Дейвид Балдачи
Игра на часове (59)

59

Криминалистите вече бяха приключили, когато влязоха в апартамента на Кайл. Трупът още лежеше върху леглото, впил изцъклен поглед в тавана на малкото невзрачно жилище.

Силвия стоеше до него и го гледаше, когато Кинг я докосна по рамото. Тя се обърна и в очите й блестяха сълзи. Избърса ги с ръка, изпъна рамене и се опита да си придаде малко по-професионален вид.

— Няма нищо, Силвия — каза Кинг. — Не бяхте първи приятели, но знам, че все пак боли.

Тя избърса носа си с хартиена кърпичка и кимна на чакащите криминалисти.

— Можете да го отнесете.

Сложиха Кайл в найлонов чувал и го изнесоха.

Тод Уилямс се приближи до тях.

— Значи наистина става дума за свръхдоза? — попита Мишел. — Не е поредното серийно убийство?

Полицейският шеф поклати глава.

— Няма нито часовник, нито кучешка каишка.

Кинг гледаше втренчено Силвия.

— Но по телефона ти каза, че не си сигурна дали е свръхдоза.

— Открихме несъмнени признаци — бавно отвърна тя.

— Спринцовка, гумен маркуч и белег от игла върху ръката му — добави Уилямс.

— Ще трябва да изследваме остатъците в спринцовката, за да разберем какво е било — каза Силвия. — Това ще отнеме няколко дни. А аз ще направя токсикологичен анализ на телесните течности, но за окончателен резултат трябват поне две седмици.

— Не можеш ли да разбереш при аутопсията с какво е бил инжектиран? — попита Уилямс.

— И да, и не. Ако става дума например за хероин, който потиска дишането, може да има леко свиване на дробовете и пяна в дихателните пътища, но признаците далеч не са категорични. Истината е, че ако имаме работа със смърт от свръхдоза, аутопсията сама по себе си няма да разкрие със сигурност какъв е бил наркотикът. Ще трябва да изчакаме резултатите от токсикологията. Ако е кокаин, токсиколозите ще го засекат. Ако е хероин, в трупа ще открият шестмоноацетилморфин, производно на хероина. Това е категорично доказателство за свръхдоза хероин.

— Може да е било някакво лекарство от твоя кабинет.

— Не го изключвам, но ако пробите засекат в кръвта и урината на Кайл шестмоноацетилморфин, а няма следа от аспирин или тиленол, това ще докаже със сигурност, че не е вземал аптечен опиат.

— Тиленол или аспирин? — повтори Уилямс.

— Да, защото аптечните опиати обикновено се комбинират с тези лекарства. Но не е така при хероина, кокаина и другите улични наркотици.

— Кой го откри? — попита Мишел.

— Аз — отговори Уилямс. — След като ми се обадихте тази сутрин, реших лично да се заема със случая. Дойдох заедно с един от помощниците. Почукахме. Никой не ни отговори. Джипът му беше паркиран отпред, затова предположихме, че е тук. Позвънихме на домашния и мобилния му телефон, но той не отговаряше. Нямахме заповед за обиск, но положението ми се стори толкова подозрително, че отидох при домоуправителя и го накарах да отключи. Така го открихме.

— Телесната температура и степента на вкочаняване подсказват, че е умрял преди по-малко от дванайсет часа — прецени Силвия.

Кинг погледна часовника си.

— Значи някъде след полунощ?

— Да.

— И никой не е видял чужд човек да влиза или да излиза от апартамента? — попита Кинг.

— Все още проверяваме — отвърна Уилямс.

— Добре, трябва спешно да открием тайнствената жена от, „Афродизиак“ — каза Кинг.

— Още днес ще отида.

— Бихме искали да те придружим, Тод — каза Кинг. — Можеш ли да изчакаш два часа и да се срещнем там? Ще ти позвъним.

— Нямам нищо против.

— Кога ще се заемеш с аутопсията, Силвия? — попита Мишел.

— Незабавно. Отмених всички прегледи за днес.

— След като Кайл е мъртъв, няма ли да ти трябва помощник? — попита Кинг. — Могат да пратят някого от Ричмънд или Роуноук.

— Няма да успеят за толкова кратко време — каза Силвия.

— Но ако е умрял от свръхдоза, няма за къде да бързаш — намеси се Уилямс. — Сама каза, че потвърждението ще дойде чак след две седмици.

