа. Както го виждам аз, Хари и Реми трябва да са действали заедно. Искали са да вземат снимката, но да представят това като обир, при който изчезват само скъпоценностите на Реми. Според теорията ми Реми е дала на Хари ключа и кода на алармената система. Сигурно не са подозирали, че системата има автоматичен регистър. Проверих го, без Реми да знае. В един и половина през нощта на обира алармената система е изключена от някого чрез кода за достъп. Никой не бе проверил, защото всички си мислеха, че крадецът е влязъл отвън.

— Значи са взели снимката.

— А после им е оставало да извършат още нещо.

— Да убият Батъл — каза Мишел с пресекващ глас. — Не мога да повярвам, Шон, не мога. Не и Хари.

— Опитай се да погледнеш през неговите очи. Жената, която обича, е омъжена за чудовище. Помниш ли, той е бил в болницата сутринта на същия ден, когато убиха Боби. Каза ни, че управата го повикала, защото е техен юридически съветник.

— Не е ли?

— Съветник е, но не са го повикали. Отишъл по свое желание. И нагласил нещата така, че да ни срещне, докато излизаме. Тогава каза, че е стар приятел на Боби. Попита дали сме срещнали Реми. Все за да предотврати евентуалните ни подозрения.

— А вечерта, когато бе убит Боби?

— Реми напуска болницата около десет. Подава сигнал на Хари, който чака на паркинга, вероятно облечен с бяла престилка. Той е юридически съветник на болницата. Знае кога застъпва нощната смяна. Влиза, измества камерата, инжектира отровата, подхвърля фалшивите улики и си тръгва.

— Но присъствието на Реми хвърля подозренията върху нея. Защо са избрали този начин? Защо Реми изобщо е била там?

— Точно затова са подхвърлили улика срещу серийния убиец. Проверих — Реми е била богата и без завещанието на Боби. Значи парите не са мотив. А ако Реми е там, хората ще си помислят, че нарочно е набедена. Може отначало да я подозират, но след време ще почнат да разсъждават като теб: ако беше тя, нямаше и да припари до стаята точно преди да умре Батъл.

— И какво щяха да правят после? Да изчакат малко и да се оженят?

— Не. Подозирам, че след известно време Реми щеше да напусне града. По-късно и Хари щеше да замине. Следваща спирка, да речем, частно островче в Гърция.

Мишел въздъхна дълбоко.

— И какво ще правим сега?

— Ще вечеряме с Реми и Хари.

— Какво! Шегуваш ли се?

— Не, канени сме на вечеря у Хари. — Кинг се приведе напред. — Мишел, те допуснаха грешка, дребна, но пагубна. С помощта на едно малко устройство, което купих във Вашингтон, вече притежавам необходимото доказателство.

— Тод и Бейли знаят ли?

— Не, само ние. Никога няма да одобря извършеното от Хари и Реми, но те заслужават всичко да се уреди колкото е възможно по-дискретно.

— Кога? — попита Мишел.

— Утре вечер в седем. Хари е извън града до утре следобед. Ще бъдем само четиримата. Щом разберат, че знаем истината и разполагаме с доказателства, не се съмнявам, че ще признаят и ще дойдат с нас без съпротива. Тогава ще ги предадем на Тод.

— Имам лошо предчувствие, Шон. Много лошо.

— Мислиш ли, че на мен ми харесва? Хари беше съдия във Върховния съд на Вирджиния, приятели сме от години.

— Знам, но…

— Колкото и да ти харесва Хари, трябва да овладееш чувствата си. В много отношения Боби Батъл беше ужасен човек. Освен това научих, че вероятно е страдал от хронично заболяване, което може да е предал на Реми.

— Боже мой!

— Но въпреки всичко — продължи Кинг — той не заслужаваше да бъде убит. — Погледна я и тихо добави: — Ето, казах ти всичко, което знам. — Кратко мълчание. — С мен ли си, Мишел?

— С теб съм — тихо отвърна тя.