Дейвид Балдачи
Игра на часове (60)

60

Никой не им отговори, когато почукаха на вратата на Кани.

— Странно — промърмори Кинг. — Обадих му се предварително. Той каза, че ще си е у дома.

— Поне домашната помощница би трябвало да е тук. Мишел отиде да надникне през прозореца на гаража.

— Вътре има две коли, голямо беемве и рейндж роувър.

Едва ли са на домашната помощница, освен ако Кани й плаща изключително щедро.

Кинг докосна входната врата и тя се отвори. Щом видя това, Мишел незабавно извади пистолета си и застана до него.

— Кълна се — прошепна тя, — ако го заварим проснат на пода с кучешка каишка около врата и часовник, нагласен точно на шест, ще пищя цяла седмица.

Тихо се вмъкнаха вътре. Вестибюлът бе пуст. Проверяваха всяка стая, преди да пристъпят към следващата.

Мишел чу първа звука — някакво странно пъхтене, което сякаш долиташе от дъното на къщата. Побързаха натам и се огледаха. Не видяха никого, но звукът се повтори, този път последван от метално дрънчене.

Мишел посочи една врата в края на коридора. Кинг кимна, прекрачи напред и бавно я бутна с крак, докато Мишел го прикриваше. Надникна вътре, напрегна се, след това изведнъж се успокои. Отвори вратата и кимна на Мишел да се приближи.

Кани седеше гърбом към тях със слушалки на ушите и правеше коремни преси в отлично обзаведения си домашен гимнастически салон. Едва след като Кинг заблъска по вратата, той се завъртя и рязко смъкна слушалките.

— Какво търсите тук, по дяволите?

— Обадих се тази сутрин. Вие казахте да намина към един следобед. Сега часът е точно един. Никой не отговаряше, а вратата се оказа отворена.

Кани стана, остави плейъра и избърса потта от лицето си.

— Извинявайте. Домашната помощница има свободен ден, а аз сигурно съм загубил представа за времето.

— Случва се всекиму — каза Кинг. — Можем да почакаме, ако искате да се изкъпете.

— Не, мисля направо да пристъпим към въпроса. Не вярвам да отнеме много време. Да седнем навън. Приготвил съм домашна лимонада.

Излязоха на широкия заден двор, където имаше басейн, площадка за слънчеви бани и плажно бунгало, както и умело проектиран алпинеум.

— Красиво е — отбеляза Мишел.

— Да. И аз си го харесвам.

— Всичко тук ми се вижда доста ново — каза Кинг. — А вие не живеете много отдавна в тази къща, нали? Някъде към три години, прав ли съм?

Кани отпи глътка лимонада и го изгледа втренчено.

— Откъде знаете?

— Общинските архиви са достъпни за всекиго. Сега сте пенсионер. Счетоводител ли бяхте?

— Двайсет години тревоги за чуждите пари ми дойдоха до гуша.

— Е, сега вече имате свои в изобилие. Явно счетоводителската професия е по-доходна, отколкото съм си мислил.

— През годините направих няколко добри инвестиции.

— А и покойната ви съпруга е работила. В „Батъл Ентърпрайзес“. Била е секретарка на Боби Батъл, нали? Всъщност още е работила там по време на катастрофата, ако не греша.

— Да. Не го крия.

— Не ви видях на погребението на Батъл.

— Защото не отидох.

— Не поддържахте ли връзка със семейството?

— Вижте, жена ми работеше там, но това не означава, че сме били приятели.

— Докато водех проучването, открих снимка на съпругата ви. Била е много красива жена; дори е печелила няколко местни конкурса за красота.

— Да, Меган беше невероятно привлекателна. Има ли смисъл да говорим на тази тема?

— Смисълът е, че се наложи да издирвам снимки на съпругата ви, защото във вашия дом няма. Както впрочем и на сина ви.

— Там, където влизат външни хора, искате да кажете.

— Не. След като никой не ни отговори и открихме вратата отворена, ние решихме, че се е случило нещо, и проверихме стая по стая, включително и вашата спалня. Не видяхме нито една снимка на семейството ви.

Вбесен, Кани се изправи.

— Как смеете!

Кинг остана спокоен.

— Позволете ми да говоря без заобикалки, Родж. Парите ви са дошли преди около три години, скоро след смъртта на съпругата ви. Тогава сте купили тази къща. Преди това сте били най-обикновен счетоводител със скромни доходи и сте живеели горе-долу добре само защото и жена ви е работила. Хора като вас обикновено не се пенсионират след смъртта на брачния партньор и не купуват имот за милион долара.

— Тя имаше застраховка.

— За петдесет хиляди долара. И това проверих.

— Какво всъщност намеквате?

— Не си служа с намеци. Предпочитам истината.

— Разговорът приключи. Вярвам, че знаете пътя към изхода, след като вече сте претърсили къщата ми.

Кинг и Мишел се изправиха.

— Добре, можем да го направим и по трудния начин.

— Това го разправяйте на моя адвокат Джайлс Кини. Той ще ви смаже.

Кинг се усмихна.

— Джайлс не ме плаши. Бия го най-позорно на голф поне веднъж в седмицата.