Дейвид Балдачи
Игра на часове (83)

83

Първата спирка на Кинг бе при един негов познат от Линчбърг — лекар и уважаван патолог. Обсъдиха много внимателно резултатите от аутопсията на Батъл. Силвия бе изготвила по-подробен доклад, който включваше данните от токсикологията и микроскопското изследване на мозъчните тъкани.

— Ако се съди по данните за необичайно набръчкване на аортата и микроскопичните увреждания на мозъка, определено не мога да отхвърля подобен вариант, Шон — заяви ученият му приятел. — Това несъмнено са характерни признаци на болестта.

— Още един въпрос — каза Кинг. — Може ли да бъде засегнат зародишът?

— Питаш дали причинителят минава през плацентата? Категорично да.

Следващата спирка бе във Вирджинския университет, където Кинг посети един професор от факултета по фармация. Точно тогава всичко започна да се подрежда в главата му.

Той бързо откри потвърждение на подозренията си.

Професорът му обясни, че „човек, който злоупотребява със силни наркотици, развива устойчивост към тях. С времето търсеният ефект отслабва и са необходими по-големи дози за постигане на желания ефект“.

Кинг благодари и се върна в колата. Е, определено имам позната, която взема силни наркотици — Доротея.

Следващата му цел бе един антикварен магазин в централната търговска зона на Шарлотсвил, където беше ходил няколко пъти. С помощта на собственика той откри търсения предмет.

— Това е диск за шифроване — обясни човекът и посочи кръглото парче метал, съставено от външен и вътрешен пръстен с букви. — Можете да разчетете шифровани съобщения по следния начин: въртите пръстените, докато изравните предварително уговорените букви — например „а“ означава „е“, „с“ означава „ч“ и тъй нататък.

— А ако човек сбърка и отмести едно деление встрани, целият смисъл на посланието се променя, нали? Само едно деление.

— Добре казано. Едно деление встрани и всичко става различно.

— Просто нямате представа колко задоволително звучи.

Кинг купи диска и си тръгна, изпроводен от любопитния поглед на собственика.

Малко по-късно се срещна с личния лекар на Боби Батъл — човек с отлична професионална репутация в областта и негов добър познат.

Обсъдиха резултатите от аутопсията. Лекарят проучи доклада много внимателно, после свали очилата си и предпазливо каза:

— Знаеш, че е мой пациент едва от двайсет години.

— Но си забелязал промени.

— Да, струва ми се. Промени в характера. Но той вече беше на възраст. Половината ми пациенти страдат от подобни промени, когато им натежат годините.

— Но в случая с Боби Батъл не допусна ли, че има друга причина?

— Не е задължително. Обикновено става дума за умерена старческа деменция или начален стадий на алцхаймер. Разбира се, не разполагах с данни като тези в доклада.

— Не му ли направи изследвания, докато те посещаваше?

— Симптомите не ми се сториха много тревожни, а нали го знаеш какъв беше. Щом каже, че не иска изследвания, въпросът е приключен. Резултатите от аутопсията обаче навярно подсказват, че е бил в напреднал стадий. Пак подчертавам: навярно.

— Споменавал ли си го някога пред Реми?

— Не е моя работа, а и нямах сигурни доказателства. Струваше ми се, че тя подозира нещо нередно — бързо добави лекарят.

— Но са родили Савана.

— Пеницилинът е много ефективен срещу болестта. А няма съмнение, че Савана е напълно здрава.

— Ако Боби е бил болен, откога би могъл да носи причинителя в себе си?

— От десетилетия. Това е хронична болест. Остане ли без лечение, тя постепенно се развива в тялото.

— Значи може да се е заразил след раждането на Савана?

— Или преди това. В последния стадий болестта не се предава по полов път, тъй че дори да е бил болен при зачеването на Савана, не би имало заплаха за зародиша.

— Реми обаче може да се е заразила.

— Не познавам нейния лекар, но тя със сигурност би потърсила лечение.

Кинг поговори с лекаря още няколко минути, после му благодари и си тръгна.

Оставаше му още една спирка. Предварително се обади по телефона, за да е сигурен, че магазинът работи. Два часа по-късно остави колата в един гараж в центъра на Вашингтон. След няколко минути влезе в много специален магазин, където поведе дълъг разговор с един от служителите.

— Ще свърши ли работа? — попита Кинг, разглеждайки прибора, който бе получил в отговор на молбата си.

— Без съмнение.

Широко усмихнат, Кинг потегли обратно към шлепа си. Както знаеше от дългогодишен опит, информацията бе велика сила.

Тъкмо влизаше в каютата, когато чу стъпки отвън. Надникна през прозореца и видя Мишел бързо да крачи към кея.

Излезе навън, а тя изтича насреща му.

— Търсих те навсякъде — каза Мишел.

— Какво има?

— Смятат, че са открили убиеца.

Кинг зяпна от смайване.

— Какво? Кой?

— Ела, имам много да ти разказвам.

Двамата изтичаха към нейната тойота.