— Може обаче да има и други улики, които постепенно изчезват, докато ние си бъбрим — рязко възрази Силвия. — Тялото говори с нас след смъртта, Тод, но колкото по-дълго чакаме, толкова по-слаб става гласът.

— Е, аз ще ти помогна — каза Уилямс. — Така или иначе, трябва да присъствам на аутопсията. Взе да ми става навик, по дяволите — добави той.

Докато тръгваха към вратата, Кинг спря Силвия.

— Добре ли си?

Тя го погледна измъчено.

— Мисля, че Кайл може да се е самоубил.

— Да се е самоубил! Защо?

— Може би е подозирал, че съм разкрила сделките му с лекарства.

— Но да се самоубие, е малко прекалено. А и той ми се стори малодушен. Плюс това не е оставил бележка.

— Страхливците се самоубиват, Шон. Боят се да понесат последствията от постъпките си.

— И сега какво, себе си ли упрекваш?

— Ако е било самоубийство, не виждам друга причина, освен моите подозрения.

— Не си честна към себе си, Силвия. Не си го молила да краде лекарства.

— Така е, но…

— Защо не направиш аутопсията, преди да се самобичуваш? Колкото и да те бива като специалист, не можеш да предскажеш резултата.

— Но дори и аутопсията няма да ми разкрие дали свръхдозата е била случайна или преднамерена.

— В крайна сметка Кайл сам е направил своя избор. Ти с нищо не си го подтикнала. А животът и бездруго е пълен с отговорности, тъй че няма смисъл да се товарим с чужда вина.

Силвия намери сили да се усмихне печално.

— Ти си мъдър човек.

— Имам богат опит в това отношение. Като се почне със собствените ми глупави грешки.

— Ще ти се обадя, когато приключа с аутопсията.

— Искрено се надявам тази да ти е последната за дълго време напред.

Докато Кинг се обръщаше, Силвия каза:

— Снощната вечер ми беше най-забавната от години насам.

— И аз мога да кажа същото.

Когато потеглиха с колата, Мишел погледна Кинг.

— Греша ли, или старите чувства между теб и Силвия пак са припламнали? — Той я изгледа свирепо, но не отговори. — Хайде де, Шон, недей пак да излизаш със старата реплика, че съм ти партньор, а не психоаналитик.

— Защо не? Все още е в сила.

Тя се облегна и въздъхна безсилно.

— Добре. Както искаш.

— И изобщо какво те засяга?

— Засяга ме, защото сме насред едно много сложно разследване на убийство и никак не е желателно най-добрият детектив и гениалната съдебна лекарка да се разсейват с романтични копнежи.

— Ако не те познавах, бих си помислил, че ревнуваш.

— О, моля те!

— Повтарям, ако не те познавах. И не се притеснявай, в момента всичко друго отстъпва по важност пред разследването. — Той помълча и добави: — Видях те да се прегръщаш с Еди.

Тя го изгледа гневно.

— Следил си ни!

— Не, на път към вратата надникнах през прозореца да видя дали сте там. Не знаех, че предприемате опити за премахване на границите между телата.

— Не си честен, Шон. Просто му благодарях, задето ми нарисува портрет.

— О, нарисувал ти е портрет? Това напълно разкрива намеренията му.

— Той е нещастен.

— И не е твоя работа да го ощастливяваш — отсече Кинг. Просто стой настрана, Мишел. Точно в момента най-много се нуждаеш от ясна мисъл.

Мишел изглеждаше готова да възрази, но запази мълчание.

Кинг продължи:

— Той е привлекателен, забавен и мил, преживял е твърде много трагедии и отгоре на всичко има нещастен брак. Не си първата, която желае да помогне на такъв мъж.

— Говориш тъй, сякаш си преживял подобна история.

— Светът е пълен с подобни истории. И никой от нас не е застрахован.

— Добре, добре, схванах поуката. А сега накъде?

— Отиваме да се срещнем с Роджър Кани. Изглежда, че се е сдобил със солидна сума някъде по времето, когато починала съпругата му. Незнайно откъде.

— Интересно.

— Още не си чула най-интересното. Покойната мисис Кани е имала работа.

— Тъй ли? Къде? — попита Мишел.

— В „Батъл Ентърпрайзес“. И познай при кого от шефовете е работила.

— При Боби Батъл?

— Печелиш първа награда.